Дойранската епопея и окъпаните в кръв и слава окопи край върховет...
Като знаят съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, бойците поставят белите си ризи, които пазят за последния си пердах, на който ще тръгнат...
На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, в това число и газови, само че фортификациите на военачалник Вазов отново си споделят думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три британски и една гръцка дивизия потеглят в офанзива като считат, ще нашите окопи са цялостни с мъртъвци..
Чакат ги обаче 220 артилерийски цеви, които стартират да бълват огън и трансформират в огнен смерч терена. Генерал Вазов не пести снарядите - няма към този момент за по кое време. 400 български минохвъргачки трансформират скатовете на хълмовете в пъкъл. Наличните 440 картечници напряко косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат подобен компактен огън,че до окопите стигат едвам 20-30 % от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраофанзива на нож. Четиристотин и четиридесетте картечници вършат големи просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки. От отсрещната страна англичаните са потресени, удивени.
Генерал Милн, главнокомандващият вражеските войски ще напише в спомените си: “Два часа след началото на офанзивата две от дивизиите ми бяха изтребени. ”
Изпаднал в обезсърчение той праща запаса – една британска и една гръцка дивизия, в обход през Беласица. Там обаче е Единадесета македонска дивизия, чиито бойци смаяно следят по какъв начин англичани и гърци пъплят по съвсем отвесните скатове на планината.Тези скатове са непроходими и през войната се ражда приказката, че не Единадесета дивизия пази Беласица, а Беласица пази Единадесета дивизия.
Когато атакуващите доближават на двайсетина метра от позициите на македонците, дивизията употребява наличните огнехвъргачки, които подпалват изсъхналите треви и шубраци. Град от ръчни бомби, картечен и пушечен огън, несъмнено, също съпровождат пламъците. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица, а англичаните, настъпващи във втория ешелон, имат повече шанс. Подгонени от огъня на артилерията, те се укриват зад един железопътен насип и с огромни загуби дочакват нощта, с цел да се изтеглят на изходните си позиции.
На 19 септември военачалник Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), с цел да попълни оределите си редици, само че и последната офанзива е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път употребява и газови снаряди. В края на деня британските тръбачи свирят отбой.
В резултат на двудневните яростни боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени против 1,736 убити и 1 000 ранени българи. Загубите на френската дивизия остават незнайни, само че също са чувствителни. Цели британски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.
Генерал Вазов ще напише по-късно: „ Камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж. “
След сражението той оповестява в София, че пред себе си няма съперник и моли да настъпи към Солун дружно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра войска, която заема позиции при Серес.
В същото време обаче фронтът е продънен другаде - при Добро поле и в София вземат решение да употребяват успеха при Дойран, с цел да извлекат оптимален дял след войната. На 20 септември ген. Вазов получава заповед да изостави позициите си. Със сълзи на очи и без да са победени, българите сами напущат окопите си – които са бранели до през вчерашния ден и които са окъпани с кръвта на другарите им...
Бляскавата победа при Дойран не остава безрезултатна! На почналите договаряния за помирение в Солун, като регистрира обстоятелството, че българската войска е на практика непокътната, делегацията ни подписва съглашение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоръжение, а страната няма да бъде окупирана от войските на прилежащите балкански страни.
Бранимир Пантов
На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, в това число и газови, само че фортификациите на военачалник Вазов отново си споделят думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три британски и една гръцка дивизия потеглят в офанзива като считат, ще нашите окопи са цялостни с мъртъвци..
Чакат ги обаче 220 артилерийски цеви, които стартират да бълват огън и трансформират в огнен смерч терена. Генерал Вазов не пести снарядите - няма към този момент за по кое време. 400 български минохвъргачки трансформират скатовете на хълмовете в пъкъл. Наличните 440 картечници напряко косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат подобен компактен огън,че до окопите стигат едвам 20-30 % от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраофанзива на нож. Четиристотин и четиридесетте картечници вършат големи просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки. От отсрещната страна англичаните са потресени, удивени.
Генерал Милн, главнокомандващият вражеските войски ще напише в спомените си: “Два часа след началото на офанзивата две от дивизиите ми бяха изтребени. ”
Изпаднал в обезсърчение той праща запаса – една британска и една гръцка дивизия, в обход през Беласица. Там обаче е Единадесета македонска дивизия, чиито бойци смаяно следят по какъв начин англичани и гърци пъплят по съвсем отвесните скатове на планината.Тези скатове са непроходими и през войната се ражда приказката, че не Единадесета дивизия пази Беласица, а Беласица пази Единадесета дивизия.
Когато атакуващите доближават на двайсетина метра от позициите на македонците, дивизията употребява наличните огнехвъргачки, които подпалват изсъхналите треви и шубраци. Град от ръчни бомби, картечен и пушечен огън, несъмнено, също съпровождат пламъците. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица, а англичаните, настъпващи във втория ешелон, имат повече шанс. Подгонени от огъня на артилерията, те се укриват зад един железопътен насип и с огромни загуби дочакват нощта, с цел да се изтеглят на изходните си позиции.
На 19 септември военачалник Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), с цел да попълни оределите си редици, само че и последната офанзива е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път употребява и газови снаряди. В края на деня британските тръбачи свирят отбой.
В резултат на двудневните яростни боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени против 1,736 убити и 1 000 ранени българи. Загубите на френската дивизия остават незнайни, само че също са чувствителни. Цели британски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.
Генерал Вазов ще напише по-късно: „ Камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж. “
След сражението той оповестява в София, че пред себе си няма съперник и моли да настъпи към Солун дружно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра войска, която заема позиции при Серес.
В същото време обаче фронтът е продънен другаде - при Добро поле и в София вземат решение да употребяват успеха при Дойран, с цел да извлекат оптимален дял след войната. На 20 септември ген. Вазов получава заповед да изостави позициите си. Със сълзи на очи и без да са победени, българите сами напущат окопите си – които са бранели до през вчерашния ден и които са окъпани с кръвта на другарите им...
Бляскавата победа при Дойран не остава безрезултатна! На почналите договаряния за помирение в Солун, като регистрира обстоятелството, че българската войска е на практика непокътната, делегацията ни подписва съглашение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоръжение, а страната няма да бъде окупирана от войските на прилежащите балкански страни.
Бранимир Пантов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ