Интервю с Димитър Арнаудов, Ръководител на Проект „Нова дългосрочна грижа за възрастни и хора с увреждания“ Част 3
Като страна-членка на Европейски Съюз, България е интензивно въвлечена в общите европейски старания за основаване на работеща и модерна визия за обществена Европа, отчитаща провокациите в региона на услугите за хората с увреждания.
Институционалната грижа към момента се възприема от потребителите и техните близки като най-подходящия модел на грижа за хора с увреждания и броят на чакащите за настаняване в профилирана институция в България е висок, което постанова развиване на други възможности за поддръжка за живот в общността, които да отстранен профилираните институции като вид за поддръжка.
Като цяло, в Домовете за лица с увреждания, се ползва модел на неефективно ръководство на финансовите запаси. Материалната база и квалификацията на личния състав не дават отговор в задоволителна степен на критериите за обезпечаване на самостоятелен метод при даването на поддръжка, което да подтиква присъединяване на потребителите в даването на услугата и да насърчи общественото им включване.
С изключение на новата и по-модерна материална база, която се подсигурява в новите услуги за резидентна грижа, като съществени разлики, допринасящи за възстановяване качеството на живот на настанените лица, могат да се посочат и:
Поставяне на потребителя в центъра на процеса;Уважение към правата и достолепието на потребителите и включването им в процеса на взимане на решения;Минимално ограничение на персоналната независимост на лицето;Прозрачност;Участие на главните директни заинтригувани страни, както и потребление на всички налични ресурси;Устойчивост и дълготраен резултат на постигнатите резултати.
Предоставянето на опция за самостоятелен живот в новите услуги значи, че хората имат опция да избират и да вземат решения за това къде и с кого да живеят и по какъв начин да провеждат всекидневието си. Това изисква вярно и оправдано ръководство, както и: налична архитектурна среда; наличен транспорт; дипломиран и квалифициран персонал; съществуване на механически помощни средства; достъп до информация и комуникации; достъп до персонална помощ, както и образование за справяне в всекидневието и на работното място; достъп до услуги в общността.
Ангажимент за подготовка на личния състав за работа при новия модел обществени услуги има съответната община, в която са разкрити. Основните аспекти, които се следват са повишение на:
квалификацията на всички чиновници, без значение от заеманата длъжност;информираността за цялостната политика в развиването на СУ, както и настройките към процесите на смяна.
Неизменна част от този развой е непрекъснат надзор и оказване на профилирана поддръжка посредством супервизия и образования.
Новите услуги се разкриват по Етап 2 на Проекта, където АСП не е бенефициент.
Основен проблем при осъществяване на една от главните действия на Проект „ Нова дълготрайна грижа за възрастните и хората с увреждания “ – Етап 1: Създаване на опция за самостоятелен живот и предварителна защита на институционализацията на хората с психологични разстройства и с умствена назадничавост, елипсата на новоизградени услуги.
Институционалната грижа към момента се възприема от потребителите и техните близки като най-подходящия модел на грижа за хора с увреждания и броят на чакащите за настаняване в профилирана институция в България е висок, което постанова развиване на други възможности за поддръжка за живот в общността, които да отстранен профилираните институции като вид за поддръжка.
Като цяло, в Домовете за лица с увреждания, се ползва модел на неефективно ръководство на финансовите запаси. Материалната база и квалификацията на личния състав не дават отговор в задоволителна степен на критериите за обезпечаване на самостоятелен метод при даването на поддръжка, което да подтиква присъединяване на потребителите в даването на услугата и да насърчи общественото им включване.
С изключение на новата и по-модерна материална база, която се подсигурява в новите услуги за резидентна грижа, като съществени разлики, допринасящи за възстановяване качеството на живот на настанените лица, могат да се посочат и:
Поставяне на потребителя в центъра на процеса;Уважение към правата и достолепието на потребителите и включването им в процеса на взимане на решения;Минимално ограничение на персоналната независимост на лицето;Прозрачност;Участие на главните директни заинтригувани страни, както и потребление на всички налични ресурси;Устойчивост и дълготраен резултат на постигнатите резултати.
Предоставянето на опция за самостоятелен живот в новите услуги значи, че хората имат опция да избират и да вземат решения за това къде и с кого да живеят и по какъв начин да провеждат всекидневието си. Това изисква вярно и оправдано ръководство, както и: налична архитектурна среда; наличен транспорт; дипломиран и квалифициран персонал; съществуване на механически помощни средства; достъп до информация и комуникации; достъп до персонална помощ, както и образование за справяне в всекидневието и на работното място; достъп до услуги в общността.
Ангажимент за подготовка на личния състав за работа при новия модел обществени услуги има съответната община, в която са разкрити. Основните аспекти, които се следват са повишение на:
квалификацията на всички чиновници, без значение от заеманата длъжност;информираността за цялостната политика в развиването на СУ, както и настройките към процесите на смяна.
Неизменна част от този развой е непрекъснат надзор и оказване на профилирана поддръжка посредством супервизия и образования.
Новите услуги се разкриват по Етап 2 на Проекта, където АСП не е бенефициент.
Основен проблем при осъществяване на една от главните действия на Проект „ Нова дълготрайна грижа за възрастните и хората с увреждания “ – Етап 1: Създаване на опция за самостоятелен живот и предварителна защита на институционализацията на хората с психологични разстройства и с умствена назадничавост, елипсата на новоизградени услуги.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ