Катя Паскалева влезе в голямото кино през света на Хайтов:

Катя Паскалева влезе в огромното кино през света на Хайтов: първо като Найме в „ Краят на песента “ и след това като Мария в „ Козият рог “. И двете й функции са съвсем безмълвни.
Жестока болест направи безмълвни и сетните дни в живота й. Тя се елементарни с него в един юлски ден на 2002 година в Правителствена болница, записвайки на листчета вълненията, възприятията и въпросите си. Последните и две думи били: „ Мокро, дъжд… “ Написва ги с огромни букви косо на страницата.
Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 година в Петрич, само че израства в Перник. В миньорския град татко й има доста другари измежду гръцките емигранти, те пък основават собствен самоинициативен спектакъл.
И още като първокласничка Катя дебютира в техен театър – играе момче, наследник на партизанка, и даже има имитация: „ Мамо, гладен съм… “ После минава през драмсъставите на локалния пионерски дом, играе и в Пернишкия тетър.

Катя е едвам на 17 години, когато татко й умира в ръцете й. Последните му думи били: „ Ти, ти артистка… “ Явно тя приема това като клетва или наследство и на идната година кандидатства във ВИТИЗ.

Изглежда като бебе – с бузки и с едно черно „ кукуригу “, самата детска непорочност. Много е обезпокоена, само че прави подобен монолог на Жулиета, че комисията незабавно прави оценка гения й.
Първият спомен на Стефан Мавродиев, състудент на Паскалева, я рисува с голяма плитка, „ която ми се струваше, че се вие като боа чак до петите й “. С черната си коса, с красивия овал на лицето и с топлия и замислен взор тя като че ли е излязла от картина на Майстора.
И Мавродиев, артист с душа на стихотворец, я съпоставя с Мадона. Впрочем, спомнете си Мария от „ Козият рог “, когато облече красивата носия, с цел да се срещне със своя обичан, и ще се убедите, че Мавро е прав. През 1963 година Катя Паскалева е една от 15-те девойки, определени измежду 1200 кандидатки във ВИТИЗ. Двата курса на този випуск, обучавани от Стефан Сърчаджиев (след гибелта му – от Методи Андонов) и от Боян Дановски, дават цвета на киното и театъра ни: Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Марин Янев, Милен Пенев, Соня Маркова, Елена Райнова, Меглена Караламбова, Пламен Дончев…

Най-добрата другарка на Катя от това време – Соня Маркова, бъдеща брачна половинка на Антон Горчев, е свидетелка на първите любовни трепети сред Паскалева и пловдивския художник Георги Божилов-Слона. Тяхна състудентка ги води в остарелия град на Пловдив на посетители при Начо Културата. Там постоянно участва и Слона. И сякаш крепко стъпилата на земята Катя попаднала в плен на нереалните рисунки на художника, след това и на сърцето му. Женят се малко преди Катя да приключи ВИТИЗ.
И до момента в който огромната част от випуска е изпратена тъкмо в Пловдив, Катя Паскалева е засилена чак в Толбухин, сегашен Добрич. Влюбеният художник последва своята муза и в Добруджа. Там първоначално двамата живеят много оскъдно. Докато тя репетира и играе на сцената, той рисува акварели върху листове кадастрон. Тогава и Катя за първи път се изкушава от рисуването и застава пред платното.

След Толбухин двамата се връщат в Пловдив и нахлуват с гръм и тропот измежду локалната бохема. Тези години актрисата дефинира като най-хубавите в живота си. Тогава я портретува самият Златю Бояджиев, към този момент неподвижен след инсулта и рисува с лявата си ръка. „ Притеснявах се, до момента в който му позирах. Златю беше доста величествен, вдъхваше ми респект… “, признава Паскалева след години.
Катя е първата българска актриса, която се снима напълно гола в български филм – „ Козият рог “. Случва се навръх нея, въпреки че като ученичка бяга от час по физическо, тъй като се срами да се съблече по къси панталони.
Преди „ Козият рог “ Катя Паскалева се снима в епизодични функции в „ Понеделник заран “ (забранен за излъчване), „ Отклонение “, „ Скорпион против дъга “ и „ Краят на песента “ по сюжет на Хайтов. Писателят доста я харесва в ролята на Найме и упорства тя да изиграе ролята на Мария.

След всичките тези филми някои критици намират, че актрисата не е задоволително фотогенична
Черно-бялата камера на оператора Димо Коларов опроверга всичките.
Всъщност за ролята на Мария в „ Козият рог “ е определена Мая Драгоманска и даже е изпратена да тренира езда. Една вечер обаче Стефан Мавродиев завежда учителя си Методи Андонов в Пазарджишкия спектакъл, където изгоненият от София режисьор Леон Даниел е сложил „ Както ви се харесва “ и в основната роля играе Катя Паскалева.
„ Ех, че хубаво… Така се прави спектакъл! “, възкликва Андонов след спектакъла. И тогава взема решение да снима Катя в „ Козият рог “. Дори не прави пробни фотоси.

„ Това решение като че ли отпуши прочувствено Методи и той снима кино лентата безусловно на един мирис “, сподели ми преди време Стефан Мавродиев. Андонов избира много „ лицемерен “ метод за мотивация на Катя и Антон Горчев в ролята на Караиван – непрестанно ги подстрекава.
В Рилския манастир, близо до който се снимал филмът, пригаждат едно помещение за нещо като лаборатория. Режисьорът гледа там снимания материал и казвал на Катя: „ Ако знаеш Тони по какъв начин е изиграл тази сцена!.. “ Тайно от нея подмята на Горчев: „ Катя играе ослепително, стегни се!.. “ И по този начин крепко ги нахъсвал, че те изтръгват най-дълбокото от актьорските си души.
Тази конкуренция насмалко да приключи с съдбовен край. По време на фотосите в окото на коня влиза клонка и той хвърля актрисата. Катя пада до огромен и изострен камък, единствено сантиметри я разминават от тежко строшаване на гръбнака, а може би и по-лошо. Тогава режисьорът отсича: “Катя и Антон няма да яздят повече, въпреки всичко би трябвало да завърша този филм! “.

Снимането на прословутите голи фотоси потегля доста мъчно. Някакъв срам наляга всичките артисти, въпреки че са от един випуск и се познават отлично.
След неуспеха на няколко дубъла, които снимат цели три дни, Климент Денчев, единият от насилниците, споделя: „ Абе, хора, ние актьори ли сме, или лукови глави? Това е актьорска сцена и би трябвало да я създадем! “. Срамежливата Катя се преобразява пред камерата. Можела да направи всичко, щом е в името на изкуството и на кино лентата. И изиграват сцените на един мирис.
Въпреки изключителните си качества „ Козият рог “ не е отличен със „ Златна роза “ на кинофестивала във Варна през 1972 година Просто има малшанса да се състезава с кино лентата за Георги Димитров „ Наковалня или чук “ на Христо Христов. Печели първа премия и може би най-важното самопризнание – на публиката.

Международното самопризнание за Паскалева обаче е зашеметяващо – с изключение на премията за женска роля в Панама и „ Фемина “ в Брюксел, тя печели и оценката за принос в развиване на международното кино в Карлови Вари.
Няма друга наша актриса с подобен приз
След „ Козият рог “ Катя Паскалева става най-сниманата в киното българска артистка. Влиза от роля в рола и от филм във филм – по 3-4 на година: „ Бялата авантюра “ (1973), „ Голямата победа “ (1973), „ Мъже без работа “ (1973), „ Нона “ (1973), „ Спомен “ (1974) „ Иван Кондарев “ (1974), тв сериала „ На живот и гибел “ (1974, „ Вилна зона “ (1975), „ Катина “ (1976), „ Вината “ (1976), „ Лъжовни истории “ (1977), „ Матриархат “ (1977)… над 50 в кариерата й. Тази ангажираност я принуждава да напусне Пазарджишкия спектакъл и да постъпи на щат в Студията за игрални филми – София.

Въпреки че приема да се снима и в функции, които не дават отговор на мощта на гения й, тя е една от малцината в киното ни, която въпреки всичко отхвърля оферти. „ Не приемаше халтури и в никакъв случай не взе участие в скечове от естрадата и развлекателното шоу “, сподели ми преди години режисьорът Иван Росенов, вторият брачен партньор на актрисата.
Той е студент трети курс постановка в курса на Христо Христов, когато става помощник на Едуард Захариев при снимането на „ Вилна зона “ – различен връх в кинобиографията на актрисата (след „ Козият рог “ и „ Иван Кондарев “). Оттогава Росенов помни случая, в който Катя Паскалева и Ицко Финци показват какви огромни артисти са.
Трябва да снимат сцената, в която Стефка и Йонко са ошашавени от постъпката на сина им, на който вършат новобранска вечер. Докато те го гласят за красивата дъщеря (Нели Топалова) на другаря Недев “ (Иван Янчев), той им води приятелката си, за която желае да се ожени.

Подготвят фрагмента и режисьорът Едуард Захариев споделя: „ Играйте “. Без предварителна подготовка, без подготовки, без никакви негови препоръки. След към минута, като че ли ненадейно за самата себе си, Стефка (Паскалева) шибва подобен пестник на Йонко (Финци), че едвам не отвинтва главата му. И той, самичък сюрпризиран най-вече от екипа, отреагира по превъзходен метод на обстановката: за момент като че ли се поколеба дали и той да не отвърне с пестник, след това прикри очите си с ръка, както би направил всеки брачен партньор „ под чехъл “.
„ Шамарът беше толкоз мощен – спомня си Ицко Финци, – че ми се зави свят и получих нещо като комоцио. Лежах 24 часа, тъй като ме болеше главата. Беше стегнат пестник, не кинаджийски и не сценичен – по бузата, където е меко, а в челюста. И главата ми се тресна мощно “.

За ролята на Стефка във „ Вилна зона “ Едуард Захариев опитва доста актриси, много подозрения отнася и самата Катя Паскалева. След „ Козият рог “ тя си печели етикета „ мъжко момиче “ и нито една роля в идващите й филми не е комедийна. Освен това е прекомерно млада за майка на 18-годишен новобранец – тогава актрисата няма и 30 години. Когато въпреки всичко изборът пада върху нея, с подплънки уголемяват ханша и талията й, с грим леко я състаряват.
„ Катя се възпламени доста за ролята, взе да си измисля елементи и дреболийки, с които да я уплътни. Беше забавно да ги наблюдаваш по какъв начин с Ицко Финци се договарят за партньорството си в обособените епизоди “, описа ми сценаристът Георги Мишев.

С Катя Паскалева е обвързван и един от най-ярките мемоари на Мишев, когато за първи път отива на снимачната площадка. Сутринта на селския площад той вижда група локални дами, а към тях щъка пъргаво моме в гумени цървули и селски облекла и пламенно им приказва нещо.
Сценаристът се приближава, с цел да чуе истинския разговор на селянките, който след това би могъл да му свърши работа в някой епизод. Изведнъж момето го сграбчва: „ Ти какво правиш тук? “. „ И чак тогава разпознах в младата жена Катя Паскалева, толкоз тя се беше сраснала с облика си “, спомня си Георги. Актрисата преднамерено рови в пръстта, с цел да влезе част от нея под ноктите и по този начин ръцете й да придобият селски тип.

Катя и Иван Росенов заживяват дружно през 1979 година
„ Никой не направи първата крачка, привличането беше взаимно. Имахме доста общи неща и в човешки, и в креативен проект – като усети, хармония и харесване “, изясни ми приживе Росенов. Паскалева продължава интензивно да снима: „ Слънчев удар “ (1977), „ Звезди в косите, сълзи в очите “ (1977), „ Всички и никой “ (1978), „ Бумеранг “ (1979), „ Бедният Лука “ (1979), „ Елегия “ (1982), „ Най-тежкият грях “ (1982), „ Равновесие “ (1983).
Иван Росенов я снима и в двата си кино лентата. В дебютния „ Поета и дявола “ (1983) по-скоро я взима за кадем в епизодичната роля на Дамата. Филмът е по сюжет на Стефан Продев и е отдаден на Христо Смирненски. Ролята на Поета играе нашумелият през днешния ден Владимир Пенев.
В идващия филм на Росенов – „ Спирка за непознати “ (1989), Паскалева към този момент е в основната роля на Мария и си партнира с Антон Радичев.

Според Росенов с актрисата се работи и елементарно, и мъчно, тъй като е доста сензитивна и рефлективна. Тя относително бързо реализира желанията на режисьора, само че мъчно стига до мотивацията.
Не е от вида артисти, които незабавно споделят: „ Имаш го! “. Като надълбоко скроен човек и експерт желае да обхване цялото и за всяко деяние или държание на героините си търси мотивацията – даже когато става дума за най-дребния подробност или жест. Обича да влезе вътре в героинята си, заживява в нея и не се откъсва, до момента в който не свършат фотосите. И постоянно желае още, и още, и още – даже когато усеща, че ролята се е получила…

Според различен режисьор – Павел Павлов, Катя Паскалева играе по друг метод в киното, в театъра и в малкия екран. В киното умее да бъде спестовна, не обича фойерверките. В театъра знае по какъв начин да дозира гласа си, а в малкия екран прави нещо приблизително от това в киното и в театъра.
Царица е на паузите, умее да отмълчи тъкмо толкоз, колкото е належащо. Може да си разреши даже и гастролната пауза, присъща на примадоните, каквато в действителност Паскалева в никакъв случай не се усеща.
„ Катя е велика артистка. Ако беше в друга, по-голяма страна, щеше да е международна кинозвезда. Не мога да я сложа по-долу от Мерил Стрийп, Джесика Ланг или Катрин Деньов, споделяше приятелката й Соня Маркова.

Когато подлата болест прояжда гърлото и Катя Паскалева към този момент не може да приказва, записва думите и мислите си на дребни листчета. След гибелта й Иван Росенов ги събира в дребна брошура, която назова „ Книжни квадратчета “. Илюстрира ги с 30 акварела, рисувани при душевни рецесии и в креативен подеми. Цветни нереални акварели, повлияни от Георги Божилов-Слона.
Ето част от написаното в квадратчетата:
„ Много мъчно бе, братче, с тая болест. Ако знаех, още в точния момент щях да му намеря метода, само че ме усетиха и разбрах, че е неизбежно – няма накъде да се измъкнеш… Важното е, че съм невъзмутима и наясно с нещата… Болестта ми е като… вулкан, само че вулкана единствено го гледаш, красиво е, потриса те, а тук ти си самият вулкан. “

„ Нямаш огледало да се видиш и да се… Не се пердах! Умирането е въпрос на въображение! Сега моето малко АЗ, него си го искам… Ех, да можеше в този момент да лежа на една полянка, ручейче да ми клокочи до главата и да си пия от тази студена-студена водичка… “
„ Явно най-после човек изпада в необикновен тип логорея, счита, че всичко, което споделя, е съдбовно значимо за Света!.. Ех, не ме пуска тая писалка! Най-дългата дума – „ Оревоар “!
„ Мокро, дъжд… “
Малко откакто написва тези две думи, душата на актрисата отлита…
Инфо: spomen