Оневиниха подуправител на БНБ за изтеглянето на влога ѝ от КТБ часове преди затварянето на банката
Като началник на банковия контрол в Българска народна банка Нели Кордовска не се е възползвала от вътрешна информация, решавайки да изтегли над 64 хиляди евро на каса в КТБ часове преди банката да бъде сложена под специфичен контрол. Това е решил Върховният административен съд, чиято дума по проблема е дефинитивна, оповестява „ Сега “.
Така тримата висши съдии – Румяна Папазова, Николай Гунчев и Десислава Стоева удостоверяват решението на долната инстанция от февруари и Кордовска, която сега е заместник-председател на фонда за гарантиране на влоговете, излиза чиста от делото за спор на ползи.
През май 2018 година, 4 години след подаването на сигнала за спор на ползи против Кордовска, антикорупционната комисия откри, че в последните работни минути на 19 юни 2014 година, преди на 20 юни КТБ да бъде сложена под специфичен контрол по предложение и на самата Кордовска, тя е изтеглила 64 195 евро. Вътрешната информация я е сложила в привилегировано състояние по отношение на останалите инвеститори на КТБ, одобри комисията.
От 18 юни в банката на Цветан Василев е работила надзорна ревизия. Кордовска е имала достъп до счетоводната и осведомителната система на банката, затова в края на деня на 19 юни, когато е осъществено тегленето, е била наясно, че КТБ е неплатежоспособна. Знаела е, че на идващия ден Българска народна банка ще заседава за слагането й под специфичен контрол. Тази служебна загадка не е била налична за останалите инвеститори, в това число и за тези, които са изтеглили депозитите си след 12 юни, одобри комисията. Двете правосъдни инстанции обаче отхвърлят тези заключения.
В решението на висшия съд е записано по какъв начин на 20 юни шефът на Българска народна банка Иван Искров и Кордовска като подуправител, управляващ надзора, изготвят и внасят в Управителния съвет на Българска народна банка докладна бележка, че от 12 юни тече засилено изтегляне на средства от сметки на клиенти на КТБ. Докладват и писмо от КТБ, постъпило същия ден, че заради засиленото изтегляне на средства от клиенти на банката в интервала 12 юни - 19 юни, ликвидните активи на банката към 20 юни не са задоволителни, с цел да може банката да извършва отговорностите си в деня на тяхната дължимост, заради което е налице заплаха от несъстоятелност, което дава съображение КТБ АД. да бъде сложена под специфичен контрол. Това се случва още същия ден.
Върховен административен съд приема, че решението на КПКОНПИ, че Кордовска е в спор на ползи е незаконосъобразно. Че е издадено от комисията, без да бъдат изяснени обстоятелствата и събитията от голяма важност за случая. Както и че изводите на КПКОНПИ за нарушаванията на Кордовска се базират единствено на догатки въз основа на длъжностната й характерност. „ Фактът на засилено изтегляне на депозити е бил обществено прочут “, пишат съдиите. Освен това няма каквито и да е доказателства, че на 19 юни Кордовска е имала служебна информация, че банката ще бъде сложено под специфичен контрол. Затова и не е нарушен законът, съгласно който „ лице, заемащо обществена служба, няма право да употребява или да позволява потреблението в частен интерес на информация, получена при осъществяването на пълномощията или отговорностите му по работа, до момента в който заема длъжността ”. Както и когато загуби делото на първа инстанция, комисията още веднъж е наказана да заплати на Кордовска 600 лева разходи.
Прокуратурата не взе участие в разглеждането на делото на първа инстанция. Пред Върховния административен съд обаче се включва прокурор Христо Ангелов, който пледира в интерес на КПКОНПИ. Според него при Кордовска има открит спор на ползи. Той твърди, че са изяснени всички обстоятелства и условия и комисията е формирала аргументиран извод за нарушаването на Кордовска. Прокурорът твърди, че към 19 юни тя е разполагала със служебна загадка за положението на КТБ, заплахата от несъстоятелност на банката и съществуване на учредения за слагането ѝ под специфичен контрол. Според него, тази информация е била разполагаем на стеснен кръг хора и не е била обществено известна. Тя е изтеглила депозита си в 17.09 ч, отвън работното време на банката, което е до 16.30 ч., изяснява прокурорът. И продължава - Кордовска е употребила служебната информация в собствен частен интерес, получила е парите си и е избегнала неподходящите последствия свързани със специфичния контрол като блокиране на паричните суми за 5 месеца и понижаване на лихвите. Кордовска не е била стимулирана от обществената, а от служебната информация, с която е разполагала. Тя не е опровергала това по време на делото, пледира още прокурорът, само че съдиите одобряват доводите на юриста на Кордовска.
Така тримата висши съдии – Румяна Папазова, Николай Гунчев и Десислава Стоева удостоверяват решението на долната инстанция от февруари и Кордовска, която сега е заместник-председател на фонда за гарантиране на влоговете, излиза чиста от делото за спор на ползи.
През май 2018 година, 4 години след подаването на сигнала за спор на ползи против Кордовска, антикорупционната комисия откри, че в последните работни минути на 19 юни 2014 година, преди на 20 юни КТБ да бъде сложена под специфичен контрол по предложение и на самата Кордовска, тя е изтеглила 64 195 евро. Вътрешната информация я е сложила в привилегировано състояние по отношение на останалите инвеститори на КТБ, одобри комисията.
От 18 юни в банката на Цветан Василев е работила надзорна ревизия. Кордовска е имала достъп до счетоводната и осведомителната система на банката, затова в края на деня на 19 юни, когато е осъществено тегленето, е била наясно, че КТБ е неплатежоспособна. Знаела е, че на идващия ден Българска народна банка ще заседава за слагането й под специфичен контрол. Тази служебна загадка не е била налична за останалите инвеститори, в това число и за тези, които са изтеглили депозитите си след 12 юни, одобри комисията. Двете правосъдни инстанции обаче отхвърлят тези заключения.
В решението на висшия съд е записано по какъв начин на 20 юни шефът на Българска народна банка Иван Искров и Кордовска като подуправител, управляващ надзора, изготвят и внасят в Управителния съвет на Българска народна банка докладна бележка, че от 12 юни тече засилено изтегляне на средства от сметки на клиенти на КТБ. Докладват и писмо от КТБ, постъпило същия ден, че заради засиленото изтегляне на средства от клиенти на банката в интервала 12 юни - 19 юни, ликвидните активи на банката към 20 юни не са задоволителни, с цел да може банката да извършва отговорностите си в деня на тяхната дължимост, заради което е налице заплаха от несъстоятелност, което дава съображение КТБ АД. да бъде сложена под специфичен контрол. Това се случва още същия ден.
Върховен административен съд приема, че решението на КПКОНПИ, че Кордовска е в спор на ползи е незаконосъобразно. Че е издадено от комисията, без да бъдат изяснени обстоятелствата и събитията от голяма важност за случая. Както и че изводите на КПКОНПИ за нарушаванията на Кордовска се базират единствено на догатки въз основа на длъжностната й характерност. „ Фактът на засилено изтегляне на депозити е бил обществено прочут “, пишат съдиите. Освен това няма каквито и да е доказателства, че на 19 юни Кордовска е имала служебна информация, че банката ще бъде сложено под специфичен контрол. Затова и не е нарушен законът, съгласно който „ лице, заемащо обществена служба, няма право да употребява или да позволява потреблението в частен интерес на информация, получена при осъществяването на пълномощията или отговорностите му по работа, до момента в който заема длъжността ”. Както и когато загуби делото на първа инстанция, комисията още веднъж е наказана да заплати на Кордовска 600 лева разходи.
Прокуратурата не взе участие в разглеждането на делото на първа инстанция. Пред Върховния административен съд обаче се включва прокурор Христо Ангелов, който пледира в интерес на КПКОНПИ. Според него при Кордовска има открит спор на ползи. Той твърди, че са изяснени всички обстоятелства и условия и комисията е формирала аргументиран извод за нарушаването на Кордовска. Прокурорът твърди, че към 19 юни тя е разполагала със служебна загадка за положението на КТБ, заплахата от несъстоятелност на банката и съществуване на учредения за слагането ѝ под специфичен контрол. Според него, тази информация е била разполагаем на стеснен кръг хора и не е била обществено известна. Тя е изтеглила депозита си в 17.09 ч, отвън работното време на банката, което е до 16.30 ч., изяснява прокурорът. И продължава - Кордовска е употребила служебната информация в собствен частен интерес, получила е парите си и е избегнала неподходящите последствия свързани със специфичния контрол като блокиране на паричните суми за 5 месеца и понижаване на лихвите. Кордовска не е била стимулирана от обществената, а от служебната информация, с която е разполагала. Тя не е опровергала това по време на делото, пледира още прокурорът, само че съдиите одобряват доводите на юриста на Кордовска.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ