Католиците отбелязаха Великден! Вижте празника в Раковски!
Католиците през днешния ден означават най-големия християнски празник - Великден. Той е най-чаканият празник.
Връбница беше в неделя на 25 март, а Страстната седмица към този момент мина. Тази година католическият свят чества Великден на 1 април, а православните християни ще създадат това идната неделя на 8 април.
Приготовленията за празника протичат през цялата преходна седмица. Червените яйца се боядисват нормално във Велики четвъртък. С първото боядисано яйце стопанката потърква лицата на децата, с цел да са здрави и румени през годината. То се пази пред иконата до идната година.
В католическия празничен календар Великденските празници се назовават Пасхално тридневие и са сърцето на литургичната година.
Честването стартира във Велики четвъртък, когато се загатва Тайната вечеря и се открива тайната на причастието и свещенство. Дванадесет миряни от града, играят ролята на дванадесетте апостола.
Богослужението на Велики Петък е възпоменаване на страданията и гибелта на Исус. Обикновено то се организира в следобедните или вечерните часове на деня. По традиция най-подходящият час е 15 часа.
В началото на богослужението свещениците, облечени в червени одежди, влизат в храма и коленичат пред олтара. Всички събрали се вярващи се молят в тишина. Този бит ни придвижва в Средновековието, когато свещениците лягали на земята във формата на кръст при започване на всяка Литургия.
След това стартира първата част на службата за Велики Петък. Втората част на богослужението е поклонението пред Христовия Кръст. Това става на три пъти – при започване на църквата, в средата на църквата и пред самия олтар.
В края на богослужението Пресветите Дарове се придвижват на някой от страничните олтари или на спонтанен олтар, който в доста страни се украсява и прилича Гроба Господен.
Обичаят да се построява Исусов гроб води началото си от йерусалимската литургична традиция и понастоящем се е запазил в страните от Източна Европа. Обрядът е прочут под името Depositio crucis – полагане на кръста. Свидетелства за този обряд съществуват още от Х в.
Вярващите напущат храма безшумно. Църквата по целия свят се потапя в тишина, тъй като Господ Исус е положен в гроба. Заедно с Мария, тя е притихнала в очакване на Възкресението.
Веднага по-късно свещеници и богомолци влизат в храма, където стартира Литургията на Словото. Четат се текстове от Евангелието, с които се наблюдава историята на цялото избавление на човечеството от времето на юдеите до деня на Възкресението.
Най-богатата литургия през годината и кулминационната точка на Великденските тържества е на Велика събота. Тя се отслужва навън от 23 ч. и стартира с богославяне на огъня и запалване на пасхалната свещ - знак на Христос.
Среднощната работа приключва с обща молитва и тържествено пердашене на камбаните, с което се възвестява Христово възкресение.
В неделя сутринта, първият ден от Великден, в католическите храмове се отслужва празнична литургия и се благославя храната - козунаците, яйцата и курабиите.
Великден е три дни. Сутринта на първия ден всички отиват на църква за тържествена литургия,на която свещеника благославя яйцата и козунака.А след нея, хората се прибират със запалени свещи,като се поздравяват с,,Христос Воскресе! ”
Историята на великденските козунаци датира преди повече от три епохи. В началото на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е сложил началото на тази традиция, която съхраняваме и до през днешния ден.
Преди нея, стопанката на къщата е месила ритуален самун, наподобяващ пита и декориран с оплетени детайли. Върху него са се оформяли пет места, отредени за алените великденски яйца. Те са се поставяли в четирите края и в центъра на хляба. /Марица.бг
Връбница беше в неделя на 25 март, а Страстната седмица към този момент мина. Тази година католическият свят чества Великден на 1 април, а православните християни ще създадат това идната неделя на 8 април.
Приготовленията за празника протичат през цялата преходна седмица. Червените яйца се боядисват нормално във Велики четвъртък. С първото боядисано яйце стопанката потърква лицата на децата, с цел да са здрави и румени през годината. То се пази пред иконата до идната година.
В католическия празничен календар Великденските празници се назовават Пасхално тридневие и са сърцето на литургичната година.
Честването стартира във Велики четвъртък, когато се загатва Тайната вечеря и се открива тайната на причастието и свещенство. Дванадесет миряни от града, играят ролята на дванадесетте апостола.
Богослужението на Велики Петък е възпоменаване на страданията и гибелта на Исус. Обикновено то се организира в следобедните или вечерните часове на деня. По традиция най-подходящият час е 15 часа.
В началото на богослужението свещениците, облечени в червени одежди, влизат в храма и коленичат пред олтара. Всички събрали се вярващи се молят в тишина. Този бит ни придвижва в Средновековието, когато свещениците лягали на земята във формата на кръст при започване на всяка Литургия.
След това стартира първата част на службата за Велики Петък. Втората част на богослужението е поклонението пред Христовия Кръст. Това става на три пъти – при започване на църквата, в средата на църквата и пред самия олтар.
В края на богослужението Пресветите Дарове се придвижват на някой от страничните олтари или на спонтанен олтар, който в доста страни се украсява и прилича Гроба Господен.
Обичаят да се построява Исусов гроб води началото си от йерусалимската литургична традиция и понастоящем се е запазил в страните от Източна Европа. Обрядът е прочут под името Depositio crucis – полагане на кръста. Свидетелства за този обряд съществуват още от Х в.
Вярващите напущат храма безшумно. Църквата по целия свят се потапя в тишина, тъй като Господ Исус е положен в гроба. Заедно с Мария, тя е притихнала в очакване на Възкресението.
Веднага по-късно свещеници и богомолци влизат в храма, където стартира Литургията на Словото. Четат се текстове от Евангелието, с които се наблюдава историята на цялото избавление на човечеството от времето на юдеите до деня на Възкресението.
Най-богатата литургия през годината и кулминационната точка на Великденските тържества е на Велика събота. Тя се отслужва навън от 23 ч. и стартира с богославяне на огъня и запалване на пасхалната свещ - знак на Христос.
Среднощната работа приключва с обща молитва и тържествено пердашене на камбаните, с което се възвестява Христово възкресение.
В неделя сутринта, първият ден от Великден, в католическите храмове се отслужва празнична литургия и се благославя храната - козунаците, яйцата и курабиите.
Великден е три дни. Сутринта на първия ден всички отиват на църква за тържествена литургия,на която свещеника благославя яйцата и козунака.А след нея, хората се прибират със запалени свещи,като се поздравяват с,,Христос Воскресе! ”
Историята на великденските козунаци датира преди повече от три епохи. В началото на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е сложил началото на тази традиция, която съхраняваме и до през днешния ден.
Преди нея, стопанката на къщата е месила ритуален самун, наподобяващ пита и декориран с оплетени детайли. Върху него са се оформяли пет места, отредени за алените великденски яйца. Те са се поставяли в четирите края и в центъра на хляба. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ