Катрин, изминаха два месеца, откакто казахте „край“. Липсва ли Ви

Катрин, изминаха два месеца, откогато казахте „ край “. Липсва ли Ви тръпката от надпреварите?

Нищо не ми липсва, бях се пренаситила, реализирах задоволително и претърпях задоволително страсти. Аз знаех, че рано или късно ще спра и ще отворя нова страница в живота си, тъй че бях готова.

Какво почувствахте, когато приключихте със спорта?

Това не стана от веднъж. Бях взела това решение и знаех, че в Япония ще играя за последно. Когато завърши последното ми комбиниране с лентата, усетих едно успокоение и задоволство от добре свършената работа през годините.

Смятате ли, че бе по силите Ви да постигнете по-предно класиране на Игрите в Токио и в случай че е по този начин, за какво не успяхте?

Бях готова и уверена, само че последното ми комбиниране не бе най-хубавото, тъй като направих неточности. Може би, не бяха верни реакциите ми, щом не изиграх по-добре съчетанието си. Но евентуално по този начин е трябвало да стане, а и някои дребни неточности в другите съчетания също понижихаоценките ми.

Това е чувството, което изпитах, когато надпреварите бяха в България – Световното през 2018 година в София и Европейското във Варна това лято. Почувствах най-силната, най-приятната и най-хубава страст – да играя у дома пред родна аудитория. Не мога и в този момент да опиша какъв брой бях щастлива, когато чувах по какъв начин публиката в препълнените зали вика моето име и става на крайници за мен.

Най-голямото Ви отчаяние на килима?

огато съм се справяла, а съм оставала недооценена и не съм получавала от съдиите оценките, които съм заслужавала с играта си. Това ме е огорчавало ужасно доста, само че трябваше да се помирявам и да не преставам напред.

Къде пазите оценките и купите?

Някои са при майка им, а тези от сериозните шампионати и шампионати са изложени на видно място в дома ми.

Коя беше детската Ви спортна фантазия и сбъднахте ли я?

Като дребна желаех да вземам участие на Олимпиада, да бъда добър състезател и да бъда на върха. Доволна съм, че го реализирах през тези 20 години.

Разкажете, по какъв начин станахте гимнастичка?

Бях на 4 години, когато пристигнаха в детската градина треньори и попитаха има ли някой предпочитание да се запише на художествена гимнастика. Казах на моите родители, те ме заведоха в залата, хареса ми и останах там вечно. Аз не съм упражнявала различен спорт.

Какво е за Вас гимнастиката?

Любов. Всичко е обич.



Доста треньори и учители имах. Помня ги всичките и правя оценка това, което са създали за мен. Благодарна съм и на себе, че се съхраних, резервирах се и устоях до края.

Хапвате ли си в този момент от всичко?

Разбира се. Хапвам си, каквото и когато пожелая, само че фигурата ми е същата, защото съм много дейна. Ходя на фитнес, на бокс, тенис и пилатес.

Това за бокса съм го чувал от дълго време. Да не би да желаете да му се посветите съществено?

Не, тъй като желая да запазя чертите на лицето си.

Промени ли Ви славата?

Промени ме към положително, защото се развих като човек и като темперамент, когато споделях с повече хора. Така че ме промени единствено в добра посока. Човек не би трябвало да се взема насериозно, тъй като всички сме краткотрайно тук.

С какво желаете да се занимавате отсега нататък?

се още повече мисля, само че наложително ще стана треньор. Като начало възнамерявам да приготвям девойки и мисля, че ще ми дадат късмет в националния тим.

Какво обичате да вършиме в свободното си време?

Освен да го посветя на деен спорт, за което към този момент загатнах, обичам да се разхождам, да почета някоя хубава брошура, да бъда с приятелки и да обърна внимание на околните си. Ограничила съм до най-малко излизанията по заведения, защото избирам да се вардя в пандемията.

Кое Ви прави щастлива?

Уважението и поддръжката, които получавам от доста хора, както и обичта им. Радвам се, че околните са до мен, и са живи и здрави в тези заболели времена за живот. Като цяло дребните неща ме вършат щастлива.

Кога плакахте за последно от наслада?

На Европейското във Варна през юни. Бях удовлетворена от играта си и тези страсти избиха, макар че не се качих на почетната стълбичка. Очите ми се насълзиха и поради Боряна Калейн, която взе орден.

Какви хора допускате до себе си?

ного малко хора са толкоз близо до мен, защото мъчно се поверявам.

акво желаете да постигнете в живота?

Бих желала да основа семейство и да имам деца.