Арх. Чинков докара комунизма с мекици без пари
Като цар на вицовете и една от най-колоритните фигури в града е прочут именитият пловдивски проектант Никола Чинков. Той е живо доказателство какъв брой рискови могат да бъдат шегите по тоталитарно време. Архитектът е един от малцината в света, лежал в пандиза за вицове. Жилото на шегите му не щади никого, даже партийните величия.
Всъщност архитектът бил експерт от европейска класа, перфекционист. Възлагали му постоянно най-срочните и тежки обекти. Талантът да разсмива с пиперливи политически вицове обаче го трансформирал в бодил в петата на националната власт.
Приписват му към петстотин вица.
Откакто пристигнаха гимназистките, в птицефермите секнаха яйцата, тъй като кокошките се научиха да вършат аборти. Така се шегувал Чинков с следващия партиен почин - ученическите бригади.
Христоматийната преживелица с мекиците обаче същински вбесила властта. Една заран арх. Чинков платил на кварталния мекичар бай Илия целия оборот за ден - към 40 лв., с ангажимента да раздава мекици без пари. Бързо се натрупала опашка, хората даже се скарали за ред. Архитектът следил протичащото се, застанал на ъгъла на " Отец Паисий " и " Д-р Вълкович ". Бдителни жители незабавно пратили на място полицай. Архитектът му обяснил, че просто желал да види по какъв начин ще се живее в епохата на светлия комунизъм, когато няма да има потребност от пари.
В края на 1963-та следственият отдел на Държавна сигурност образува дело № 258 против архитекта вицаджия. Арестуван е на 20 ноември 1963 година 33 дни траяли разпитите.
През януари 1964 година Боян Чинков е наказан на 5 години отнемане от независимост и конфискуване на част от имуществото му.
Още в правосъдната зала сътворил и един от именитите си анекдоти. При правото на последна дума Чинков призовал властта стремително да раздаде на хората налъми, чиито подметки да са с остри грайфери. Защо?, попитал съдията. " Осъдихте ме, към този момент няма пречка пред светлото бъдеще, в този момент, като потече мед и масло, хората да не се пързалят по улиците ", отвърнал наказаният.
Прекарал в Старозагорския затвор 10 месеца. Пуснали Чинков след интервенция на френския президент Шарл дьо Гол и на Пиер Ваго, ръководител на Международния съюз на архитектите. Лично военачалник Дьо Гол разговарял с Тодор Живков и го помолил Чинков да бъде пуснат на независимост.
На 9 септември 1964 година Чинков бил амнистиран по случай 20-годишнината от успеха на националната власт.
Продължавал да сипе смешки - като тази, че е тръгнал към ортопедията да му гипсират езика, с цел да не загази отново.
Осмина свещеници в царствени одежди опели арх. Боян Чинков в църквата " Света Марина ". На погребението на 1 август 1979 година се стекъл градът, макар че била адска горещина. На гроба му написа: " Тук почива царят на вицовете ".
Текстове под фотоси:
Арх. Чинков със фамилията си - брачната половинка му Вяра, синът Никола и дъщерята Анастасия, Шинка
Арх. Чинков с сътрудници
Със брачната половинка му Вяра
Всъщност архитектът бил експерт от европейска класа, перфекционист. Възлагали му постоянно най-срочните и тежки обекти. Талантът да разсмива с пиперливи политически вицове обаче го трансформирал в бодил в петата на националната власт.
Приписват му към петстотин вица.
Откакто пристигнаха гимназистките, в птицефермите секнаха яйцата, тъй като кокошките се научиха да вършат аборти. Така се шегувал Чинков с следващия партиен почин - ученическите бригади.
Христоматийната преживелица с мекиците обаче същински вбесила властта. Една заран арх. Чинков платил на кварталния мекичар бай Илия целия оборот за ден - към 40 лв., с ангажимента да раздава мекици без пари. Бързо се натрупала опашка, хората даже се скарали за ред. Архитектът следил протичащото се, застанал на ъгъла на " Отец Паисий " и " Д-р Вълкович ". Бдителни жители незабавно пратили на място полицай. Архитектът му обяснил, че просто желал да види по какъв начин ще се живее в епохата на светлия комунизъм, когато няма да има потребност от пари.
В края на 1963-та следственият отдел на Държавна сигурност образува дело № 258 против архитекта вицаджия. Арестуван е на 20 ноември 1963 година 33 дни траяли разпитите.
През януари 1964 година Боян Чинков е наказан на 5 години отнемане от независимост и конфискуване на част от имуществото му.
Още в правосъдната зала сътворил и един от именитите си анекдоти. При правото на последна дума Чинков призовал властта стремително да раздаде на хората налъми, чиито подметки да са с остри грайфери. Защо?, попитал съдията. " Осъдихте ме, към този момент няма пречка пред светлото бъдеще, в този момент, като потече мед и масло, хората да не се пързалят по улиците ", отвърнал наказаният.
Прекарал в Старозагорския затвор 10 месеца. Пуснали Чинков след интервенция на френския президент Шарл дьо Гол и на Пиер Ваго, ръководител на Международния съюз на архитектите. Лично военачалник Дьо Гол разговарял с Тодор Живков и го помолил Чинков да бъде пуснат на независимост.
На 9 септември 1964 година Чинков бил амнистиран по случай 20-годишнината от успеха на националната власт.
Продължавал да сипе смешки - като тази, че е тръгнал към ортопедията да му гипсират езика, с цел да не загази отново.
Осмина свещеници в царствени одежди опели арх. Боян Чинков в църквата " Света Марина ". На погребението на 1 август 1979 година се стекъл градът, макар че била адска горещина. На гроба му написа: " Тук почива царят на вицовете ".
Текстове под фотоси:
Арх. Чинков със фамилията си - брачната половинка му Вяра, синът Никола и дъщерята Анастасия, Шинка
Арх. Чинков с сътрудници
Със брачната половинка му Вяра
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ