Обект 279: Уникалният съветски танк, който е бил твърде тежък за построяване
Като се има поради тяхната бойна мощност, не е доста изненадващо, че фамозни модели като танка " Шърман " са имали значима роля в най-големия спор, който човечеството към момента е виждало: Втората международна война. В резултат на такива големи опустошения Съветският съюз опитва с границите на това какъв брой огромен може да стане един танк и към момента да бъде потребен. Резултатът е загадъчно озаглавеният " Обект 279 ".
Въпреки че танковете са известни като мощни и разрушителни транспортни средства, предопределени да пробиват укрепления, другите класификации на танковете в предишното са имали разнообразни функции. По време на Втората международна война по-гъвкавите междинни танкове на съдружниците (като Cromwell, който е употребен от английската войска в последните стадии на конфликта), въпреки и от време на време да са превъзхождани от страховитите тежки танкове на Вермахта, могат да бъдат създавани в по-голям брой и по-лесно да се маневрира с тях до мястото, където са нужни.
Проблемът, с който се сблъскваха тези, които разработваха каквито и да било бронирани технологии в епохата на Студената война, беше следният: Как да се защитят от големите оръжия, до които светът към този момент имаше достъп? Този голям танк е един от разновидностите, с които руските инженери опитват, и въпреки че в последна сметка е прекомерно тежък, с цел да бъде употребен на процедура, сигурно е представлявал страховита вероятност. Ето един по-близък взор към могъщия " Обект 279 ".
Тежките танкове като M103 на Съединени американски щати, въпреки и внушителни, можеха да бъдат тромави, само че също по този начин и вдъхващи благоговение и почит. През 1957 година Ленинградският цех " Киров " в Съветския съюз се заема със основаването на може би най-страховитата идея за такова транспортно средство, създавана в миналото. Обект 279, с тегло към 60 тона, е безусловно тежък в тежкия танк.
С дебелина на бронираната обвивка от към 11 инча концепцията за Обект 279 явно е фокусирана върху едно нещо: фронтални офанзиви. Той е бил добре оборудван и за тях, разполагайки с нощно виждане, инфрачервено ориентиране, 130-милиметров М-65 и неповторима защитна структура, която би му разрешила да гълтам противников гърмежи както посредством дебелината на бронята, по този начин и посредством характерната си форма. Екипажът вътре е имал достъп и до защитни средства против нуклеарна офанзива.
Освен това ексцентричното разположение на протекторите може да му е помогнало да преодолее тази обичайната уязвимост на типичния танк - сложния терен. Калният терен елементарно може да направи танковете съвсем безполезни, заклещени в блатото от протекторите си, само че колосалният " Обект 279 " може би не е бил толкоз уязвим към това. Той е бил подложен върху неповторими греди и, работейки като две двойки по две, четирите протектора евентуално са могли да го предпазят от поглъщане в земята.
Поне теоретично " Обект 279 " е имал капацитета да бъде един от най-уникалните и страховити (в нападателен и защитителен план) тежки танкове, които в миналото са били употребявани на полето. Единственият му проблем беше, че по време на създаването му тежките танкове бяха в края на своя витален цикъл.
Какво се е случило с Обект 279?
В последна сметка Обект 279 не доближава до цялостния стадий на произвеждане, а е създаден единствено като доста стеснен първообраз. Уникалният му темперамент е част от неговата крах. Странната му структура е скъпа за обезпечаване на нужната поддръжка в придвижване, а наборът от оръжия, който е евентуално унищожителен, е стар заради напредъка на ракетните технологии.
Както и при съдружниците през Втората международна война, по-леките и маневрени танкове стават обект на внимание на руското командване, даже и измежду тези, които преди този момент са били толкоз влюбени в концепцията за страховитите и тежки танкове. Както споделя Стивън Сюъл в списание Armor през 2002 година, " до 1965 година тежките танкове бяха приети за преодолени от събитията ".
В рамките на две години тежките танкове значително бяха изоставени, като бронята им не можеше да устои на развиването на оръжейните технологии и същото това развиване означаваше, че междинните танкове към този момент не бяха подобен компромис във връзка с огневата мощност.
Основните бойни танкове станаха и остават значима мощ, само че " Обект 279 " към момента не е изцяло пропуснат. През 2022 година International Business Times оповестява, че останалият първообраз на модела е бил подложен на реституция в Музея на танковете в Кубинка и че са били оповестени фрагменти, на които той условно е в придвижване. Необикновено е да се види, въпреки че дали тази мощна машина на Съветския съюз е задоволително практична, с цел да извършва освен това, е мистерия.
Въпреки че танковете са известни като мощни и разрушителни транспортни средства, предопределени да пробиват укрепления, другите класификации на танковете в предишното са имали разнообразни функции. По време на Втората международна война по-гъвкавите междинни танкове на съдружниците (като Cromwell, който е употребен от английската войска в последните стадии на конфликта), въпреки и от време на време да са превъзхождани от страховитите тежки танкове на Вермахта, могат да бъдат създавани в по-голям брой и по-лесно да се маневрира с тях до мястото, където са нужни.
Проблемът, с който се сблъскваха тези, които разработваха каквито и да било бронирани технологии в епохата на Студената война, беше следният: Как да се защитят от големите оръжия, до които светът към този момент имаше достъп? Този голям танк е един от разновидностите, с които руските инженери опитват, и въпреки че в последна сметка е прекомерно тежък, с цел да бъде употребен на процедура, сигурно е представлявал страховита вероятност. Ето един по-близък взор към могъщия " Обект 279 ".
Тежките танкове като M103 на Съединени американски щати, въпреки и внушителни, можеха да бъдат тромави, само че също по този начин и вдъхващи благоговение и почит. През 1957 година Ленинградският цех " Киров " в Съветския съюз се заема със основаването на може би най-страховитата идея за такова транспортно средство, създавана в миналото. Обект 279, с тегло към 60 тона, е безусловно тежък в тежкия танк.
С дебелина на бронираната обвивка от към 11 инча концепцията за Обект 279 явно е фокусирана върху едно нещо: фронтални офанзиви. Той е бил добре оборудван и за тях, разполагайки с нощно виждане, инфрачервено ориентиране, 130-милиметров М-65 и неповторима защитна структура, която би му разрешила да гълтам противников гърмежи както посредством дебелината на бронята, по този начин и посредством характерната си форма. Екипажът вътре е имал достъп и до защитни средства против нуклеарна офанзива.
Освен това ексцентричното разположение на протекторите може да му е помогнало да преодолее тази обичайната уязвимост на типичния танк - сложния терен. Калният терен елементарно може да направи танковете съвсем безполезни, заклещени в блатото от протекторите си, само че колосалният " Обект 279 " може би не е бил толкоз уязвим към това. Той е бил подложен върху неповторими греди и, работейки като две двойки по две, четирите протектора евентуално са могли да го предпазят от поглъщане в земята.
Поне теоретично " Обект 279 " е имал капацитета да бъде един от най-уникалните и страховити (в нападателен и защитителен план) тежки танкове, които в миналото са били употребявани на полето. Единственият му проблем беше, че по време на създаването му тежките танкове бяха в края на своя витален цикъл.
Какво се е случило с Обект 279?
В последна сметка Обект 279 не доближава до цялостния стадий на произвеждане, а е създаден единствено като доста стеснен първообраз. Уникалният му темперамент е част от неговата крах. Странната му структура е скъпа за обезпечаване на нужната поддръжка в придвижване, а наборът от оръжия, който е евентуално унищожителен, е стар заради напредъка на ракетните технологии.
Както и при съдружниците през Втората международна война, по-леките и маневрени танкове стават обект на внимание на руското командване, даже и измежду тези, които преди този момент са били толкоз влюбени в концепцията за страховитите и тежки танкове. Както споделя Стивън Сюъл в списание Armor през 2002 година, " до 1965 година тежките танкове бяха приети за преодолени от събитията ".
В рамките на две години тежките танкове значително бяха изоставени, като бронята им не можеше да устои на развиването на оръжейните технологии и същото това развиване означаваше, че междинните танкове към този момент не бяха подобен компромис във връзка с огневата мощност.
Основните бойни танкове станаха и остават значима мощ, само че " Обект 279 " към момента не е изцяло пропуснат. През 2022 година International Business Times оповестява, че останалият първообраз на модела е бил подложен на реституция в Музея на танковете в Кубинка и че са били оповестени фрагменти, на които той условно е в придвижване. Необикновено е да се види, въпреки че дали тази мощна машина на Съветския съюз е задоволително практична, с цел да извършва освен това, е мистерия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ