Украинска шафрантия открадна рекорда на нашата Стефка
Каза ли ви Румен Радев, че сме се трансформирали в безвъзмездни донори на Украйна? Не стига, че ни взеха строшените и ръждясали БТР-и и дузина миномета от музея, заеха всички работни места за хигиенистки и касиерки на Слънчака, а в този момент и на най-милото ни посегнаха. Първо – короната „ Мис България “, в този момент – и върха на Стефка Костадинова ни лишиха тамошните уруспии. А 209-те сантиметра на Стефчето си бяха значими – единствената ни национална горделивост за последния половин век, като изключим стрелбата по папа Йоан-Павел Втори.
Всичко им подаряват към този момент на тия укрофашисти. И гласуването за „ Евровизия “ беше манипулирано, с цел да завоюват, в този момент и рулетката на съдиите е била с няколко сантиметра по-къса, с цел да бият върха. На камерите ясно се вижда, че Ярослава Магучих скача най-много метър и половина – има-няма, колкото е висок наркоманът Зеленски. И Путин, де, но него ореолът на бранител на християнството и обичайните полезности го издига с една-две глави.
А каква е истината ли, скъпи приятели? Тя е, че когато един народ се намира на прага на изтреблението, в най-тежкия интервал от историята си и е застрашен от културна и физическа асимилация, тогава си личи кой от какво е изработен и какъв брой коства. Можем единствено да склоним глава и да ръкопляскаме на духа на украинците, които съумяха да активизират до краен лимит всичките си морални сили и да доближат върхове на националния темперамент, на които несъмнено сами не са предполагали, че са способни.
Зверската и непредизвикана експанзия на съветските психо-алкохолици освен не разклати устоите на „ подправено основания “ украински етнос, само че и го сплоти и стимулира до изключителна степен. Именно на това се дължат през днешния ден триумфите на поданиците на Зеленски в спорта и културата, на бойното поле и в интернационалните връзки, на лекоатлетическата писта и на футболния терен.
Вместо да скърстят ръце и да си подадат пералните и задниците на Червената войска, както ги приканват Дърева и Карбовски, Тъкър Карлсън и Ноам Чомски, украинците взеха, че се стегнаха и мачкат на всички места. С идентична лекост взривяват внирисаните на водка стогодипшни танкове на орките и пеят и тануват. И скачат по 210 сантиметра сред два ракетни обстрела над детски градини и супермаркети в Харков.
Ако имате малко мозък в главата, друго доказателство за това, че Украйна ще победи необолшевишката психоклика от Кремъл не ви би трябвало. 210-те сантимера скок на Ярослава Магучих са изцяло задоволителни. Те са еманация на националния блян, живо доказателство за характера и качествата на тези хора.
Всеки може да чупи върхове, когато са му обезпечени 10 екзотични подготвителни лагера годишно, за него се грижат дузина диетолози и отряд лекари и масажисти. Друго е, когато сред два скока висиш на телефона с мама и баща, с цел да схванеш дали още дишат, или са раздрани от съветски снаряд. За Украйна в действителност е пристигнало време за мъже, пък били те от женски пол. И те всеки ден са на висотата на това, което историята изисква от тях. Даже над нея. На към два и 10.
Всичко им подаряват към този момент на тия укрофашисти. И гласуването за „ Евровизия “ беше манипулирано, с цел да завоюват, в този момент и рулетката на съдиите е била с няколко сантиметра по-къса, с цел да бият върха. На камерите ясно се вижда, че Ярослава Магучих скача най-много метър и половина – има-няма, колкото е висок наркоманът Зеленски. И Путин, де, но него ореолът на бранител на християнството и обичайните полезности го издига с една-две глави.
А каква е истината ли, скъпи приятели? Тя е, че когато един народ се намира на прага на изтреблението, в най-тежкия интервал от историята си и е застрашен от културна и физическа асимилация, тогава си личи кой от какво е изработен и какъв брой коства. Можем единствено да склоним глава и да ръкопляскаме на духа на украинците, които съумяха да активизират до краен лимит всичките си морални сили и да доближат върхове на националния темперамент, на които несъмнено сами не са предполагали, че са способни.
Зверската и непредизвикана експанзия на съветските психо-алкохолици освен не разклати устоите на „ подправено основания “ украински етнос, само че и го сплоти и стимулира до изключителна степен. Именно на това се дължат през днешния ден триумфите на поданиците на Зеленски в спорта и културата, на бойното поле и в интернационалните връзки, на лекоатлетическата писта и на футболния терен.
Вместо да скърстят ръце и да си подадат пералните и задниците на Червената войска, както ги приканват Дърева и Карбовски, Тъкър Карлсън и Ноам Чомски, украинците взеха, че се стегнаха и мачкат на всички места. С идентична лекост взривяват внирисаните на водка стогодипшни танкове на орките и пеят и тануват. И скачат по 210 сантиметра сред два ракетни обстрела над детски градини и супермаркети в Харков.
Ако имате малко мозък в главата, друго доказателство за това, че Украйна ще победи необолшевишката психоклика от Кремъл не ви би трябвало. 210-те сантимера скок на Ярослава Магучих са изцяло задоволителни. Те са еманация на националния блян, живо доказателство за характера и качествата на тези хора.
Всеки може да чупи върхове, когато са му обезпечени 10 екзотични подготвителни лагера годишно, за него се грижат дузина диетолози и отряд лекари и масажисти. Друго е, когато сред два скока висиш на телефона с мама и баща, с цел да схванеш дали още дишат, или са раздрани от съветски снаряд. За Украйна в действителност е пристигнало време за мъже, пък били те от женски пол. И те всеки ден са на висотата на това, което историята изисква от тях. Даже над нея. На към два и 10.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ