История за една меркантилна кучка
Като студентка имах връзки с едно момче – то беше „ локално “, а аз идвах от провинцията, живеех в общежитие и разчитах на нашите да ме устоят.
Както се поставя на едно момче, той постоянно ми идваше на посетители и регулярно опустошаваше хладилника. Първоначално това ме умиляваше, усещах го като „ същински мъж “, за чиято поддръжка са нужни доста средства.
После обаче взех да се напъвам финансово. Като всяка млада и наивна госпожица го почнах отдалече: първоначално намекнах, че не е неприятно да донесе нещо за кафето. Получих на ниска цена шоколад.
Следващия път прибегнах до ловкост и му оповестих, че няма нищо и би трябвало да отидем до магазина. Докато аз избирах продуктите, пичът също се включи в играта и взе да избира някакви неща.
Засякохме се на касата, където младежът кавалерски ми отстъпи мястото, с цел да платя аз. Тогава чух от устата ми да излиза „ Няма ли да платиш? “
Момчето заплати. А на изхода се поинтересува по кое време ще му върна парите. Нервите ми не устояха и му споделих всичко. И в отговор получих гениалното: „ Не знаех, че си толкоз меркантилна “.
