Католиците припомниха принципите си на управляващите
Католическата черква у нас се разгласи срещу препоръчаните промени в двата законопроекта, импортирани на 4 и 9 май 2018 година, за промени в Закона за вероизповеданията.
Припомняме, че доскоро повече от седмица ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи предложиха вероизповеданията у нас да се финансират от страната. Субсидия да получават обаче единствено тези, към които принадлежат минимум 1% от българите. Парите да бъдат разходвани за заплати на свещенослужителите, за просветителни действия и други настоящи разноски. Контролът пък да се разпореди на дирекция „ Вероизповедания “ към Министерски съвет и на Сметната палата.
В подробна декларация католиците дефинираха дейностите на политиците като "изолиране на българската католическа общественост посредством недопускане на чиновници от друга народност и ограничение на спомоществователството с общности към и на открито от страната ".
Нещо повече, те припомниха някои от правилата си на публичните институции:
Католическата черква учи, че Религиозната независимост се основава върху достолепието на личността, а човешката персона е и би трябвало да бъде начало, индивид и цел на всички публични институции.
Някои общества, като фамилията и страната, подхождат по-непосредствено на човешката природа. Най-важното измежду нещата, които се отнасят до богатството на Църквата е Църквата да се радва на такава независимост на деяние, каквато изисква грижата за спасението на хората.
Ако заради самобитните условия в юридическото устройство на едно общество дадени религиозни общности са придобили особено гражданско самопризнание е належащо да бъде прието и зачитано равно право на религиозна независимост във всички аспекти на всички жители и религиозни общности, като гражданската власт би трябвало да бди за това юридическо тъждество на всички жители.
Очевидно е, че народите от ден дневно от ден на ден се сплотяват, че се откриват все по-тесни взаимоотношения сред хора с друга просвета и вяра и че у всеки човек пораства съзнанието за личната отговорност. Така че, с цел да се открият и укрепят мирните взаимоотношения и единодушието в обществото, се постанова религиозната независимост да бъде предпазена на всички места от ефикасна юридическа протекция и да бъдат спазвани висшите права и отговорности на хората свободно да водят набожен живот в обществото.
Много мощна интервенция от страна на страната може да заплаши свободата и персоналните начинания. Църковното обучение е изработило правилото на спомоществователство (субсидиарност). Според него „ развитото общество не би трябвало да се меси в живота на едва развитото общество, лишавайки го от неговите права, само че то би трябвало да по-скоро да го поддържа при положение на потребност и да му помогне да координира своята активност с тази на другите обществени детайли на обществото за общото богатство “.
Принципът на спомоществователство се опълчва на всички форми на колективизъм. Той прецизира границите на интервенция на страната. Той цели да откри естетика в връзките сред индивидите и обществата. Според правилото на спомоществователството нито страната, нито някоя по-голяма общественост би трябвало да се намесва в самодейностите и в отговорността на лицата и на междинните структури.
Припомняме, че доскоро повече от седмица ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи предложиха вероизповеданията у нас да се финансират от страната. Субсидия да получават обаче единствено тези, към които принадлежат минимум 1% от българите. Парите да бъдат разходвани за заплати на свещенослужителите, за просветителни действия и други настоящи разноски. Контролът пък да се разпореди на дирекция „ Вероизповедания “ към Министерски съвет и на Сметната палата.
В подробна декларация католиците дефинираха дейностите на политиците като "изолиране на българската католическа общественост посредством недопускане на чиновници от друга народност и ограничение на спомоществователството с общности към и на открито от страната ".
Нещо повече, те припомниха някои от правилата си на публичните институции:
Католическата черква учи, че Религиозната независимост се основава върху достолепието на личността, а човешката персона е и би трябвало да бъде начало, индивид и цел на всички публични институции.
Някои общества, като фамилията и страната, подхождат по-непосредствено на човешката природа. Най-важното измежду нещата, които се отнасят до богатството на Църквата е Църквата да се радва на такава независимост на деяние, каквато изисква грижата за спасението на хората.
Ако заради самобитните условия в юридическото устройство на едно общество дадени религиозни общности са придобили особено гражданско самопризнание е належащо да бъде прието и зачитано равно право на религиозна независимост във всички аспекти на всички жители и религиозни общности, като гражданската власт би трябвало да бди за това юридическо тъждество на всички жители.
Очевидно е, че народите от ден дневно от ден на ден се сплотяват, че се откриват все по-тесни взаимоотношения сред хора с друга просвета и вяра и че у всеки човек пораства съзнанието за личната отговорност. Така че, с цел да се открият и укрепят мирните взаимоотношения и единодушието в обществото, се постанова религиозната независимост да бъде предпазена на всички места от ефикасна юридическа протекция и да бъдат спазвани висшите права и отговорности на хората свободно да водят набожен живот в обществото.
Много мощна интервенция от страна на страната може да заплаши свободата и персоналните начинания. Църковното обучение е изработило правилото на спомоществователство (субсидиарност). Според него „ развитото общество не би трябвало да се меси в живота на едва развитото общество, лишавайки го от неговите права, само че то би трябвало да по-скоро да го поддържа при положение на потребност и да му помогне да координира своята активност с тази на другите обществени детайли на обществото за общото богатство “.
Принципът на спомоществователство се опълчва на всички форми на колективизъм. Той прецизира границите на интервенция на страната. Той цели да откри естетика в връзките сред индивидите и обществата. Според правилото на спомоществователството нито страната, нито някоя по-голяма общественост би трябвало да се намесва в самодейностите и в отговорността на лицата и на междинните структури.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ