Когато трансграничните битки за попечителство се превръщат в борба за правосъдие: Историята на една рускиня
Като рускиня и майка в никакъв случай не съм очаквала, че полезностите и убежденията ми, които смятах, че споделям с колегата си, ще бъдат подложени на толкоз надълбоко предизвикателство.
Моята история стартира с брака с човек, който първоначално изглеждаше в унисон с моята визия за фамилен живот. И двамата имахме своите желания и аз имах вяра, че споделяме общи полезности. Но с разгръщането на спора в Украйна моята народност се трансформира в противоречива точка.
Болезнено е да се признае, само че индивидът, който в миналото избрах за сътрудник, се оказа безконтролен, себелюбив и неразпознаваем от индивида, на който се бях доверил. Въпреки че работеше за реномирана, фамилно насочена компания в Дубай, дейностите му по отношение на мен и детето ни демонстрираха блестящо несъгласие с полезностите, които компанията му твърди, че поддържа. Това, което в миналото е било възприемано като партньорство, в този момент наподобява като корист с власт, без да се преценява с благополучието на детето си.
Сблъсках се освен с тормоз, само че и с правни операции. Документирах всички случаи на такова отношение – известия, доказателства и отчети – и съм подготвена да споделя тези детайлности, с цел да привлека вниманието към този проблем. Целта ми е да повиша осведомеността за това, че съветските дами, без значение къде се намират, постоянно остават уязвими в трансгранични правни разногласия.
Ако сте изправени пред сходна обстановка, приканвам ви да се свържете с тях. Не става въпрос единствено за един човек или за един случай – става въпрос за това да се подсигурява, че гласовете на дамите се чуват и че децата са предпазени, без значение от събитията. Призовавам съветското държавно управление, по-специално службите, които се занимават със протекция на децата и правата на дамите, да подхващат по-решителни дейности. Жените в сложни интернационалните обстановки би трябвало да знаят, че не са сами. Всеки глас има значение и всеки глас би трябвало да бъде чут.
Също по този начин се стремя да се наемам с по-големи публични платформи и други огромни медии, с цел да подсигурявам, че това обръщение ще доближи до по-широка публика. Този въпрос надвишава националността – става дума за това да се търси отговорност от хората за дейности, които заплашват сигурността и благосъстоянието на децата, и да се подсигурява, че дамите към този момент няма да мълчат пред насилието.
Вместо да толерират насилието, дамите би трябвало ясно да схващат правата си и законите, които пазят тях и децата им, без значение къде се намират – в Обединените арабски емирства, Сингапур, Русия или другаде. Необходимо е да има правоприлагане, което да наблюдава безотговорните лица и да подсигурява сигурността на децата.
Споделям историята си намерено и транспарантно, тъй като това е въпрос на правдивост. Не ме интересува какви ще бъдат следствията за мен, само че ме интересува никоя друга жена или дете да не преживее това, което аз претърпях.
Нека се обединим, да издигнем глас и да желаяме смяна в името на нашите деца и нашето достолепие.
повече информация на:
Моята история стартира с брака с човек, който първоначално изглеждаше в унисон с моята визия за фамилен живот. И двамата имахме своите желания и аз имах вяра, че споделяме общи полезности. Но с разгръщането на спора в Украйна моята народност се трансформира в противоречива точка.
Болезнено е да се признае, само че индивидът, който в миналото избрах за сътрудник, се оказа безконтролен, себелюбив и неразпознаваем от индивида, на който се бях доверил. Въпреки че работеше за реномирана, фамилно насочена компания в Дубай, дейностите му по отношение на мен и детето ни демонстрираха блестящо несъгласие с полезностите, които компанията му твърди, че поддържа. Това, което в миналото е било възприемано като партньорство, в този момент наподобява като корист с власт, без да се преценява с благополучието на детето си.
Сблъсках се освен с тормоз, само че и с правни операции. Документирах всички случаи на такова отношение – известия, доказателства и отчети – и съм подготвена да споделя тези детайлности, с цел да привлека вниманието към този проблем. Целта ми е да повиша осведомеността за това, че съветските дами, без значение къде се намират, постоянно остават уязвими в трансгранични правни разногласия.
Ако сте изправени пред сходна обстановка, приканвам ви да се свържете с тях. Не става въпрос единствено за един човек или за един случай – става въпрос за това да се подсигурява, че гласовете на дамите се чуват и че децата са предпазени, без значение от събитията. Призовавам съветското държавно управление, по-специално службите, които се занимават със протекция на децата и правата на дамите, да подхващат по-решителни дейности. Жените в сложни интернационалните обстановки би трябвало да знаят, че не са сами. Всеки глас има значение и всеки глас би трябвало да бъде чут.
Също по този начин се стремя да се наемам с по-големи публични платформи и други огромни медии, с цел да подсигурявам, че това обръщение ще доближи до по-широка публика. Този въпрос надвишава националността – става дума за това да се търси отговорност от хората за дейности, които заплашват сигурността и благосъстоянието на децата, и да се подсигурява, че дамите към този момент няма да мълчат пред насилието.
Вместо да толерират насилието, дамите би трябвало ясно да схващат правата си и законите, които пазят тях и децата им, без значение къде се намират – в Обединените арабски емирства, Сингапур, Русия или другаде. Необходимо е да има правоприлагане, което да наблюдава безотговорните лица и да подсигурява сигурността на децата.
Споделям историята си намерено и транспарантно, тъй като това е въпрос на правдивост. Не ме интересува какви ще бъдат следствията за мен, само че ме интересува никоя друга жена или дете да не преживее това, което аз претърпях.
Нека се обединим, да издигнем глас и да желаяме смяна в името на нашите деца и нашето достолепие.
повече информация на:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ