КАК САЩ ОРГАНИЗИРАХА ВОЙНАТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА /Съкратено от статия на американския журналист Лий Смит/
Като се обвързаха с безразсъдната и рискова Америка, украинците направиха неточност, която държавите-клиенти на Съединени американски щати ще учат години напред.
Руският президент Владимир Путин избра тази война, сподели Джо Байдън в своята тирада в четвъртък следобяд пред Америка, по отношение на спора в Украйна. Това е правилно, само че американските елити също имат доста общо с разрушителния избор на Путин – роля, която демократите и републиканците прикриват с благородно звучаща изразителност за храбростта на зле въоръжените и превъзхождани военни сили на Украйна. Да, украинските бойци, които се изправят против Путин са доста смели, само че американците са тези, които ги сложиха в заплаха, като използваха страната им като оръжие, първо против Русия, а по-късно един против различен, с малко внимание към украинския народ, който в този момент заплаща цената за нелепостта на Америка.
Не е някакъв израз на поддръжка за гротескните дейности на Путин да се опита да се разбере за какво си коства да рискува милиарди долари, животи на хиляди военнослужещи и вероятната непоклатимост на личния си режим, с цел да нахлуе в съседа си. В края на краищата репутацията на Путин до този миг постоянно е била като остроумен някогашен човек от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който избягваше рискови залагания в интерес на сигурни неща, подкрепени и от Съединените щати, като влизането в Сирия и по-късно ескалиране на силите му там. Защо тогава той възприе тъкмо противоположната тактика тук и избра пътя на открита високорискова борба с американската суперсила?
Да, Путин желае да попречи на НАТО да се разшири до границата на Русия. Но по-широкият отговор е, че той намира връзките на държавното управление на Съединени американски щати с Украйна за в действителност заплашителни. Това е по този начин, тъй като в продължение на близо две десетилетия американските служби за национална сигурност при демократичната и републиканската администрация използваха Украйна като инструмент за дестабилизиране на Русия и по-специално на Путин. По-скоро това е геополитическа опасност, която ставаше все по-належаща и бе употребена с възходящо неблагоразумие както от американци, по този начин и от украинци през последното десетилетие.
Това, че Украйна си разреши да бъде употребена като пионка против всесилен комшия, частично е по виновност на безразсъдната и корумпирана политическа класа на Киев. Но Украйна не е някаква суперсила, която дължи на съдружниците и на държавите-клиенти рационално водачество – това е роля за Съединените щати. И в тази роля Съединените щати провалиха Украйна. В по-широк проект, потреблението на Украйна като тласък против вътрешни и външни врагове неразумно повреди несполучливата, само че нужна европейска архитектура за сигурност. Защо американската система за сигурност не може да поеме отговорност за ролята си в нещастието, разиграла се в Украйна? Защото откритото разискване на американската отговорност би означавало разкритие на ролята на службите за националната сигурност в два обособени разрушителни преврата: първият през 2014 година, ориентиран против държавното управление на Украйна, а вторият, започващ две години по-късно, против политиката на Д. Тръмп в Съединените щати.
През последната година имаше два опита за „ продемократични “ междуелитни преврати в прокремълски страни по границите на Русия: Беларус и Казахстан. И двете по този начин наречени „ цветни революции “ се провалиха, само че Украйна съставлява доста по-належаща угриженост, изключително като се има поради настояването на страната за участие в НАТО, което чиновници на Байдън, като държавния секретар Антони Блинкен обществено насърчиха предходната година без желание, или опция фактически да го създадат допустимо.
Това е игра, която Байдън и основни фигури в неговата администрация играят отдавна, като се стартира от подкрепения от администрацията на Обама прелом през 2013-14 година, който смъкна приятелско за Русия държавно управление в Киев. Това беше по този начин наречената гражданска война на Майдана, самобитно продължение на подкрепяната от Джордж У. Буш Оранжева гражданска война от 2004-05. Голяма част от същия външнополитически екип на Обама – Блинкен, Джейк Съливан, Виктория Нуланд, Сюзън Райс и други – в този момент се завърнаха в Белия дом и Държавния департамент, работейки на висши постове за президента Байдън, който персонално ръководеше политиката на Обама в Украйна.
Но с цел да разберем какво в действителност е Украйна, би трябвало да стартираме откъдето стартира цялата геополитика: като погледнем картата. Украйна е ситуирана сред две огромни сили, Русия и Европейския съюз. Това прави Украйна буферна страна. Геополитическата логичност диктува, че буферните страни култивират и поддържат положителни връзки с по-големите сили, които ги заобикалят, в случай че не желаят да бъдат погълнати от някоя от тези сили. Това е по този начин, тъй като обединяването на една велика мощ против друга постоянно води до злополука.
Каква тактика диктува страната да съобщи своята сигурност във връзка с съседите си, на страна, разположила базите си в половината свят? Никаква тактика. Украйна не съумя да надвиши естествената си география като буферна страна – и още по-лошо, буферна страна, която не съумя да одобри съществено личното си битие, което означаваше, че продължи да прави пагубно неприятни залози. През 2013 година Европейският съюз предложи на Киев комерсиална договорка, която мнозина неправилно схванаха като евентуална въведения към участие в Европейски Съюз. Младите украинци доста желаят да се причислят към Европейски Съюз, тъй като желаят достъп до Европа, с цел да могат да избягат от Украйна, която остава една от най-бедните и корумпирани страни на континента. Като се обвързаха с американска администрация, която се беше посочила като безразсъдна и рискова, украинците направиха геополитическа неточност, която държавниците ще учат години напред: буферна страна заложи бъдещето си на далечна мощ, която просто я беше употребила като инструмент, с цел да нервира своя мощен комшия, без отговорност към по-голяма стратегическа идея, която желае да поддържа. Тогава Русия отдели половината от региона на Донбас на границата си и подложи Украйна на тежка, осемгодишна война, предопределена значително да подчертае съветския потенциал и украинската и американската импотентност.
Крайният резултат беше, че украинците помогнаха за намаляване позициите на американския президент, който за разлика от Обама им даде оръжие, с цел да се защитят от руснаците. По-сериозно, те затвърдиха мнението на Путин, че, изключително в партньорство с демократите, Украйна не разбра същинското си място в света като буферна страна и продължи да разрешава да бъде употребена като инструмент от политиците, чиято композиция от егоизъм и безотковорност ги направи изключително податливи на рискови неверни калкулации.
Сега следим епилога на драмата…
Светослав Атаджанов
Руският президент Владимир Путин избра тази война, сподели Джо Байдън в своята тирада в четвъртък следобяд пред Америка, по отношение на спора в Украйна. Това е правилно, само че американските елити също имат доста общо с разрушителния избор на Путин – роля, която демократите и републиканците прикриват с благородно звучаща изразителност за храбростта на зле въоръжените и превъзхождани военни сили на Украйна. Да, украинските бойци, които се изправят против Путин са доста смели, само че американците са тези, които ги сложиха в заплаха, като използваха страната им като оръжие, първо против Русия, а по-късно един против различен, с малко внимание към украинския народ, който в този момент заплаща цената за нелепостта на Америка.
Не е някакъв израз на поддръжка за гротескните дейности на Путин да се опита да се разбере за какво си коства да рискува милиарди долари, животи на хиляди военнослужещи и вероятната непоклатимост на личния си режим, с цел да нахлуе в съседа си. В края на краищата репутацията на Путин до този миг постоянно е била като остроумен някогашен човек от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който избягваше рискови залагания в интерес на сигурни неща, подкрепени и от Съединените щати, като влизането в Сирия и по-късно ескалиране на силите му там. Защо тогава той възприе тъкмо противоположната тактика тук и избра пътя на открита високорискова борба с американската суперсила?
Да, Путин желае да попречи на НАТО да се разшири до границата на Русия. Но по-широкият отговор е, че той намира връзките на държавното управление на Съединени американски щати с Украйна за в действителност заплашителни. Това е по този начин, тъй като в продължение на близо две десетилетия американските служби за национална сигурност при демократичната и републиканската администрация използваха Украйна като инструмент за дестабилизиране на Русия и по-специално на Путин. По-скоро това е геополитическа опасност, която ставаше все по-належаща и бе употребена с възходящо неблагоразумие както от американци, по този начин и от украинци през последното десетилетие.
Това, че Украйна си разреши да бъде употребена като пионка против всесилен комшия, частично е по виновност на безразсъдната и корумпирана политическа класа на Киев. Но Украйна не е някаква суперсила, която дължи на съдружниците и на държавите-клиенти рационално водачество – това е роля за Съединените щати. И в тази роля Съединените щати провалиха Украйна. В по-широк проект, потреблението на Украйна като тласък против вътрешни и външни врагове неразумно повреди несполучливата, само че нужна европейска архитектура за сигурност. Защо американската система за сигурност не може да поеме отговорност за ролята си в нещастието, разиграла се в Украйна? Защото откритото разискване на американската отговорност би означавало разкритие на ролята на службите за националната сигурност в два обособени разрушителни преврата: първият през 2014 година, ориентиран против държавното управление на Украйна, а вторият, започващ две години по-късно, против политиката на Д. Тръмп в Съединените щати.
През последната година имаше два опита за „ продемократични “ междуелитни преврати в прокремълски страни по границите на Русия: Беларус и Казахстан. И двете по този начин наречени „ цветни революции “ се провалиха, само че Украйна съставлява доста по-належаща угриженост, изключително като се има поради настояването на страната за участие в НАТО, което чиновници на Байдън, като държавния секретар Антони Блинкен обществено насърчиха предходната година без желание, или опция фактически да го създадат допустимо.
Това е игра, която Байдън и основни фигури в неговата администрация играят отдавна, като се стартира от подкрепения от администрацията на Обама прелом през 2013-14 година, който смъкна приятелско за Русия държавно управление в Киев. Това беше по този начин наречената гражданска война на Майдана, самобитно продължение на подкрепяната от Джордж У. Буш Оранжева гражданска война от 2004-05. Голяма част от същия външнополитически екип на Обама – Блинкен, Джейк Съливан, Виктория Нуланд, Сюзън Райс и други – в този момент се завърнаха в Белия дом и Държавния департамент, работейки на висши постове за президента Байдън, който персонално ръководеше политиката на Обама в Украйна.
Но с цел да разберем какво в действителност е Украйна, би трябвало да стартираме откъдето стартира цялата геополитика: като погледнем картата. Украйна е ситуирана сред две огромни сили, Русия и Европейския съюз. Това прави Украйна буферна страна. Геополитическата логичност диктува, че буферните страни култивират и поддържат положителни връзки с по-големите сили, които ги заобикалят, в случай че не желаят да бъдат погълнати от някоя от тези сили. Това е по този начин, тъй като обединяването на една велика мощ против друга постоянно води до злополука.
Каква тактика диктува страната да съобщи своята сигурност във връзка с съседите си, на страна, разположила базите си в половината свят? Никаква тактика. Украйна не съумя да надвиши естествената си география като буферна страна – и още по-лошо, буферна страна, която не съумя да одобри съществено личното си битие, което означаваше, че продължи да прави пагубно неприятни залози. През 2013 година Европейският съюз предложи на Киев комерсиална договорка, която мнозина неправилно схванаха като евентуална въведения към участие в Европейски Съюз. Младите украинци доста желаят да се причислят към Европейски Съюз, тъй като желаят достъп до Европа, с цел да могат да избягат от Украйна, която остава една от най-бедните и корумпирани страни на континента. Като се обвързаха с американска администрация, която се беше посочила като безразсъдна и рискова, украинците направиха геополитическа неточност, която държавниците ще учат години напред: буферна страна заложи бъдещето си на далечна мощ, която просто я беше употребила като инструмент, с цел да нервира своя мощен комшия, без отговорност към по-голяма стратегическа идея, която желае да поддържа. Тогава Русия отдели половината от региона на Донбас на границата си и подложи Украйна на тежка, осемгодишна война, предопределена значително да подчертае съветския потенциал и украинската и американската импотентност.
Крайният резултат беше, че украинците помогнаха за намаляване позициите на американския президент, който за разлика от Обама им даде оръжие, с цел да се защитят от руснаците. По-сериозно, те затвърдиха мнението на Путин, че, изключително в партньорство с демократите, Украйна не разбра същинското си място в света като буферна страна и продължи да разрешава да бъде употребена като инструмент от политиците, чиято композиция от егоизъм и безотковорност ги направи изключително податливи на рискови неверни калкулации.
Сега следим епилога на драмата…
Светослав Атаджанов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ