"Наемателката" от Катрине Енгберг
Катринe Енгберг е родена през 1975 година в Копенхаген, където живее и до през днешния ден. Тя има сполучлива кариера като танцьор и хореограф в малкия екран и театъра, преди да стартира да написа. „ Наемателката “, оповестена в Дания през 2016 година, е дебютът й като публицист на престъпни романи и първата книга от бестселъровата поредност за полицейски следователи Йепе Кьорнер и Анете Вернер.
Още с първата си книга Катрине се трансформира в един от най-четените и обичани създатели на престъпни творби в Дания. Тя е приветствана за свежия си жанр, гениално преплетени сюжети и симпатични герои. От „ Наемателката “ са продадени над 100 000 екземпляра в Дания и романът към този момент е оповестен в над 20 страни по света.
За книгата
Естер де Лауренти има къща в центъра на Копенхаген, част от която отдава чартърен. След като се пенсионира, дните й минават в разходки с двете й кучета, а вечерите тя прекарва в писане на първия си престъпен разказ. И в пиянство на прекомерно доста вино.
Когато обаче една от наемателките й е открита мъртва, животът на Естер е разтресен радикално. Не единствено тъй като тя е била близка с младото момиче. Бруталното закононарушение като че ли е излязло от страниците на романа й. Някой е пресъздал убийството с плашещи детайлности. И очевидно желае да притегли вниманието й.
А следователите Йепе Кьорнер и Анете Вернер би трябвало бързо да узнаят кой и за какво желае да отмъсти на пенсионираната преподавателка. Преди да са се появили още трупове.
Отзиви за „ Наемателката “
Какъв приказен дебют! Обожавам героите, блестящата прозаичност и облика на Копенхаген. Катрине Енгберг несъмнено е звезда!
Камила Легберг
Писането на Катрине Енгберг изобилства от възприятие за комизъм. Смятам, че е прелестно по какъв начин романите й те карат и да се смееш, и да се замислиш.
Неле Нойхаус
Зашеметяващ дебют. Незабравимите герои и брилянтните обрати в сюжета ще запленят читателите.
Кати Райкс
Превъзходен първи разказ. Енгберг е доста добра в едновременното създаване на герои и на напрежение. Сюжетът наблюдава полицейската работа – запазена марка на датската престъпна литература.
The Globe And Mail
Катрине Енгберг за „ Наемателката “ и очарованието на Копенхаген
- „ Наметелката “ ни демонстрира разнообразни кътчета от Копенхаген. Някое от тях носи ли особено значение за вас?
- Пристанището. След стартирането на плановете за екологично развиване на града водата стана толкоз чиста, че хората могат да се къпят в нея. Удивително е по какъв начин столицата ни удвои размера си, а стана два пъти по-приятна за живеене. Без значение къде на брега на Копенхаген се намирам, аз съм просто щастлива. Със фамилията ми имаме дребна моторна лодка и боготворя да се разхождаме с нея в региона на пристанището.
Обичам Париж и Ню Йорк. Барселона е прелестна, Лондон също. Но като град - и във връзка с туризма и за живеене - Копенхаген е просто приказен. Историята му е богата, необикновено хубав е, само че крие и своите чудати облици, субкултури и тъмни ъгли.
- Как се вдъхновихте да напишете „ Наемателката “?
- Израснах в дом, цялостен с книги, и от ранна възраст се научих да обичам литературата. Майка ми постоянно ни разказваше истории на мен и на сестра ми. Тя ме научи да обичам и театъра. За мен двата свята са преплетени – и в двата се описват истории, без значение дали се прави посредством танц на сцената или с думи по страницата.
Преди няколко години се разхождах със фамилията си на север от Копенхаген, когато инцидентно забелязах табелка на вратата на една къща. Пишеше „ Семейство Лауренти “. В този момент в главата ми изникна облика на една жена на име Естер де Лауренти. Не мога да си обясня по какъв начин се случи, само че той беше кристално явен. Знаех, че Естер е с късо подстригана алена коса, пие прекалено много алено вино и е пенсиониран професор по литература, работещ по първия си престъпен разказ. Това беше началото на „ Наемателката “.
След това сюжетът, героите и обкръжението изникнаха в съзнанието ми по едно и също време под формата на дребни късчета пъзел, чието място просто не виждах първоначално. Имах ЕДИН персонаж, ЕДНА концепция за сюжет и ЕДНО местонахождение. Всичко останало беше размазано. Но по-късно постепенно се построиха връзки, събраха се още части и историята стартира да се избистря.
- Какви изследвания направихте, с цел да напишете книгата?
- Кариерата ми до този миг беше обвързвана с танците и театъра, тъй че познанията ми за полицейските процедури и правосъдната медицина бяха меко казано лимитирани. За благополучие хората са склонни да споделят знанията си с амбициозни създатели като мен. Возих се в патрулка и ми беше разрешено да съпровождам служителите на реда на всички места, стига да мълча и да нося бронежилетка. Научих доста от тези прекарвания!
- Какво е възприятието да бъдеш описван като „ интернационална звезда “? И да бъдеш създател, оповестен в над 20 страни?
- Краткият отговор е: ужасно е! Бих излъгала, в случай че се престоря, че не съм разчувствана от триумфа си. Да имаш толкоз доста читатели е упоритостта на множеството писатели. Въпреки това етикетите като „ интернационална звезда “ са просто... ами, етикети. Това, което ме прави същински щастлива, са реакциите, които получавам от читателите - персонално и в обществените медии. ТОВА ме кара да се усещам като сполучлив публицист!
Дебютирах като създател и като режисьор в една и съща седмица през февруари 2016 година, тъй че може да се каже, че имах паралелен старт и на двете кариери. И двете вървяха добре и имаха капацитет, само че в сърцето си нямах съмнение кое от двете желаех да преследвам. На премиерата на пиесата споделих на брачна половинка ми: „ Отказвам се от театъра. Знам, че животът на публицист е нерешителен, само че просто желая да пиша до края на живота си! “
- Какво се надявате читателите да си вземат от тази книга?
- За мен престъпните романи могат и би трябвало да бъдат освен това от принуждение и съспенс. Надявам се читателите да се свържат с моите герои и да ги е грижа за тях. Аз самата израснах с престъпни романи, които съдържаха в себе си и любовни истории, и политически мнения, и всички други белези на положителната литература. Това е традиция, която желая да продължа.
Още с първата си книга Катрине се трансформира в един от най-четените и обичани създатели на престъпни творби в Дания. Тя е приветствана за свежия си жанр, гениално преплетени сюжети и симпатични герои. От „ Наемателката “ са продадени над 100 000 екземпляра в Дания и романът към този момент е оповестен в над 20 страни по света.
За книгата
Естер де Лауренти има къща в центъра на Копенхаген, част от която отдава чартърен. След като се пенсионира, дните й минават в разходки с двете й кучета, а вечерите тя прекарва в писане на първия си престъпен разказ. И в пиянство на прекомерно доста вино.
Когато обаче една от наемателките й е открита мъртва, животът на Естер е разтресен радикално. Не единствено тъй като тя е била близка с младото момиче. Бруталното закононарушение като че ли е излязло от страниците на романа й. Някой е пресъздал убийството с плашещи детайлности. И очевидно желае да притегли вниманието й.
А следователите Йепе Кьорнер и Анете Вернер би трябвало бързо да узнаят кой и за какво желае да отмъсти на пенсионираната преподавателка. Преди да са се появили още трупове.
Отзиви за „ Наемателката “
Какъв приказен дебют! Обожавам героите, блестящата прозаичност и облика на Копенхаген. Катрине Енгберг несъмнено е звезда!
Камила Легберг
Писането на Катрине Енгберг изобилства от възприятие за комизъм. Смятам, че е прелестно по какъв начин романите й те карат и да се смееш, и да се замислиш.
Неле Нойхаус
Зашеметяващ дебют. Незабравимите герои и брилянтните обрати в сюжета ще запленят читателите.
Кати Райкс
Превъзходен първи разказ. Енгберг е доста добра в едновременното създаване на герои и на напрежение. Сюжетът наблюдава полицейската работа – запазена марка на датската престъпна литература.
The Globe And Mail
Катрине Енгберг за „ Наемателката “ и очарованието на Копенхаген
- „ Наметелката “ ни демонстрира разнообразни кътчета от Копенхаген. Някое от тях носи ли особено значение за вас?
- Пристанището. След стартирането на плановете за екологично развиване на града водата стана толкоз чиста, че хората могат да се къпят в нея. Удивително е по какъв начин столицата ни удвои размера си, а стана два пъти по-приятна за живеене. Без значение къде на брега на Копенхаген се намирам, аз съм просто щастлива. Със фамилията ми имаме дребна моторна лодка и боготворя да се разхождаме с нея в региона на пристанището.
Обичам Париж и Ню Йорк. Барселона е прелестна, Лондон също. Но като град - и във връзка с туризма и за живеене - Копенхаген е просто приказен. Историята му е богата, необикновено хубав е, само че крие и своите чудати облици, субкултури и тъмни ъгли.
- Как се вдъхновихте да напишете „ Наемателката “?
- Израснах в дом, цялостен с книги, и от ранна възраст се научих да обичам литературата. Майка ми постоянно ни разказваше истории на мен и на сестра ми. Тя ме научи да обичам и театъра. За мен двата свята са преплетени – и в двата се описват истории, без значение дали се прави посредством танц на сцената или с думи по страницата.
Преди няколко години се разхождах със фамилията си на север от Копенхаген, когато инцидентно забелязах табелка на вратата на една къща. Пишеше „ Семейство Лауренти “. В този момент в главата ми изникна облика на една жена на име Естер де Лауренти. Не мога да си обясня по какъв начин се случи, само че той беше кристално явен. Знаех, че Естер е с късо подстригана алена коса, пие прекалено много алено вино и е пенсиониран професор по литература, работещ по първия си престъпен разказ. Това беше началото на „ Наемателката “.
След това сюжетът, героите и обкръжението изникнаха в съзнанието ми по едно и също време под формата на дребни късчета пъзел, чието място просто не виждах първоначално. Имах ЕДИН персонаж, ЕДНА концепция за сюжет и ЕДНО местонахождение. Всичко останало беше размазано. Но по-късно постепенно се построиха връзки, събраха се още части и историята стартира да се избистря.
- Какви изследвания направихте, с цел да напишете книгата?
- Кариерата ми до този миг беше обвързвана с танците и театъра, тъй че познанията ми за полицейските процедури и правосъдната медицина бяха меко казано лимитирани. За благополучие хората са склонни да споделят знанията си с амбициозни създатели като мен. Возих се в патрулка и ми беше разрешено да съпровождам служителите на реда на всички места, стига да мълча и да нося бронежилетка. Научих доста от тези прекарвания!
- Какво е възприятието да бъдеш описван като „ интернационална звезда “? И да бъдеш създател, оповестен в над 20 страни?
- Краткият отговор е: ужасно е! Бих излъгала, в случай че се престоря, че не съм разчувствана от триумфа си. Да имаш толкоз доста читатели е упоритостта на множеството писатели. Въпреки това етикетите като „ интернационална звезда “ са просто... ами, етикети. Това, което ме прави същински щастлива, са реакциите, които получавам от читателите - персонално и в обществените медии. ТОВА ме кара да се усещам като сполучлив публицист!
Дебютирах като създател и като режисьор в една и съща седмица през февруари 2016 година, тъй че може да се каже, че имах паралелен старт и на двете кариери. И двете вървяха добре и имаха капацитет, само че в сърцето си нямах съмнение кое от двете желаех да преследвам. На премиерата на пиесата споделих на брачна половинка ми: „ Отказвам се от театъра. Знам, че животът на публицист е нерешителен, само че просто желая да пиша до края на живота си! “
- Какво се надявате читателите да си вземат от тази книга?
- За мен престъпните романи могат и би трябвало да бъдат освен това от принуждение и съспенс. Надявам се читателите да се свържат с моите герои и да ги е грижа за тях. Аз самата израснах с престъпни романи, които съдържаха в себе си и любовни истории, и политически мнения, и всички други белези на положителната литература. Това е традиция, която желая да продължа.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ