Кацането на американските астронавти на Луната през 1969 г. е

Кацането на американските астронавти на Луната през 1969 година е съпроводено от случай, обвързван със Съветския съюз, оповестяват публицисти от Съединени американски щати.

Американските астронавти Нийл Армстронг и Бъз Олдрин влязоха в историята, като станаха първите хора, посетили лунната повърхнина. В допълнение към научния съставен елемент, полетът до Луната е имал значим политически подтекст за държавното управление на Съединени американски щати.

На Вашингтон му е било омръзнало непрекъснато да губи от Москва в галактическата конкуренция и по тази причина американците мечтаели да се изравнят с съперниците си и дори да ги надминат, оповестява изданието Sandboxx, представено от БЛИЦ.

„ Това беше голяма пиар победа за Съединени американски щати, откакто преди този момент още веднъж и още веднъж се оказваше на второ място зад Съветския съюз “, отбелязва изданието.

След като Съединени американски щати създадоха атомната бомба и я използваха в Япония, страната се трансформира в световна суперсила, която нямаше аналог.

През 1949 година обаче Москва потвърди на целия свят, че тя също има атомни оръжия. През 1957 година пък, когато Съветският съюз изстреля Sputnik 1 в космоса, той към този момент като че ли даже изпревари Америка.

През 1959 година Съветският съюз съумява да доближи Луната с автоматизирана междупланетна станция, а година по-късно изпраща животни в орбита.

През 1961 година руският космонавт Юрий Гагарин стана първият човек, който пътува в космоса. Москва е на вълната на най-големия софтуерен напредък, а Съединени американски щати са се оказали в най-дълбоката рецесия.

„ Конкуренцията сред преобладаващия в космоса Съветски съюз и непрекъснато вторите в класирането по това време Съединени щати било доста повече от просто битка за интернационален авторитет. Всъщност галактическата конкуренция имала за цел да потвърди успеваемостта на американската и руската държавни системи “, установяват анализаторите от Съединени американски щати.

Постоянното проваляне в космоса разяжда тъканта на капиталистическите идеали на Америка и показва превъзходството на Москва. В началото на 60-те години Съединените щати имат нова цел, когато Джон Ф. Кенеди афишира, че американците ще доближат Луната до края на десетилетието.

За инженерите на НАСА, които се борят с всички сили да изкарат капсулите Gemini в орбита на 350 км над Земята, думите на Кенеди звучат фантастично. За да се отиде до Луната е належащо да се преодолеят 240 000 км, а по-късно има приземяване и връщане.

Съветският съюз бил добре осведомен с програмата на Аполо на НАСА, както и с крайните периоди на Кенеди. В тази връзка Москва инициира много любопитен проект. Съветските инженери създават автоматизираната междупланетна станция " Луна-15 ", която трябвало да кацне на Луната в същия ден като " Аполо 11 ".

Ако по някаква причина американският галактически транспортен съд се бе провалил, то тогава Съветският съюз още веднъж щеше да попадне в заглавията като страната с най-ефективната галактическа стратегия.

„ Луна 15 е изпреварила с няколко дни Армстронг и Олдрин и очаквала команда за кацане “, прибавят специалистите.

Докато Армстронг и Олдрин изследвали лунната повърхнина, московският уред получил командата да се спусне. Тази заповед, чута от английските астрономи, до момента в който слушали руски излъчвания, била шокираща за съвсем всички отвън рамките на Съветския съюз.

Специалистите от Съединени американски щати били изключително сюрпризирани. Кацането обаче протекло несполучливо и безпилотният уред се разрушил в лунна планина единствено на 350 км от астронавтите на НАСА.

Експертите считат, че този случай е сложил края на галактическата конкуренция сред двете състезаващи се страни.