10 невероятни истории с хвърчила
Като с всяко нещо, в което рече да се задълбае, и с хвърчилата човек открива най-после, че незнанието надалеч надвишава познанията. Никой не може да каже сигурно по кое време и къде е било основано първото хвърчило, само че едно е ясно – в предишното то е било доста повече от играчката, за която сме привикнали да го мислим в наше време и по нашите географски ширини.
С негова помощ са превземани градове, потушавани протести, а Бенджамин Франклин съумява да потвърди, че светкавиците имат електрически заряд. Тук ви представяме 10 любопитни истории с хвърчила от древността съвсем до наши дни, без да претендираме за пълнота.
1. Хвърчило и волски впряг
Три години древнокитайският влъхва Мо Дзъ (5 в.пр.н.е.) се трудил, с цел да изпипа хвърчилото си от бамбук и коприна с формата на птица. Настъпил и денят, когато било готово. Мо Дзъ го пуснал, вятърът го понесъл, само че уви, след няколко опита то се счупило. Един от учениците се възхитил от находчивостта на мъдреца, само че той му възразил, че изобретението му не било и на половина толкоз хитро, колкото волския впряг, за който трябвало единствено парче дърво и час-два работа, с цел да служи цяла безкрайност. „ Аз работих три години върху моето хвърчило, а го похабих за по-малко от ден. “
2. Бамбуковата шапка
Легендата споделя, че един безпаричен селяндур работел на полето, когато излязъл вятър и духнал бамбуковата му шапка. Селянинът я догонил, наложил я на главата си и траял работата си. Вятърът утихнал за малко, само че по-късно още веднъж задухал мощно и този път селянинът се видял заставен да я върже с шнур, с цел да не отлети. И тогава шапката се замятала, заиграла под напъните му, а Менг Чия, както съгласно една книга за хвърчилата се казвал селянинът, се разсмял и по-късно разказал случката в селцето, където живеел. И по този начин в Китай се родило първото хвърчило.
3. Отлитане
Кунгшу Пан (още Лу Бан) бил съвременник на Мо Дзъ и съгласно легендите, достигнали до нас, построил хвърчило от дърво във формата на каляска с коне и файтонджия. Колесницата била подарък за майка му и когато станала подготвена, остарялата жена се настанила комфортно, изобретението се вдигнало във въздуха и вятърът го отнесъл надалече, а Кунгшу Пан повече в никакъв случай не видял майка си. По-късни създатели описват още, че неговите хвърчила „ се реели и мятали “ в небето над Сун, а при една блокада на града той пуснал хвърчила, които носели съгледвачи и стрелци и по този начин избавил града от нашествениците.
4. Тан и Ранго
Според една полинезийска легенда хвърчилото се появило на бял свят от съперничеството сред боговете Тан и Ранго. Братята доста обичали дуелите и един ден решили да премерят сили кой от двамата ще успее да измайстори птица, която да литне високо в небето. Те запретнали ръкави и създали хвърчила от листа. Щом били подготвени, настъпил и часът на борбата. За неволя хвърчилото на Тан се заплело в дърво на брега, а Ранговото се извисило свободно в небето. И до през днешния ден полинезийците провеждат надпревари с хвърчила в чест на Ранго – бога на войната и мира, гибелта и хвърчилата.
5. Падаща звезда
По време на ръководството на корейската династия Сила (595 – 673) на военачалник Ким Ю-шин му се наложило да прибегне до помощта на хвърчило, с цел да накара войската си да потуши разбунтували се селяни. Причината била падащата звезда, която бойците забелязали предходната нощ в небето и защото по това време това се смятало за неприятна прокоба, те посърнали. И така с цел да повдигне духа им, на идната вечер хитрият военачалник наредил да пуснат в небето хвърчило със запалена факла на него. Когато видели, че падналата звезда се качва още веднъж във висините, воините се ободрили и бунтовниците елементарно били надвити.
6. Уейфангските летци
През 1282 година венецианският мореплавател Марко Поло дебаркирал в пристанището Уейфанг, международната столица на хвърчилата през днешния ден, и там станал очевидец на изумителна панорама. Преди да потеглят на път китайците изпитвали вятъра като за задачата хващали някой алкохолик, вманиачен или в краен случай моряк, връзвали го за хвърчило, а него за кораба, и го пускали по вятъра. Ако морският бриз понасял клетника в небето, това било положително предсказание. В противоположен случай нито един търговец не смеел да натовари стоката си на кораба. Марко Поло бил първият странник, донесъл китайско хвърчило в Европа при завръщането си в Италия.
7. Щедрият набаб
Един богат и великодушен набаб (индийски феодал във времето на империята на Моголите 16в. – 19в.) обичал да пуска две невероятни хвърчила в сезона на хвърчилата. На едното закачал торбичка със злато, на другото – със сребро. Денем в дома му се устройвали борби с хвърчила, а вечер скрито от всички набабът пускал хвърчилата с кесиите да се реят високо над земята, тъй че никой не можел да наблюдава къде отиват вървите, а когато най-накрая някой успявал да ги пререже, кесиите падали в нивята. Там ги намирали бедните селяни, на които парите стигали да се изхранват цяла година.
8. Бурята във Филаделфия
В една юнска вечер през 1752 година небето над Филаделфия потъмняло и хората побързали да се приберат по домовете. Противно на всички останали тъкмо в разгара на бурята в полето стоял човек, въоръжен със саморъчно направено хвърчило от огромна копринена забрадка с тел от горната страна, конопена шнур с вързан ключ и лайденска стъкленица – последната служела за запазване на електричество. Човекът бил Бенджамин Франклин и към този момент бил на път да се отчая, когато забелязал това, което чакал – власинките на връвта настръхнали. Той доближил пръст до ключа, изпукала искра и това потвърдило догатките му, че светкавиците имат електрически заряд.
9. Викторианският ексцентрик
Учител по специалност и екстравагантен откривател в свободното си време Джордж Поукок (1774 – 1843) още от дребен обичал опитите с хартиени хвърчила, които връзвал за камъни и следил по какъв начин вятърът носи по земята. По-късно, когато станал татко, Поукок заменил камъните с единайсетте си потомци. През 1824 той самонадеяно настанил дъщеричката си Марта в плетен стол, вдигнал я във въздуха с хвърчило (на към 82 метра от земята) и тя прелетяла от едната страна на Ейвънското дефиле до другата. За благополучие останала невредима и когато пораснала, станала майка на една от огромните митове в крикета.
10. „ Шарволан “
С това Поукоковата екстравагантност не се изчерпила. Едва две години след ефектната проява той патентовал своето най-оригинално откритие: “charvolant ” или хвърчащата каляска, която била снабдена със спирачка, кормило и екипаж от хвърчила. По личните му думи, „ От всички способи на напредване, този е най-приятният. Впрегнал могъщите ветрове нашият непостижим небесен тандем препуска леко сред облаците, а колесницата се носи стремглаво по равната земя, и на наблюдаващите, които зърват единствено за момент бързоногия впряг, се коства, че той е някакво привидение, а не действителност. “ Неговата досетливост му икономисала пътната такса, която по това време се плащала на кон.
