Верка Сидерова приживе: Колко много боли, когато трябва да се разделяш с белия свят. Боли, боли, боли
" Като умра, желая в Добрич да бъда заровена. Там да е моят роден и финален дом. Нека звучи " Мечтание " от Шуман в осъществяване на цигуларката Недялка Симеонова, а моят огромен другар и експерт Стефан Георгиев от отбор " Добруджа " да ме изпрати със звуците на " Тройката ", той знае. "
Това е наследството, което публично оставя приживе огромната Верка Сидерова. Фолклорният славей на Добруджа издъхна тази сряда на 99 годин и в дома си в столичния квартал " Гоце Делчев ", където до последно се наслаждаваше на красивата панорама към Витоша от жилището си, огласян и в заника на живота й от непреходните добруджански мелодии.
Обичаната национална певица вдъхна живот на безконечните шлагери " Лале ли си, зюмбюл ли си " и " Изгряла е месечинка ", които ще се пеят и надалеч откакто ни напусна малко преди да посрещне своето столетие. Приживе Верка Сидерова посрещаше всеки ден в дома си близки и другари, а пословичните й гостолюбие и сладкодумност пленяваха всички.
" Ако може и в случай че се съберат пари, тъй като аз нямам, на паметничето ми желая от горната страна да има едно птиченце с отворена човчица и да бъде на място, където хората минават, с цел да мога да им пея . Това е последното ми предпочитание. И какъв брой доста боли, когато би трябвало да се разделяш с белия свят. Боли, боли, боли. .. ", споделя в последните си акомпанименти на земния живот Златния глас на Добруджа по Българска национална телевизия.
Днес близки и другари се поклониха пред тленните остатъци на огромната певица.
Верка Сидерова Иванова е родена на 26 април 1926 година в Добрич. До ранната си ученическа възраст към този момент знае стотици северняшки мелодии, които научава от майка си и баба си. Бащата на Верка е от съветски генезис, бесарабски българин. Казва се Исидор, в България го назовават Сидер. Верка Сидерова споделя, че от него е наследила своята ученолюбивост, която цялостен живот я кара да търси нови неща. Майка ѝ умира, когато тя е на 12 години.
„ Баба ми все плачеше и пееше. Имане не ми оставиха, само че ми дадоха най-голямото богатство - песните “, споделя певицата. Завършва гимназия в родния си град в класическа паралелка. Тя е изучавала латински и старогръцки при преподавателя Иван Кузманов. Верка Сидерова владее румънски, британски, френски и италиански език.
През 1952 година Верка Сидерова взе участие в Националния обзор на художествената самоинициатива в армията, където печели първата си премия. Същата година взе участие на прослушване персонално при Филип Кутев с песента " Лале ли си, зюмбюл ли си ", която знае от майка си и баба си, и става част от Държавния отбор за национални песни и танци, който в този момент носи името на Филип Кутев. Почти 30 години Верка Сидерова пее в ансамбъла, с който обикаля десетки страни и популяризира България по света. Нейният репертоар е най-вече добруджански, въпреки в ансамбъла тя да е изпяла стотици песни от разнообразни краища на България. В репертоара на националната певица има над 200 песни. Сред най-популярните й песни са " Лале ли си, зюмбюл ли си ", " Изгряла е месечинка ", " Росен, росен, зелен росен ", " Ситно се `оро зави ", „ Години, години “, „ Стоян през гора вървеше “ и други Много от осъществяванията на Верка Сидерова са непокътнати в златните фондове на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Фолклористката Мария Кутева споделя за Верка Сидерова, че е с гальовен и еластичен глас, че има тънка благозвучност, изключителна емоционалност и артистичност, които са причина всяка ария при нея да бъде прецизна и художествено осмислена.
За „ Лале ли си, зюмбюл ли си “ Верка Сидерова постоянно е казвала: „ Всичките си песни обичам, само че тази обожавам! “
Песента звучи по Българското национално радио от 1964 година.
За нея Верка Сидерова споделя още: „ Моята морална премия е, че „ Лалето “ се счита за най-хубавата национална ария. Не инцидентно Филип Кутев от нея направи най-хубавата си обработка. Някой път, сякаш на смешка, споделям на околните си: Като слагате на гроба ми плоча, на нея да са издълбани единствено две дати, едно лале, един зюмбюл и един гюл…хората ще разберат… “
Верка Сидерова има публикуван компактдиск с най-известните добруджански национални песни за интервала 1960 - 2000 година
През 2006 година в изявление във връзка 80-годишнината си тя споделя: “Осемдесет години са в действителност доста! А аз се усещам още толкоз млада! Вярно беше това, което баба ми все повтаряше: “Душата не остарява, чадо! ”. Много се веселя, че хората не са ме не запомнили! Но и аз няма да ги оставя да ме не помнят – толкоз песни съм изпяла! Казват, че всеки човек се ражда, с цел да извърши някаква задача. Явно това е била моята – да изпея целия си живот! Народната ария ми даваше освен насъщния самун. Чувствах се задоволена от това, което правя. Щастлива съм с песните си и в този момент – на моите 80 години. Големият наш артист Емил Димитров имаше един стих “Само един живот не е задоволителен ”. Много правилно е казано – един живот не стига, с цел да направиш всичко, което смяташ за значимо. Продължавам да пея всеки ден – най-вече това, което не записах. Филип Кутев доста държеше репертоарът на ансамбъла да резервира своята уникалност. Ето за какво някои доста хубави мостри, които помня от дете по този начин и не стигнаха до по-голям кръг слушатели. ”
Верка Сидерова обича всякаква музика. Харесва класическа музика, най-вече „ Ероика “ на Бетовен и „ Мечтание “ на Шуман. Тя споделя, че се прекланя пред българската национална ария, и че тя е философията на българския народ. „ Музиката не може да бъде неприятна “, споделя още именитата певица.
През дългата си кариера Верка Сидерова получава голям брой награди за приноса си към българската национална музика. Носителка е на медал „ Кирил и Методий “ първа степен. През 2004 година Верка Сидерова става носителка на огромната премия " Нестинарка " - за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас. На 25 септември 2004 година тя е удостоена със званието „ Почетен жител на Добрич “. На 21 октомври 2011 година Верка Сидерова е удостоена от президента Георги Първанов с медал " Стара планина " втора степен за извънредно огромните й заслуги в региона на културата и изкуството. На 28 февруари 2014 година тя получава Голямата премия " Борис Машалов " за повсеместен принос към българското фолклорно изкуство на Първите годишни фолклорни награди на името на фамозния артист. На 28 април 2011 година в Добрич Верка Сидерова показва авторската си книга " Лале ли си, зюмбюл ли си - моята биография ", издадена във връзка нейната 85-годишнина. При представянето на книгата певицата споделя, че националната ария и под бетон да я заровиш, ще избуят филизи, толкоз е мощен националният талант.
Това е наследството, което публично оставя приживе огромната Верка Сидерова. Фолклорният славей на Добруджа издъхна тази сряда на 99 годин и в дома си в столичния квартал " Гоце Делчев ", където до последно се наслаждаваше на красивата панорама към Витоша от жилището си, огласян и в заника на живота й от непреходните добруджански мелодии.
Обичаната национална певица вдъхна живот на безконечните шлагери " Лале ли си, зюмбюл ли си " и " Изгряла е месечинка ", които ще се пеят и надалеч откакто ни напусна малко преди да посрещне своето столетие. Приживе Верка Сидерова посрещаше всеки ден в дома си близки и другари, а пословичните й гостолюбие и сладкодумност пленяваха всички.
" Ако може и в случай че се съберат пари, тъй като аз нямам, на паметничето ми желая от горната страна да има едно птиченце с отворена човчица и да бъде на място, където хората минават, с цел да мога да им пея . Това е последното ми предпочитание. И какъв брой доста боли, когато би трябвало да се разделяш с белия свят. Боли, боли, боли. .. ", споделя в последните си акомпанименти на земния живот Златния глас на Добруджа по Българска национална телевизия.
Днес близки и другари се поклониха пред тленните остатъци на огромната певица.
Верка Сидерова Иванова е родена на 26 април 1926 година в Добрич. До ранната си ученическа възраст към този момент знае стотици северняшки мелодии, които научава от майка си и баба си. Бащата на Верка е от съветски генезис, бесарабски българин. Казва се Исидор, в България го назовават Сидер. Верка Сидерова споделя, че от него е наследила своята ученолюбивост, която цялостен живот я кара да търси нови неща. Майка ѝ умира, когато тя е на 12 години.
„ Баба ми все плачеше и пееше. Имане не ми оставиха, само че ми дадоха най-голямото богатство - песните “, споделя певицата. Завършва гимназия в родния си град в класическа паралелка. Тя е изучавала латински и старогръцки при преподавателя Иван Кузманов. Верка Сидерова владее румънски, британски, френски и италиански език.
През 1952 година Верка Сидерова взе участие в Националния обзор на художествената самоинициатива в армията, където печели първата си премия. Същата година взе участие на прослушване персонално при Филип Кутев с песента " Лале ли си, зюмбюл ли си ", която знае от майка си и баба си, и става част от Държавния отбор за национални песни и танци, който в този момент носи името на Филип Кутев. Почти 30 години Верка Сидерова пее в ансамбъла, с който обикаля десетки страни и популяризира България по света. Нейният репертоар е най-вече добруджански, въпреки в ансамбъла тя да е изпяла стотици песни от разнообразни краища на България. В репертоара на националната певица има над 200 песни. Сред най-популярните й песни са " Лале ли си, зюмбюл ли си ", " Изгряла е месечинка ", " Росен, росен, зелен росен ", " Ситно се `оро зави ", „ Години, години “, „ Стоян през гора вървеше “ и други Много от осъществяванията на Верка Сидерова са непокътнати в златните фондове на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Фолклористката Мария Кутева споделя за Верка Сидерова, че е с гальовен и еластичен глас, че има тънка благозвучност, изключителна емоционалност и артистичност, които са причина всяка ария при нея да бъде прецизна и художествено осмислена.
За „ Лале ли си, зюмбюл ли си “ Верка Сидерова постоянно е казвала: „ Всичките си песни обичам, само че тази обожавам! “
Песента звучи по Българското национално радио от 1964 година.
За нея Верка Сидерова споделя още: „ Моята морална премия е, че „ Лалето “ се счита за най-хубавата национална ария. Не инцидентно Филип Кутев от нея направи най-хубавата си обработка. Някой път, сякаш на смешка, споделям на околните си: Като слагате на гроба ми плоча, на нея да са издълбани единствено две дати, едно лале, един зюмбюл и един гюл…хората ще разберат… “
Верка Сидерова има публикуван компактдиск с най-известните добруджански национални песни за интервала 1960 - 2000 година
През 2006 година в изявление във връзка 80-годишнината си тя споделя: “Осемдесет години са в действителност доста! А аз се усещам още толкоз млада! Вярно беше това, което баба ми все повтаряше: “Душата не остарява, чадо! ”. Много се веселя, че хората не са ме не запомнили! Но и аз няма да ги оставя да ме не помнят – толкоз песни съм изпяла! Казват, че всеки човек се ражда, с цел да извърши някаква задача. Явно това е била моята – да изпея целия си живот! Народната ария ми даваше освен насъщния самун. Чувствах се задоволена от това, което правя. Щастлива съм с песните си и в този момент – на моите 80 години. Големият наш артист Емил Димитров имаше един стих “Само един живот не е задоволителен ”. Много правилно е казано – един живот не стига, с цел да направиш всичко, което смяташ за значимо. Продължавам да пея всеки ден – най-вече това, което не записах. Филип Кутев доста държеше репертоарът на ансамбъла да резервира своята уникалност. Ето за какво някои доста хубави мостри, които помня от дете по този начин и не стигнаха до по-голям кръг слушатели. ”
Верка Сидерова обича всякаква музика. Харесва класическа музика, най-вече „ Ероика “ на Бетовен и „ Мечтание “ на Шуман. Тя споделя, че се прекланя пред българската национална ария, и че тя е философията на българския народ. „ Музиката не може да бъде неприятна “, споделя още именитата певица.
През дългата си кариера Верка Сидерова получава голям брой награди за приноса си към българската национална музика. Носителка е на медал „ Кирил и Методий “ първа степен. През 2004 година Верка Сидерова става носителка на огромната премия " Нестинарка " - за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас. На 25 септември 2004 година тя е удостоена със званието „ Почетен жител на Добрич “. На 21 октомври 2011 година Верка Сидерова е удостоена от президента Георги Първанов с медал " Стара планина " втора степен за извънредно огромните й заслуги в региона на културата и изкуството. На 28 февруари 2014 година тя получава Голямата премия " Борис Машалов " за повсеместен принос към българското фолклорно изкуство на Първите годишни фолклорни награди на името на фамозния артист. На 28 април 2011 година в Добрич Верка Сидерова показва авторската си книга " Лале ли си, зюмбюл ли си - моята биография ", издадена във връзка нейната 85-годишнина. При представянето на книгата певицата споделя, че националната ария и под бетон да я заровиш, ще избуят филизи, толкоз е мощен националният талант.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ