Като умра, искам в Добрич да бъда погребана. Там да

" Като умра, желая в Добрич да бъда заровена. Там да е моят роден и финален дом. Нека звучи " Мечтание " от Шуман в осъществяване на цигуларката Недялка Симеонова, а моят огромен другар и експерт Стефан Георгиев от отбор " Добруджа " да ме изпрати със звуците на " Тройката ", той знае. "
 
Това е наследството, което публично оставя приживе огромната Верка Сидерова. Фолклорният славей на Добруджа издъхна в сряда на 99 години в дома си в столичния квартал " Гоце Делчев ", където до последно се наслаждаваше на красивата панорама към Витоша от жилището си, огласян и в заника на живота й от непреходните добруджански мелодии.

Обичаната национална певица вдъхна живот на безконечните шлагери " Лале ли си, зюмбюл ли си " и " Изгряла е месечинка ", които ще се пеят и надалеч откакто ни напусна малко преди да посрещне своето столетие. Приживе Верка Сидерова посрещаше всеки ден в дома си близки и другари, а пословичните й гостолюбие и сладкодумност пленяваха всички.

" Ако може и в случай че се съберат пари, тъй като аз нямам, на паметничето ми желая от горната страна да има едно птиченце с отворена човчица и да бъде на място, където хората минават, с цел да мога да им пея. Това е последното ми предпочитание. И какъв брой доста боли, когато би трябвало да се разделяш с белия свят. Боли, боли, боли... ", споделя в последните си акомпанименти на земния живот Златния глас на Добруджа по Българска национална телевизия.

Дълги години тя е емблема на Добруджанския музикален жанр и дълготраен солист в отбор " Филип Кутев ". Сидерова оставя след себе си повече от 200 песни, всички от родния й край - Добруджа, които пазят живи традицията и духа на българската национална музика.