Катрин Шеър, Дойче велеДосега алевитите в Сирия се ползваха с

Катрин Шеър, " Дойче веле "

Досега алевитите в Сирия се употребиха с някои привилегии. В предишното даже са имали своя автономност. Сега те се притесняват от гонения и отмъщения за това, че кланът на Асад ръководи кърваво Сирия в продължение на 54 години.

Хиляди сирийци стачкуваха в последно време против нападенията по религиозни светини на алевитите в Алепо. Алевитите са ислямско малцинство, чийто представител беше и сваленият деспот Башар Асад.

" Не на горенето на светини и религиозната дискриминация, не на сектантството, Да – за свободна Сирия “, пишеше по плакатите на стачкуващите, за което осведоми арабският канал Ал Джазира.

Протестите започнаха като реакция на видео в обществените мрежи, за което се твърди, че документира офанзиви против един заветен храм. Възможно е видеото да не е достоверно и да демонстрира подиуми от предходни времена. Протестите обаче демонстрират какъв брой сложен ще е преходът на Сирия към народна власт.

Особено членовете на алевитското малцинство се притесняват, че в този момент ще станат обект на гонения и отмъщения за това, че кланът на Асад ръководи кърваво Сирия в продължение на 54 години. Постоянно се чуват и изказвания, че алевитите са извличали изгоди по време на диктатурата на Асад. Всъщност обаче излиза наяве, че таман заради етническата си непосредственост с режима те са плащали твърди висока цена.

Кои са алевитите в Сирия?

Според разнообразни преценки, алевитите са съставлявали 10 до 13% от популацията на Сирия преди да стартира гражданската война там през 2011 година. Тази религиозна общественост спада към шиитския ислям, само че същността ѝ е доста по-многообразна.

Алевитският ислям поражда през 9 век в Североизточна Сирия. Според теолози, алевитите застъпват по-различни мнения по разнообразни фундаментални въпроси на ислямската вяра и най-важните правила за държание на мюсюлманите. Те се отнасят да вземем за пример до молитвите, обществените отговорности или поклонничеството в Мека. Алевитите извършват своите обреди в домашни условия, някои даже ги упрекват в прекомерна загадъчност. Жените на алевитите не са длъжни да носят ислямски забрадки, само че са изключени от осъществяването на религиозни церемонии. По време на религиозните ритуали алевитите пият и вино, а природата играе основна роля в техните вярвания и традиции.

Поклонническите пътувания до Мека, които мюсюлманите са длъжни да подхващат най-малко един път в живота си, съгласно алевитите могат да се извършват и алегорично.

Заедно с шиитите те имат вяра в божествеността на Али ибн Абу Талиб, прочут като Имамът Али. Той е считан за първият лидер на шиитите през 7 век. Независимо от тази общественост във вярванията, в предишното алевитите постоянно са били упреквани за еретици и са били дискриминирани от съвсем всички управници през вековете – като се стартира от християнските рицари-кръстоносци, та до турските османци.

Еманципация по времето на колониализма

Това се трансформира при започване на 20 век по време на френското колониално господство в района. Политика „ разделяй и владей “ кара французите да дадат на алевитите и друзите специфични права, които ги издигат по-високо от останалото мюсюлманско население. През 1922 година алевитите получават даже правото да основат своя самостоятелна страна край Средиземноморието.

Тогава те за пръв път в своята история живеят в страна, която не ги преследва поради вярата им. Когато Франция се изтегля от Сирия през 1946 година и страната получава самостоятелност, алевитите там имат предимство във властово отношение. През 1955 година близо 65% от подофицерите на армията са с алевитски генезис. При преврата, проведен от петима офицери през 1963 година, трима са точно алевити, а единият от тях е Хафез Асад, който през 1971 поема и властта в страната. Той се заобикаля с лоялни свои последователи - алевити, а всички нелоялни нему членове на малцинството, измежду които са да вземем за пример комунистите – Асад хвърля в пандизите и преследва.

Доминация в политиката и армията

Асад слага алевитите като цяло под своя протекция, а който ги нападна, се трансформира във зложелател, на който страната отмъщава с принуждение. Между 1971 и 1981 година по време на въстанията против режима, стотици алевитски бойци и други представители на общността стават жертва на офанзивите на " Мюсюлмански братя " – сунитска формация с ислямистка идеология. За възмездие Асад екзекутира близо 2000 членове на " Мюсюлмански братя ", а армията окупира и бомбардира през 1982 година град Хама, където бе съсредоточено въстанието на " Мюсюлмански братя ". Предполага се, че 10 000 до 25 000 цивилни жители са починали в този интервал.

Алевитите гледат на ислямистите като на опасност и пледират за светско ръководство на Сирия. Хафез Асад и неговият наследник Башар Асад се възползваха точно от този боязън от ислямистите, с цел да манипулират алевитската общественост в продължение на десетилетия. Режимът на Асад твърдеше, че единствено той е в положение да отбрани алевитите.

Разочарование от Асад

По време на войната в Сирия, траяла 13 години, алевитите бяха изложени на изключително огромни премеждия. По данни на Европейски Съюз, в някои градове и села с най-вече алевитско население по време на войната са били убити или ранени до 70% от младите мъже.

Постепенно разочаровани от Асад, доста от алевитите в последните години се настроиха против режима. Защото тези, които не спадаха към малобройния публичен хайлайф към клана на Асад, живееха в същата бедност както и останалите сирийци, без значение, че са алевити.

Твърде опростенческо е обаче да се счита, че алевитите са или „ за Асад “ или против него. Нагласите в тази религиозна общественост са доста по-нюансирани. Черно-бялото виждане за тях, съгласно специалисти, не регистрира въздействието на социално-икономическите компликации, които засягат алевитите не по-малко от останалите сирийци.

Източник " Дойче веле "