Завръщането на плановата икономика е опасно
Като решение на казуса с високите цени и несигурността през днешния ден ни се пробутва " Закон за веригата на доставки на аграрни артикули и храни ", написа в собствен разбор Мартин Илиев, бизнес съветник и стопански анализатор.
Ето какво е неговото мнение по проблема:
В новия законопроект се планува: надзор на 22 съществени храни като яйца, месо, ориз, брашно, самун, кайма, мляко, сирене, кашкавал, пчелен мед, картофи, пресни плодове, като описът ще се дефинира от финално Министерския съвет.
Поне 50% би трябвало да е българско произвеждане, а оптималната комерсиална надценка върху стойност без Данък добавена стойност на артикули от лист, който ще изготви Министерския съвет. Надценка за преработвател е 20%, за търговец на едро 10%, а за импорт, който не се преработва от трети страни - 10%. Добавят се условия за писмени контракти и таван на изискванията за реклама, отстъпки, промоции и така нататък Предлага се също и " Регистър на първите изкупвачи " и " Електронна система за проследимост на веригата на доставки ".
" Дотук добре " си споделил падащия от небостъргача към 7-ия етаж. Защото това вършим - бутаме стопанската система и благосъстоянието към бездна.
Най-прекият резултат от такава груба интервенция в пазарните връзки е обедняването и дефицит на предложение, в тази ситуация недостиг на хранителни артикули. Всеки неестествен ценови таван е водел до това. От император Диоклециан в Рим през 4 сл. Хр. век до през днешния ден. Просто, в случай че някой ти поставя таван на цената или маржа, а разноските ти като производител порастват при намаляващи приходи на потребителите - попадаш в менгеме и излизаш от играта.
Тук даже не приказваме за правния парадокс частни договорни връзки и ценови предложения да бъдат обществено налични, което нарушава обикновени търговски практики от епохи.
Но по какъв начин без да е в бизнеса и гледайки в профил, някой админ ще реши кой да е размерът на надценката? Ако е огромна тя, за какво конкуренцията не я стопи, като " влезе на пазара "? Или се дъним в основаване на конкурентна среда, или просто тези " огромни маржове и надценки " са напълно естествени. В Европейски Съюз човек просто ще си внесе по-евтино, в случай че е преференциално. Явно не е! Явно...
Ако беше толкоз просто, за какво сами производителите не си създадат кооперативи и магазини? Защо се употребяват от услугите на веригите? Защото евентуално сметка би била същата. Ток, заплати, хранилища, наеми, заплати за чиновници - всичко е мощно нагоре, само че някой гледа в дърветата, без да вижда гората.
Ясно е, че политиците желаят хлябът отново да е под левче, а маслото - два. Но пожелателното мислене няма да помогне и, както казахме, ще удари точно крайните клиенти. И най-бедните хора.
Защото кучето е заровено напълно другаде!
Хората обедняха доста. За три години инфлацията изяде 1/3 от парите им - една стая от тристаен апартамент се изпари. Днес са на улицата или бойкотират веригите. Гневът е повече от подходящ.
Защо обаче се стигна дотук и какво е решението? Първо, инфлацията бе основана от трилионите евро и долари, които бяха " напечатани " след Ковид. Второ, ние сме в топ три на страните с най-скъп ток в Европа и към този момент няма пари в енергийните компании, с цел да оказват помощ бизнеса. По административна тежест също сме първенци. Пречим на земеделци и животновъди с правни проблеми, липса на вода и все по-скъпи консумативи. Вдигаме непрекъснато разноските за труд, осигурителната тежест и МРЗ. С една дума: произвеждаме малко и сами сътворяваме безрезултатност в системата.
Вместо да вършим безобразни закони, връщащи плановата стопанска система, да стартираме да облекчаваме бизнес средата. Не да гоним вложения, а да привличаме. Не да мачкаме производителите с нови и нови регулации и закони, а да работим за това да им е по-лесно да основават богатства.
Само по този начин в действително отношение стандартът ни ще се увеличи и с парите ни ще купуваме повече, а не както в този момент - все по-малко.
Ето какво е неговото мнение по проблема:
В новия законопроект се планува: надзор на 22 съществени храни като яйца, месо, ориз, брашно, самун, кайма, мляко, сирене, кашкавал, пчелен мед, картофи, пресни плодове, като описът ще се дефинира от финално Министерския съвет.
Поне 50% би трябвало да е българско произвеждане, а оптималната комерсиална надценка върху стойност без Данък добавена стойност на артикули от лист, който ще изготви Министерския съвет. Надценка за преработвател е 20%, за търговец на едро 10%, а за импорт, който не се преработва от трети страни - 10%. Добавят се условия за писмени контракти и таван на изискванията за реклама, отстъпки, промоции и така нататък Предлага се също и " Регистър на първите изкупвачи " и " Електронна система за проследимост на веригата на доставки ".
" Дотук добре " си споделил падащия от небостъргача към 7-ия етаж. Защото това вършим - бутаме стопанската система и благосъстоянието към бездна.
Най-прекият резултат от такава груба интервенция в пазарните връзки е обедняването и дефицит на предложение, в тази ситуация недостиг на хранителни артикули. Всеки неестествен ценови таван е водел до това. От император Диоклециан в Рим през 4 сл. Хр. век до през днешния ден. Просто, в случай че някой ти поставя таван на цената или маржа, а разноските ти като производител порастват при намаляващи приходи на потребителите - попадаш в менгеме и излизаш от играта.
Тук даже не приказваме за правния парадокс частни договорни връзки и ценови предложения да бъдат обществено налични, което нарушава обикновени търговски практики от епохи.
Но по какъв начин без да е в бизнеса и гледайки в профил, някой админ ще реши кой да е размерът на надценката? Ако е огромна тя, за какво конкуренцията не я стопи, като " влезе на пазара "? Или се дъним в основаване на конкурентна среда, или просто тези " огромни маржове и надценки " са напълно естествени. В Европейски Съюз човек просто ще си внесе по-евтино, в случай че е преференциално. Явно не е! Явно...
Ако беше толкоз просто, за какво сами производителите не си създадат кооперативи и магазини? Защо се употребяват от услугите на веригите? Защото евентуално сметка би била същата. Ток, заплати, хранилища, наеми, заплати за чиновници - всичко е мощно нагоре, само че някой гледа в дърветата, без да вижда гората.
Ясно е, че политиците желаят хлябът отново да е под левче, а маслото - два. Но пожелателното мислене няма да помогне и, както казахме, ще удари точно крайните клиенти. И най-бедните хора.
Защото кучето е заровено напълно другаде!
Хората обедняха доста. За три години инфлацията изяде 1/3 от парите им - една стая от тристаен апартамент се изпари. Днес са на улицата или бойкотират веригите. Гневът е повече от подходящ.
Защо обаче се стигна дотук и какво е решението? Първо, инфлацията бе основана от трилионите евро и долари, които бяха " напечатани " след Ковид. Второ, ние сме в топ три на страните с най-скъп ток в Европа и към този момент няма пари в енергийните компании, с цел да оказват помощ бизнеса. По административна тежест също сме първенци. Пречим на земеделци и животновъди с правни проблеми, липса на вода и все по-скъпи консумативи. Вдигаме непрекъснато разноските за труд, осигурителната тежест и МРЗ. С една дума: произвеждаме малко и сами сътворяваме безрезултатност в системата.
Вместо да вършим безобразни закони, връщащи плановата стопанска система, да стартираме да облекчаваме бизнес средата. Не да гоним вложения, а да привличаме. Не да мачкаме производителите с нови и нови регулации и закони, а да работим за това да им е по-лесно да основават богатства.
Само по този начин в действително отношение стандартът ни ще се увеличи и с парите ни ще купуваме повече, а не както в този момент - все по-малко.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ