Като се имат предвид колко са бързи промените в новините,

Като се имат поради какъв брой са бързи измененията в новините, обществените медии и шерването на информация, човек би си помислил, че ще има по-голяма поддръжка за проучването на това по какъв начин хората научават за света. Вместо това критиците неправилно смесват работата им с цензурата, написа Фей Флам за.

В материал за New York Post например, група психолози бяха упрекнати, че са измислили „ подправена просвета “, с цел да оправдаят цензурата. Лесно разбираемо е за какво публикацията им, оповестена предходната седмица в списание Nature, е провокирала подобен отзив. Изследователите откриват, че консерваторите споделят повече информация от нискокачествени новинарски уеб сайтове в обществените медии, в сравнение с либералите.

 

Макар че концепцията за качеството на новините звучи субективно и податливо на пристрастия, учените не са създали тази преценка сами. Изследователите помолиха три групи да преценяват: професионални проверители на обстоятелства, политически смесена група от неспециалисти и група републиканци. Всяка от групите определила какво е първокачествен източник (новинарска организация, която в множеството случаи работи добре, само че от време на време позволява грешки) или нискокачествен източник (издател, който е податлив да си измисля). След като всяка група дефинира какво се смята за нискокачествена вест, екипът прегледа кой нормално споделя този вид вести.

 

Всеки път те откриват, че крайните последователи и от двете страни са по-склонни да споделят това подвеждащо наличие. И всякога извънредно десните допринасяха за повече отпадък в осведомителния поток.

 

Проучването не оправдава цензурата на консервативните възгледи, макар че предлага пояснение за какво дясноориентираните сметки в обществените медии са по-склонни да бъдат спирани. То не трябва да бъде атакувано единствено тъй като наскърбява хората. Това опонира на духа на свободното проучване.

 

Едуард Тенър, историк и учител по технологии и просвета, ми изясни, че отзвукът против вестника може да е резултат от така наречен реактивност - наклонността хората, когато им се каже, че бъркат, да удвояват мнението си. Разпалването на неприязън постоянно ще бъде професионална заплаха за хората, които учат дезинформация, клюки, псевдонаука и измамничество.

Към това се прибавя и казусът, че доста хора нямат нищо срещу лъжите - те единствено се отвращават от лъжите, популяризирани от техните политически съперници. В неотдавнашна публикация в The Ohio Capital Journal Минджае Ким, доцент по мениджмънт във Висшето учебно заведение по бизнес Jones към университета Rice, назовава възприемането на избрани неистини „ морална еластичност “.

 

Позовавайки се на неотдавнашно проучване, на което е сътрудничил, той написа, че някои последователи на някогашния президент Доналд Тръмп признават, че Джо Байдън е спечелил изборите през 2020 година, само че оправдават изказванията на Тръмп за противоположното, тъй като имат вяра, че „ политическата система е нелегитимна и е ориентирана против техните ползи “.

 

И хората от левицата не изглеждаха смутени от неправилните изказвания на президента Байдън, че хората, имунизирани против Covid, не могат да популяризират заболяването измежду другите. Разбира се, такава беше вярата, само че разновидността Delta към този момент беше посочил, че това не е по този начин. Партизаните обаче може да са сметнали изказването на Байдън за задоволително, разсъждавайки, че защото имунизациите имат силата да избавят животи, детайлностите нямат значение.

Тенър счита, че тук е уместна италианската сентенция „ Se non è vero, è ben trovato “ - даже да не е правилно, то е добра небивалица или добра история. Тази поговорка се приписва на философа от XVI в. Джордано Бруно, който имал някои напредничави хрумвания... и бил изгорял на клада.

 

Изразът може да опише метода, по който Джей Ди Ванс реагира на изявлението на Доналд Тръмп, че имигрантите в Охайо ядат котки и кучета. Няма документирани случаи на такава активност, само че Ванс се опита да оправдае слуха, като съобщи, че той притегля вниманието към проблемите, свързани с имиграцията.

 

Подобни невероятни истории са тъкмо този вид, който логаритмите на обществените медии са склонни да усилват благодарение на задгранични разследващи организации и автоматизирани сметки „ ботове “. Все отново има способи за модериране на осведомителния поток, разнообразни от свалянето на материали.

„ Част от проучванията, които вършим сега, са за създаване на модели, тъй че да можем да оценим плануваните и непредвидените последствия от другите схеми за модериране “, споделя Филипо Менцер, професор по информатика и компютърни науки в университета в Индиана. Той обаче счита, че този вид работа е станала доста по-сложна. Освен това Meta и X са лимитирали достъпа до данни на доста откриватели.

 

Вместо да изтриват постове или да блокират тихомълком наличие на консуматори, които показват нетрадиционни възгледи, фирмите за обществени медии могат да се борят с погрешна или противоречива информация с спомагателна информация. В динамични области като науката и медицината модерирането би трябвало да бъде транспарантно, защото проверяващите обстоятелствата са приемали законно мнение на малцинството и проницателно противоречие за дезинформация. При някои проби функционалността „ бележки на общността “, основана на краудсорсинг, в X оказа помощ за разсейването на здравна дезинформация.

 

Воденето на борби с учените няма да докара до изгубване на осведомителните ни проблеми. По-последователна позиция за тези, които са за свободата на словото и срещу цензурата, би била да одобряват свободното проучване на нашите осведомителни екосистеми - и да приветстват тези, които ревизират логаритмите, които въздействат на това какво мислим и по какъв начин гласуваме.

 

Фей Флам е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ науката, с над 25-годишен опит в New York Times, The Economist и списание Science.