Като професионален военен, генерал Валерий Залужний отдавна се е сблъскал

Като професионален боен, военачалник Валерий Залужний от дълго време се е сблъскал с три въпроса: Готов ли съм да умра? Готов ли съм да умъртвявам? Готов ли съм да адресирам хора да умират и да убиват?

Сега основният пълководец на Украйна, който е във война с по-големите и по-добре оборудвани съветски сили, задава нов въпрос: Как мога да понижа загубите на човешки живот? Всяка заран той стартира, като научава какъв брой бойци са били убити или ранени в осъществяване на заповедите му от предходния ден. Понякога се натъква на контакт в мобилния си телефон, който е мъртъв. Той отхвърля да ги изтрие.

Залужний споделя, че оставя скръбта за по-късно. Скръбта в този момент би го разсеяла от значимата му работа като индивида, на който украинците имат вяра, че ще ги пази, а западните сътрудници му дават милиарди под формата на помощ за сигурност. И едните, и другите чакат от него да повтори предходния триумф на Украйна на бойното поле.

Но в случай че това зависеше единствено от Залужний, той нямаше да свърши тази работа по този метод. Той би се сражавал с въздушно предимство. Щеше да изстрелва най-малко толкоз снаряди, колкото руснаците изстрелват по войските му. И щеше да разполага с крилати ракети, които могат да се съпоставят с тези на Москва. Вместо това актуалните изтребители, като да вземем за пример създаваните в Съединени американски щати F-16, се чакат на бойното поле едвам през идната година. Запасите от муниции на Украйна са лимитирани, като руснаците постоянно изстрелват три пъти повече за един ден.

А западните съдружници, опасявайки се от ескалация на войната с Русия, сложиха изискване за даване на ракети с по-голям обхват и други военни средства, които са дали до момента: Те не могат да бъдат употребявани за нанасяне на удари по съветска територия.

Затова, по думите на Залужний, той употребява украинско оръжие за честите удари през границата, която Киев в никакъв случай не признава публично за своя.

„ За да спася народа си, за какво би трябвало да запитвам някого за позволение какво да върша на вражеска територия? “, съобщи наскоро пред „ Вашингтон пост “ в едно от редките си изявленията Залужний. „ По някаква причина би трябвало да считам, че не ми е разрешено да върша нищо там. Защо? Защото съветският президент Владимир Путин ще... употребява нуклеарни оръжия? На децата, които умират, не им пука “.

„ Това е наш проблем и от нас зависи да решим по какъв начин да убием този зложелател. Възможно е и е належащо да убиваме на негова територия по време на война. Ако нашите сътрудници се опасяват да употребяват оръжията си, ние ще убиваме със своите. Но единствено толкоз, колкото е належащо “.

Предизвикателствата, пред които са изправени Залужний и неговите сили, са обилни. Дори откакто той провежда поредност от военни подвизи - отбранителна позиция, която принуди руснаците да се изтеглят от покрайнините на Киев, и контраофанзиви, които прогониха нахлуващите войски от североизточната Харковска област и южната регионална столица Херсон предходната година - огромни елементи от източната и южната част на Украйна, към една пета от страната, остават окупирани.

Провеждането на контраатака за възвръщане на тази територия, победа над Русия и свеждане до най-малко на жертвите в Украйна изисква запаси, които съгласно Залужний към момента липсват. Западни публични лица обявиха, че Украйна разполага с задоволително средства, с цел да успее, само че Залужний остро разкритикува сътрудниците си, които настояват, че Киев не се нуждае от F-16. Техните лични армии в никакъв случай не биха воювали по този метод, сподели той в изявлението.

Въпреки рецензиите, че напредъкът в контраофанзивата е муден, Залужний остава известна, въпреки и ненапълно парадоксална фигура в Украйна. Той се стреми да бъде мотор на смяната в армията, като отстрани наследството от руската ера и я трансформира в по-западна, сходна на НАТО мощ. Извън бойното поле усмихнатото лице на 50-годишния мъж е изрисувано по стените в цялата страна, дружно с ръката му в символ на мир. На бронежилетката си има лепенка с бебе Йода, а на гърба на каската си - лепенка с анимационни котки, които държат оръжия.

Но зад кулисите терзанията и отговорността му тежат.

„ Един от въпросите, които ми задават, е: " Как можеш да издържиш? “, споделя Залужний.

„ Трябва да пребивавам с това “, споделя той. „ Всеки ден това са тези, които са били убити. Всеки ден това са осакатените, изчезналите. Това са сълзи “.

Вече не е руска войска

Седем месеца преди колони от съветски танкове да преминат през северната, южната и източната граница на Украйна, Залужний обмисля опцията да премине към граждански живот.

Но армията е всичко, което познава - той е роден, до момента в който татко му е в гарнизон в северната част на страната, а по-късно посещава военна академия. Когато президентът Володимир Зеленски се обажда и предлага на Залужний най-високия пост във въоръжените сили на Украйна, той бързо изоставя концепцията за пенсиониране.

Сред първите неща, които прави, е да ремонтира новия си офис. Залужний постоянно се е страхувал да посещава предходните командири там. Всеки път му подсещаше за това, което най-вече презираше от наследството на руската войска – „ че всеки пълководец, който заемаше длъжността си, в действителност беше феодал над подчинените си “, споделяше той. Това е тъкмо това, което той желае да промени в украинската войска.

„ Тези стени бяха пропити с това “, сподели Залужний. „ Когато влезеш тук, незабавно разбираш, че е било неточност да се родиш, че е било неточност да дойдеш тук “.

В постройката на Генералния щаб, издигната през XIX в., кабинетът на Залужний в този момент се отличава от останалите - обикновен и съвременен, с огромен рафт за книги, където Залужний прибира сбирката си, в това число „ Управлението на Китай “ на китайския президент Си Дзинпин.

Промяната не е за хармония, а по-скоро с цел да се усещат мястото и индивидът в него по-достъпни. Вместо да ръководи с стоманен пестник, споделя Залужний, той постоянно желае мнение - и то освен от личния си кръг генерали. Дори в този момент бойците на фронтовата линия постоянно могат да се свържат непосредствено със Залужний посредством обществените медии.

Опитът на Залужний за смяна на културата може да се види и на бойното поле. Годините на образование и задълбочаването на връзките със силите на НАТО направиха украинската войска по-гъвкава от съветската в тази война. Командирите на по-ниско равнище на терен постоянно се усещат овластени да вземат решения бързо, вместо да се движат по веригата на командването - руски метод на мислене.

„ Предположението, че това ще бъде война сред огромна руска войска и дребна руска войска, беше неправилно в доста страни “, съобщи министърът на защитата Олексий Резников. „ Ето за какво ни споделиха, че Киев ще падне за три дни, а Украйна - за три седмици. Но това към този момент не е руска войска “.

След като Резников научава, че Русия е почнала пълномащабна офанзива на 24 февруари 2022 година, той идва в офиса на Залужний и намира генерала да стои над огромни карти и да дава отговор на голям брой телефони. Залужний получаваше информация от бойното поле и по-късно отговаряше с къси заповеди - споделя Резников. Но Залужний всякога добавял и по някое малко ласкаво изречение, като наричал подчинения си „ красавец “ или му казвал „ добра работа “.

„ Това е човечността “, споделя Резников. „ Човекът е в генералска униформа, само че човечността му е това, което го прави специфичен “.

Военните към момента изискват непоколебим ред и дисциплинираност, споделя Залужний. Той може да бъде непоколебим и придирчив, само че „ не се майтапя с хората, не ги подтискам, не ги унизявам “.

Отказът от руското завещание на украинската войска надалеч не е цялостен. Трябва да се сменят още служби, споделя Залужний. И още промени ще дойдат с новото потомство - бойци, за които той с горделивост споделя, че знаят британски и са начетени. „ Жалко е, че ги губим “, добави Залужний.

След като се е борил с вътрешния руски идеологически зложелател, в този момент той е изправен пред външен зложелател, който възхвалява същото това завещание, което Залужний е желал да изкорени. Но той към момента изпитва почитание към доктрината на своя съперник. С неспокойствие чете всичко, което военачалник Валерий Герасимов, военният началник на Русия, в миналото е написал, като го дефинира като „ доста, доста забавно “ и се оплаква, че в последно време не е разгласил нищо.

„ Той е зложелател - зложелател, който е доста интелигентен “, споделя Залужний. „ Умен и по тази причина остроумен. Той към момента е мощен. Затова би трябвало да го уважаваш като подобен и да търсиш способи да го убиеш. Защото това е единственият метод да победиш “.

Отвъд успеха

Години преди Залужний да стартира да оформя украинската войска съгласно своите визии, няколко часа в затворническата килия го стимулират да научи повече за международния ред.

Беше 2019 година и Залужний, като един от висшите украински командири, управляващ силите на Киев против съветските пълномощници в Източна Украйна, пътуваше до Брюксел за среща с сътрудници от НАТО.

Веднага щом слязъл от самолета, споделя той, бил заобиколен от правоохранителни органи. С ориентирани към него оръжия, той бил инструктиран да легне с лице на пода и му били сложени белезници. Залужний споделя, че е имал задоволително минути в роуминг на телефона си, с цел да се обади на посланика на Украйна в НАТО, който в последна сметка е оказал помощ за освобождението му.

Руските управляващи са присъединили името на Залужний в листата на търсените от Интерпол лица, без той да знае - постоянна процедура, която е довела до краткосрочно отнемане от независимост на други украински командири. Той се ядосва на себе си, че не е знаел законните си права в такава обстановка.

„ Бях в неприятно въодушевление, само че след това осъзнах, че хипотетично съм боен нарушител и най-вероятно ще си остана подобен “, споделя Залужний. „ Затова взех решение, че би трябвало да уча интернационалните връзки и интернационално право “.

Епизодът го въодушевява да продължи да следва магистърска степен, която получава през декември 2020 година Той я употребява в сегашната си работа, която изисква от него да бъде освен боен пълководец, само че и постоянно да се сблъсква с геополитически съображения, като да вземем за пример страха на съдружниците да не преминат алените линии на Русия посредством даване на оръжия, като ракети с по-далечен обхват или съвременни изтребители.

Залужний обаче не се тормози от желанието си да си върне Крим - полуострова, който Русия нелегално анексира през 2014 година, макар че някои западни представители се тормозят какъв ще бъде отговорът на Путин, в случай че украинските войски доближат територията. „ Веднага щом разполагам със средствата, ще направя нещо. Не ми пука - никой няма да ме спре “, сподели Залужний.

Образните западни белезници върху военните му интервенции, накараха Залужний да мисли повече за бъдещето на Украйна - оттатък тази контраатака и тази война - и по какъв начин да направи страната толкоз мощна, че никой да не посмее да я нападне още веднъж. Това значи да се създават оръжия за защита, а не да се разчита на други да ги обезпечат.

Той изрази страдание, че Украйна е подвластна от други страни за муниции, защото сътрудниците се борят да задоволят търсенето. Колкото повече Украйна може да стреля, притискайки съветските сили, толкоз по-малко жертви ще понесе, сподели Залужний. Но какво ще се случи, в случай че скъпият запас става все по-оскъден, колкото по-дълго трае войната?

„ Питам се това от март предходната година - и освен аз, запитвам се на всички места, където мога да го задам “, сподели Залужний.

Визията му за една могъща Украйна е повода, заради която му е мъчно да обмисли личното си бъдеще след войната. Може би ще си вземе отпуск за известно време. „ Но както споделя жена ми: „ Добре, три дни. Какво следва? “, сподели той със смях. Може би ще напише книга, споделя той. Би желал да пътува, макар че опитът му на летището в Брюксел го е предиздвикал да бъде внимателен.

Но Залужний чака, че и след войната ще бъде ангажиран. Неговата визия за победа е освен това от това Украйна да възвърне цялостната си териториална целокупност.

„ Победа ще бъде, когато имаме войска - може би даже не дребна - която ще подсигурява сигурността на децата, които в този момент се возят в детски колички, тъй че те да порастват със съзнанието, че това няма да се повтори “, споделя Залужний. „ А това е голям размер работа. Тя би трябвало да стартира в този момент “. /БГНЕС

---------

Изабел Хуршудян, „ Вашингтон пост “