Като ти се дояде баничка, отиваш и си купуваш. Като

Като ти се дояде баничка, отиваш и си купуваш. Като ти се прииска нова конституция, сядаш и си я пишеш.

Добре пристигнали, годината е 2020 година, действителността е българската. Всичко се прави с изумителна лекост. Закони се одобряват сред две задремвания на депутатската банка. Конституция се написа, щом на премиера му скимне. До предишния четвъртък съгласно ръководещите всичко в страната беше наред. В петък Бойко Борисов се разсъни реши да я рестартира. И с държавнически обсег разпореди.

Нова конституция ли? Кога я искаш, бате? Понеделник или във вторник? Ей в този момент ще я нахвърляме, огромна работа.

Всъщност е в действителност огромна. Ама доста огромна работа. Време е да се приказва съществено. Това не са лафове от джипа, а основополагащият акт за държавното устройство. Има неща, които може да правиш и такива, които не можеш.

Не можеш да вземеш настоящата конституция, да я разджуркаш, да драснеш вътре пет ремонти и да я предложиш като нова за един уикенд. Не може на десетата година от ръководството си да осъзнаеш, че страната се нуждае от рестарт. Не може едно десетилетие да пренебрегваш съществени демократични правила, да управляваш еднолично, да смяташ Народното събрание за скучен тумор, необходим единствено да подпечата законите ти еднодневки, а най-после да обявиш, че ще дадеш властта на народа. Но най-много не може да се държиш надменно към всеки закон, а най-после да предложиш с дваж по-голямо неуважение и конституция.