Позиция на БРАИТ за проектобюджет 2026
Като работодателска организация, представляваща най-значимите промишлености в България, считаме, че препоръчаният държавен бюджет за 2026 година не дава отговор на действителните потребности на българската стопанска система и не обезпечава главните условия за напредък – предвидимост, конкурентоспособност и капиталова среда. Вместо устременост към промени и дейно ръководство на обществените средства, планът разчита на механично увеличение на приходите посредством по-високи осигурителни тежести и разширение на разноските. Това е кратковременен метод, който ще докара до по-слаба икономическа интензивност, а не до стабилно финансиране на системите.
Нашите причини:
Липса на стратегическа визия и предвидимост
България навлиза в основен интервал – присъединение към еврозоната и нужда от нараснала конкурентоспособност по отношение на други страни от Европейски Съюз и района. Вместо да се показа средносрочна фискална рамка с небосвод от 3-5 години, проектобюджетът е насочен към настоящо запълване на дефицити. Това понижава доверието на вложителите, които вземат решения на база непоклатимост, прогнозируеми данъчни условия и поредни политики. Когато бизнесът не знае какви ще бъдат осигурителните и данъчните параметри година напред, вложенията се отсрочват, а растежът се забавя.
Фискална агресия без промени
Разходите в обществения бранш нарастват, само че без механизми, гарантиращи по-добри услуги, успеваемост или надзор. Дефицитите в ДОО и НЗОК остават над 40% и се компенсират единствено посредством повдигане на вноските. Това е модел, който към този момент се е потвърдил като неработещ: повече пари в системата не водят автоматизирано до по-добри резултати. Без промени увеличението на разноските ще се трансформира в непрекъснат напън за нови покачвания на вноски, налози и заеми.
Увеличение на осигурителната тежест и резултатът върху бизнеса
Предложеното нарастване на пенсионните вноски и на оптималния застрахователен приход значи действително повишаване на труда с над 10%. За стопанска система с възходящи цени на сила, първични материали и логистика това е сериозен удар. Българските предприятия към този момент губят конкурентно преимущество по отношение на страни с по-ниски разноски, а за някои трудоинтензивни браншове този резултат може да е сериозен.
Допълнително – сходни ограничения са проинфлационни. Повишените разноски на бизнеса се придвижват в крайната цена на стоките и услугите, което ускорява инфлацията, намалява покупателната дарба и лимитира потреблението.
Наказване на правилните платци, вместо битка със сивия бранш
Сивата стопанска система остава сред 22% и 35% от Брутният вътрешен продукт. В такава среда увеличението на вноските подтиква укриването, а не събираемостта. Вместо старания за надзор, понижаване на злоупотребите и електронни механизми за следене, тежестта се трансферира върху тези, които съблюдават закона. Това обезкуражава правилните работодатели и изпраща неправилен сигнал към бизнеса.
Конкретни оферти:
Осигурителна политика Да не се покачват вноските – моделът е потвърдено неефикасен и задушава пазара на труда.Да се придвижи законопроектът за промяна на пенсионните фондове – основаване на мултифондове, които да вземат участие в вложенията в българската стопанска система. Това ще понижи зависимостта на бюджета от спомагателни вноски и ще задържа капитал в страната. Разходи и успеваемост Въвеждане на самостоятелен одит на всички бюджетни структури – без данни за успеваемост няма мотив за повишение на разноските.Заплатите в обществения бранш да се обвържат с резултати, осъществяване на знаци и цифровизация на услуги.Закон за публично-частни партньорства – инструмент, който към този момент работи в редица европейски страни и разрешава финансиране на инфраструктура и нововъведения без само бюджетно натоварване. Инвестиции и икономическа среда
Инвестициите в България са спаднали до най-ниските си равнища – едвам 1-1,5% от Брутният вътрешен продукт, при към 20% в годините след присъединението към Европейски Съюз.
Необходима е ускорена процедура за финансови разноски, обществени знаци за осъществяване и унищожаване на административните бариери.Данъчни тласъци за реинвестирана облага, софтуерно възобновяване, нововъведения и автоматизация – това са политики, които действително покачват продуктивността, а с нея и приходите. Диалог и предвидимост
Бизнесът има потребност от най-малко 60 дни за мнения по промени, които директно засягат разноските му. Без партньорство, оценка на въздействието и бистрота се губи доверието в институциите, а решенията се трансформират във фактор за неустановеност.
Ако проектобюджетът не бъде поправен, предстоящите последици са:
Увеличение на разноските за труд с 8-10%, което ще натисне цените нагоре;Забавяне на вложения и изнасяне на произвеждане към по-евтини пазари;Разширяване на сивата икономика;Още по-големи дефицити в бюджета и обществените системи, без усъвършенстване на услугите за жителите.
Заключение
Необходими са промени, а не механично харчене.
Необходими са предвидимост, дълготрайна рамка и действително партньорство с бизнеса.
Необходими са тласъци за вложения, нововъведения и напредък, вместо нови тежести.
Само по този начин България може да употребява влизането в еврозоната като късмет за ускорено развиване, а не като рисков интервал на в допълнение напрежение за предприятията и работещите.
За БРАИТ
Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) е правоприемник на учредената през 2009 година Асоциация на бизнес клъстерите, организация с голям брой сполучливо осъществени планове на интернационално равнище в разнообразни области. БРАИТ си слага за цел да способства за развиването и укрепването на членовете си като организации на индустриални браншове с висока добавена стойност, свързани с новаторски технологии в разнообразни браншове.
БРАИТ сплотява над 2300 компании, което е към 110 000 работни места в над 130 града в България. Организацията има упоритостта да хармонизира клъстерните политики и да работи за възстановяване на икономическото развиване на членовете си в партньорство с държавното управление и държавните институции.
B БPAИT членуват пpeдcтaвитeли нa ĸлючoви opгaнизaции oт ceĸтopитe нa Инфopмaциoннитe и ĸoмyниĸaциoнни тexнoлoгии (ИKT), биoтexнoлoгиитe, мexaтpoниĸaтa, образованието, опазването на здравето, eнepгeтиĸaтa, аутомотив, мебелна, морска и дpyги cтpaтeгичecĸи индycтpии.
Нашите причини:
Липса на стратегическа визия и предвидимост
България навлиза в основен интервал – присъединение към еврозоната и нужда от нараснала конкурентоспособност по отношение на други страни от Европейски Съюз и района. Вместо да се показа средносрочна фискална рамка с небосвод от 3-5 години, проектобюджетът е насочен към настоящо запълване на дефицити. Това понижава доверието на вложителите, които вземат решения на база непоклатимост, прогнозируеми данъчни условия и поредни политики. Когато бизнесът не знае какви ще бъдат осигурителните и данъчните параметри година напред, вложенията се отсрочват, а растежът се забавя.
Фискална агресия без промени
Разходите в обществения бранш нарастват, само че без механизми, гарантиращи по-добри услуги, успеваемост или надзор. Дефицитите в ДОО и НЗОК остават над 40% и се компенсират единствено посредством повдигане на вноските. Това е модел, който към този момент се е потвърдил като неработещ: повече пари в системата не водят автоматизирано до по-добри резултати. Без промени увеличението на разноските ще се трансформира в непрекъснат напън за нови покачвания на вноски, налози и заеми.
Увеличение на осигурителната тежест и резултатът върху бизнеса
Предложеното нарастване на пенсионните вноски и на оптималния застрахователен приход значи действително повишаване на труда с над 10%. За стопанска система с възходящи цени на сила, първични материали и логистика това е сериозен удар. Българските предприятия към този момент губят конкурентно преимущество по отношение на страни с по-ниски разноски, а за някои трудоинтензивни браншове този резултат може да е сериозен.
Допълнително – сходни ограничения са проинфлационни. Повишените разноски на бизнеса се придвижват в крайната цена на стоките и услугите, което ускорява инфлацията, намалява покупателната дарба и лимитира потреблението.
Наказване на правилните платци, вместо битка със сивия бранш
Сивата стопанска система остава сред 22% и 35% от Брутният вътрешен продукт. В такава среда увеличението на вноските подтиква укриването, а не събираемостта. Вместо старания за надзор, понижаване на злоупотребите и електронни механизми за следене, тежестта се трансферира върху тези, които съблюдават закона. Това обезкуражава правилните работодатели и изпраща неправилен сигнал към бизнеса.
Конкретни оферти:
Осигурителна политика Да не се покачват вноските – моделът е потвърдено неефикасен и задушава пазара на труда.Да се придвижи законопроектът за промяна на пенсионните фондове – основаване на мултифондове, които да вземат участие в вложенията в българската стопанска система. Това ще понижи зависимостта на бюджета от спомагателни вноски и ще задържа капитал в страната. Разходи и успеваемост Въвеждане на самостоятелен одит на всички бюджетни структури – без данни за успеваемост няма мотив за повишение на разноските.Заплатите в обществения бранш да се обвържат с резултати, осъществяване на знаци и цифровизация на услуги.Закон за публично-частни партньорства – инструмент, който към този момент работи в редица европейски страни и разрешава финансиране на инфраструктура и нововъведения без само бюджетно натоварване. Инвестиции и икономическа среда
Инвестициите в България са спаднали до най-ниските си равнища – едвам 1-1,5% от Брутният вътрешен продукт, при към 20% в годините след присъединението към Европейски Съюз.
Необходима е ускорена процедура за финансови разноски, обществени знаци за осъществяване и унищожаване на административните бариери.Данъчни тласъци за реинвестирана облага, софтуерно възобновяване, нововъведения и автоматизация – това са политики, които действително покачват продуктивността, а с нея и приходите. Диалог и предвидимост
Бизнесът има потребност от най-малко 60 дни за мнения по промени, които директно засягат разноските му. Без партньорство, оценка на въздействието и бистрота се губи доверието в институциите, а решенията се трансформират във фактор за неустановеност.
Ако проектобюджетът не бъде поправен, предстоящите последици са:
Увеличение на разноските за труд с 8-10%, което ще натисне цените нагоре;Забавяне на вложения и изнасяне на произвеждане към по-евтини пазари;Разширяване на сивата икономика;Още по-големи дефицити в бюджета и обществените системи, без усъвършенстване на услугите за жителите.
Заключение
Необходими са промени, а не механично харчене.
Необходими са предвидимост, дълготрайна рамка и действително партньорство с бизнеса.
Необходими са тласъци за вложения, нововъведения и напредък, вместо нови тежести.
Само по този начин България може да употребява влизането в еврозоната като късмет за ускорено развиване, а не като рисков интервал на в допълнение напрежение за предприятията и работещите.
За БРАИТ
Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) е правоприемник на учредената през 2009 година Асоциация на бизнес клъстерите, организация с голям брой сполучливо осъществени планове на интернационално равнище в разнообразни области. БРАИТ си слага за цел да способства за развиването и укрепването на членовете си като организации на индустриални браншове с висока добавена стойност, свързани с новаторски технологии в разнообразни браншове.
БРАИТ сплотява над 2300 компании, което е към 110 000 работни места в над 130 града в България. Организацията има упоритостта да хармонизира клъстерните политики и да работи за възстановяване на икономическото развиване на членовете си в партньорство с държавното управление и държавните институции.
B БPAИT членуват пpeдcтaвитeли нa ĸлючoви opгaнизaции oт ceĸтopитe нa Инфopмaциoннитe и ĸoмyниĸaциoнни тexнoлoгии (ИKT), биoтexнoлoгиитe, мexaтpoниĸaтa, образованието, опазването на здравето, eнepгeтиĸaтa, аутомотив, мебелна, морска и дpyги cтpaтeгичecĸи индycтpии.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ