Разликата в нивото на заетост при мъжете и жените в България расте
Като преглеждаме пазара на труда в Европейски Съюз, данните демонстрират, че до момента в който равнището на претовареност при мъжете е било 80,8% през 2024 година, равнището на претовареност при дамите е било 70,8%, което води до разлика в заетостта сред половете от 10,0 процентни пункта (п.п.). Разликата в заетостта сред половете се дефинира като разликата сред равнищата на претовареност на мъжете и дамите на възраст 20-64 години. Данните са на Евростат, представени от ФОКУС .
Въпреки това, във връзка с заетостта на ненапълно работно време , делът на дамите, работещи на ненапълно работно време, в общата претовареност е бил доста по-висок (27,8%) от този на мъжете (7,7%). Същата наклонност е записана и при краткотрайните контракти (11,3% против 8,9%) и обстановките на непълна претовареност (3,6% против 1,6%), където делът на дамите е бил по-висок от този на мъжете.
Разликата в заетостта сред половете е намаляла в 22 страни от Европейски Съюз за 10 години
През 2024 година най-голямата разлика в заетостта сред половете е записана в Италия с 19,4 процентни пункта , следвана от Гърция (18,8 процентни пункта) и Румъния (18,1 процентни пункта). От друга страна, разликата е била съвсем незначителна във Финландия (0,7 процентни пункта) и относително тясна в Литва (1,4 процентни пункта) и Естония (1,7 процентни пункта).
Между 2014 година и 2024 година разликата в заетостта сред половете в Европейски Съюз е намаляла с 1,1 процентни пункта. Тази наклонност е записана в 22 страни от Европейски Съюз, като максимален спад се следи в Малта (-13,2 процентни пункта). Други понижения варират от -7,4 процентни пункта в Люксембург и -4,9 процентни пункта в Чехия до -0,2 процентни пункта във Франция.
В Гърция разликата в заетостта сред половете остана непроменена сред 2014 и 2024 година на равнище 18,8 процентни пункта, до момента в който в Кипър (+2,3 процентни пункта), България (+1,4 процентни пункта) , Румъния (+0,6 процентни пункта) и Италия (+0,5 процентни пункта) тя се усили.
Въпреки това, във връзка с заетостта на ненапълно работно време , делът на дамите, работещи на ненапълно работно време, в общата претовареност е бил доста по-висок (27,8%) от този на мъжете (7,7%). Същата наклонност е записана и при краткотрайните контракти (11,3% против 8,9%) и обстановките на непълна претовареност (3,6% против 1,6%), където делът на дамите е бил по-висок от този на мъжете.
Разликата в заетостта сред половете е намаляла в 22 страни от Европейски Съюз за 10 години
През 2024 година най-голямата разлика в заетостта сред половете е записана в Италия с 19,4 процентни пункта , следвана от Гърция (18,8 процентни пункта) и Румъния (18,1 процентни пункта). От друга страна, разликата е била съвсем незначителна във Финландия (0,7 процентни пункта) и относително тясна в Литва (1,4 процентни пункта) и Естония (1,7 процентни пункта).
Между 2014 година и 2024 година разликата в заетостта сред половете в Европейски Съюз е намаляла с 1,1 процентни пункта. Тази наклонност е записана в 22 страни от Европейски Съюз, като максимален спад се следи в Малта (-13,2 процентни пункта). Други понижения варират от -7,4 процентни пункта в Люксембург и -4,9 процентни пункта в Чехия до -0,2 процентни пункта във Франция.
В Гърция разликата в заетостта сред половете остана непроменена сред 2014 и 2024 година на равнище 18,8 процентни пункта, до момента в който в Кипър (+2,3 процентни пункта), България (+1,4 процентни пункта) , Румъния (+0,6 процентни пункта) и Италия (+0,5 процентни пункта) тя се усили.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ