Вашингтон Пост: САЩ са в прокси война с Русия. В нашите медии алтернативните гледни точки липсват
Катрина Ван Ден Хювел, Ukraine war discussion should not be immune from debate - The Washington Post
Време е да преразгледаме ортодоксалното виждане за войната в Украйна. Започва четвъртият месец от противозаконното и брутално навлизане на Русия в Украйна, а въздействието му върху Европа, световния Юг и света е към този момент надълбоко. Свидетели сме на зараждането на нов политически /военен/ международен ред. Действията по отношение на климата са отсрочени заради повишената потребност от изкопаеми горива. Недостигът на храна и търсенето на други запаси подвигат цените нагоре и пораждат широкоразпространен световен апетит. А международната бежанска рецесия – с най-вече интернационалните бежанци и вътрешно пренасяне на хора от Втората международна война – слага големи провокации.
Освен това, колкото повече се проточва войната в Украйна, толкоз по-голям става рискът от нуклеарен случай. Администрацията на Байдън и нейната тактика за „ намаляване “ на Русия с огромни доставки на оръжие, включващи и противокорабни ракети, наред с разкритията за американска разследваща помощ за Украйна, дават ясно да се разбере, че Съединените щати и НАТО са в прокси война с Русия.
Не трябваше ли последствията, заплахите и многостранните разноски на тази война да са централна тематика за медийно отразяване, както и за осведомени разбори, полемики и спор?
Но това, което излиза от медиите и от политическите управляващи, в по-голямата си част са едностранчиви и даже несъществуващи обществени полемики и спор. Сякаш живеем в това, което журналистът Мат Таиби назова „ интелектуална зона неразрешена за полети “.
Онези, които се разграничиха от вярната линия за Украйна, са постоянно изключвани от огромните корпоративни медии или маргинализирани – сигурно рядко допускани. Резултатът е, че различните и уравновесените визии и гласове като че ли не съществуват. Не би ли било по-здравословно да имаме по-голямо многообразие на гледни точки, история и подтекст, в сравнение с „ предубедени пристрастия “?
Онези, които приказват за историята и оферират подтекст за ускоряващата роля на Запада в нещастието на Украйна, не оневиняват Русия за престъпната офанзива. Подобно мислене в реториката на интелектуалната зона, неразрешена за полети, наложи демонизирането на изтъкнати фигури като Ноам Чомски, професор Джон Миършаймър от Чикагския университет и някогашния американски дипломат Час Фриймън, както и мнозина други, които бяха заглушени, тъй като повдигнаха безапелационни причини и привнесоха по този начин нужния исторически подтекст, с цел да бъдат разбрани аргументите за тази война.
В нашата нежна народна власт цената на несъгласието е релативно ниска. Защо тогава няма повече персони в тинк танковете или в университетските среди, медиите и политиците, които да подлагат на рецензия верния политико-медиен разказ на Съединените щати? Не си ли коства да се пита дали изпращането на от ден на ден оръжия на Украйна е най-мъдрият метод? Прекалено ли е да се желае повече спор и полемика за най-хубавия метод за отбягване на нуклеарен спор?
Защо неконформистите са оплювани без причина, даже и когато в тяхна поддръжка има неоспорими исторически обстоятелства, като ролята на националистите, крайнодесните и да, неонацистките сили в Украйна? Фашисткото или неонацисткото възобновление е отровен фактор в доста страни през днешния ден, от европейските до Съединените щати. Защо толкоз постоянно украинската история се пренебрегва и даже отхвърля?
Междувременно, както означи един някогашен военачалник от морската пехота, „ войната е рекет. “ Американските военни конгломерати са се подредили на хранилката. Преди войната да свърши, доста руснаци и украинци ще умрат, до момента в който Raytheon, Lockheed Martin и Northrop Grumman ще създадат положение. В същото време новинарските стратегии преливат от „ специалисти “ и „ експерти “ – или по-точно чиновници на военните комплекси, представящи се за консултанти – чиито сегашни работодатели и клиенти не са известни на обществото.
В нашите тв приемници, интернет екрани или в Конгреса обаче различните гледни точки са отразени напълно едва – сдържаните гласове, които не са съгласни с наклонността компромисите да бъдат обсъждани като оттегляне, само че разчитат на упоритата и твърда дипломация за реализиране на помирение и преговорни решения, които да обезпечат на Украйна превръщането в суверенна, самостоятелна, възобновена и просперираща страна.
„ Кажи ми по какъв начин ще свърши това “, попита военачалник Дейвид Петреъс журналиста от " Вашингтон Пост " Рик Аткинсън в първите месеци на близо десетгодишната война в Ирак. Слагането на завършек на сегашната война изисква ново мислене и преразглеждане на ортодоксалните възгледи на тази ера. Както уважаваният американски публицист Уолтър Липман един път означи, „ Когато всички мислят еднообразно, никой не мисли доста. “
Превод за: Екатерина Грънчарова
Източник:
Време е да преразгледаме ортодоксалното виждане за войната в Украйна. Започва четвъртият месец от противозаконното и брутално навлизане на Русия в Украйна, а въздействието му върху Европа, световния Юг и света е към този момент надълбоко. Свидетели сме на зараждането на нов политически /военен/ международен ред. Действията по отношение на климата са отсрочени заради повишената потребност от изкопаеми горива. Недостигът на храна и търсенето на други запаси подвигат цените нагоре и пораждат широкоразпространен световен апетит. А международната бежанска рецесия – с най-вече интернационалните бежанци и вътрешно пренасяне на хора от Втората международна война – слага големи провокации.
Освен това, колкото повече се проточва войната в Украйна, толкоз по-голям става рискът от нуклеарен случай. Администрацията на Байдън и нейната тактика за „ намаляване “ на Русия с огромни доставки на оръжие, включващи и противокорабни ракети, наред с разкритията за американска разследваща помощ за Украйна, дават ясно да се разбере, че Съединените щати и НАТО са в прокси война с Русия.
Не трябваше ли последствията, заплахите и многостранните разноски на тази война да са централна тематика за медийно отразяване, както и за осведомени разбори, полемики и спор?
Но това, което излиза от медиите и от политическите управляващи, в по-голямата си част са едностранчиви и даже несъществуващи обществени полемики и спор. Сякаш живеем в това, което журналистът Мат Таиби назова „ интелектуална зона неразрешена за полети “.
Онези, които се разграничиха от вярната линия за Украйна, са постоянно изключвани от огромните корпоративни медии или маргинализирани – сигурно рядко допускани. Резултатът е, че различните и уравновесените визии и гласове като че ли не съществуват. Не би ли било по-здравословно да имаме по-голямо многообразие на гледни точки, история и подтекст, в сравнение с „ предубедени пристрастия “?
Онези, които приказват за историята и оферират подтекст за ускоряващата роля на Запада в нещастието на Украйна, не оневиняват Русия за престъпната офанзива. Подобно мислене в реториката на интелектуалната зона, неразрешена за полети, наложи демонизирането на изтъкнати фигури като Ноам Чомски, професор Джон Миършаймър от Чикагския университет и някогашния американски дипломат Час Фриймън, както и мнозина други, които бяха заглушени, тъй като повдигнаха безапелационни причини и привнесоха по този начин нужния исторически подтекст, с цел да бъдат разбрани аргументите за тази война.
В нашата нежна народна власт цената на несъгласието е релативно ниска. Защо тогава няма повече персони в тинк танковете или в университетските среди, медиите и политиците, които да подлагат на рецензия верния политико-медиен разказ на Съединените щати? Не си ли коства да се пита дали изпращането на от ден на ден оръжия на Украйна е най-мъдрият метод? Прекалено ли е да се желае повече спор и полемика за най-хубавия метод за отбягване на нуклеарен спор?
Защо неконформистите са оплювани без причина, даже и когато в тяхна поддръжка има неоспорими исторически обстоятелства, като ролята на националистите, крайнодесните и да, неонацистките сили в Украйна? Фашисткото или неонацисткото възобновление е отровен фактор в доста страни през днешния ден, от европейските до Съединените щати. Защо толкоз постоянно украинската история се пренебрегва и даже отхвърля?
Междувременно, както означи един някогашен военачалник от морската пехота, „ войната е рекет. “ Американските военни конгломерати са се подредили на хранилката. Преди войната да свърши, доста руснаци и украинци ще умрат, до момента в който Raytheon, Lockheed Martin и Northrop Grumman ще създадат положение. В същото време новинарските стратегии преливат от „ специалисти “ и „ експерти “ – или по-точно чиновници на военните комплекси, представящи се за консултанти – чиито сегашни работодатели и клиенти не са известни на обществото.
В нашите тв приемници, интернет екрани или в Конгреса обаче различните гледни точки са отразени напълно едва – сдържаните гласове, които не са съгласни с наклонността компромисите да бъдат обсъждани като оттегляне, само че разчитат на упоритата и твърда дипломация за реализиране на помирение и преговорни решения, които да обезпечат на Украйна превръщането в суверенна, самостоятелна, възобновена и просперираща страна.
„ Кажи ми по какъв начин ще свърши това “, попита военачалник Дейвид Петреъс журналиста от " Вашингтон Пост " Рик Аткинсън в първите месеци на близо десетгодишната война в Ирак. Слагането на завършек на сегашната война изисква ново мислене и преразглеждане на ортодоксалните възгледи на тази ера. Както уважаваният американски публицист Уолтър Липман един път означи, „ Когато всички мислят еднообразно, никой не мисли доста. “
Превод за: Екатерина Грънчарова
Източник:
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ