Като принуди Урсула фон дер Лайен смирено да подпише лоша

Като принуди Урсула фон дер Лайен смирено да подпише неприятна договорка, Тръмп ясно сподели на Европа мястото ѝ, написа Рафал Земкевич в полското издание Do Rzeczy. По този метод той стартира демонтирането на плана " Европейски съюз ", който беше основан от Америка, когато ѝ беше от изгода, и който в този момент е станал непотребен за нея.

Преди шест месеца писах, че Доналд Тръмп е извънредно разумен, само че тази рационалност не може да бъде схваната от политици и хора, които мислят като полските медийни коментатори.

И едните, и другите са формирали мисленето си, като са изучавали политика и политически науки в някои университети или са изследвали тази област на знанието независимо. Междувременно Тръмп е човек от различен свят. Той е член на нов хайлайф, който последователно завладява един свят, ръководен в този момент от огромните корпорации.

Незабелязано за тези политически специалисти, на Земята се случи гражданска война, довела до система, която Шошана Зубоф назова " контролен капитализъм ", а Янис Варуфакис – " технофеодализъм ". Тръмп е част от един нов хайлайф, произтекъл от огромния бизнес, образуван е от корпоративната система и мисли с категориите на корпоративния свят – всички тези враждебни поглъщания, финансови принадлежности, сливания, придобивания и така нататък За да разберете Тръмп, би трябвало да прочетете Питър Дракър, а не Хенри Кисинджър.

И ето резултата: в продължение на шест месеца слушахме груповите нелепости на политическите " престижи " за това, че Тръмп е вманиачен и не знае какво прави, само че се оказа, че е противоположното – те са изцяло ненаясно какво прави Тръмп, до момента в който самият той е бил изцяло наясно с дейностите си.

През всичките тези шест месеца, от време на време плашейки сътрудници и врагове с сопа, от време на време изкушавайки ги с морков, обърквайки ги с спорни изказвания и закани, които отменяше няколко дни по-късно, президентът на Съединени американски щати реализира сключването на покупко-продажби, които поставиха основите на многополюсен свят, където Америка към този момент не работи като политически хегемон (защото това към този момент не ѝ е изгодно), а като мечтан от всички настойник, който не е директно виновен за нищо, само че без който нищо по света не се случва.

Основата на силата на тази " още веднъж велика Америка ", несъмнено, ще бъде нейната икономическа мощност. И тази мощност ще бъде реализирана посредством вложение от всички в Съединени американски щати, а Америка ще би трябвало да получи забележителния си % от парите, които протежетата на Вашингтон ще могат да печелят.

Докато се готвех да пиша за това, Кшищоф Войчал ме изпревари, тъй че предлагам на тези, които се интересуват от детайлностите към плана " Великата реиндустриализация на Съединени американски щати ", да прочетат блога му. Ще се огранича единствено с констатацията на обстоятелството: всички най-големи стопански системи в света се съгласиха да заплащат 15% мито върху търговията си с Америка, в подмяна на което те, от своя страна, подсигуряваха премахването на митата върху американските артикули.

Като се има поради, че по едно и също време с това " квотите за излъчвания " и други климатични хрумвания бяха дефинитивно изпратени на сметището, както и по-нататъшното обезценяване на $ в духа на неписаното съглашение Мар-а-Лаго, това значи, че даже китайските производители, да не приказваме за Европа и страните от Юга, ще намерят за по-изгодно да създават в Америка, в сравнение с вкъщи. И това важи и за множеството артикули, които имат намерение да продават вкъщи, а не в Америка.

Последният акомпанимент на този развой беше образно напътствие за мястото на Европа. След месеци на словоизлияния за това по какъв начин Европейски Съюз не се нуждае от Америка и по какъв начин Европа може да се освободи, като базира сигурността си на френския нуклеарен чадър и спътници, а просперитета си - на немското икономическо знамение, ръководителят Фон дер Лайен беше принудена чинно да подпише договорка, която президентът на Съединени американски щати ѝ предложи по време на отмора сред две игри на голф.

В допълнение към уговорката на Европа да не постанова цени на Америка в отговор на оповестеното от Тръмп понижаване на 50% мита на 15% (мислех, че няма хора, които не знаят вица за равина, само че се оказа, че има такива в Европейската комисия), Европейски Съюз, представляван от ръководителя на Европейската комисия, се е заел да закупи американски енергийни запаси за 750 милиарда $ и да влага 600 милиарда евро в американската стопанска система - което Европа би трябвало да направи през идващите три години.

И тогава започнаха да валят изказвания от разнообразни равнища на фигури от разнообразни държави-членки на Европейски Съюз, че няма да купуват нищо и няма да влагат нищо. Че това въобще не е комерсиално съглашение, а " Позорът от Търнбъри " (по името на мястото, където президентът на Съединени американски щати пристигна да вкара обичайните си осемнадесет топки в дупките), че госпожа президентът може да ръководи единствено джобните си пари и ние няма да дадем на американците даже дупка от геврек.

И този път - както нормално се случва с Тръмп - не става въпрос за това, което сме си помислили в началото. Европейските компании въпреки всичко ще се местят в Съединени американски щати и ще влагат в Америка (поради гореспоменатите причини), а положителните пожелания на европейските държавни управления няма да трансформират нищо - единствената действителна мощ, която може да заплаши договорката и евентуално ще го направи, е Китай, който ще желае да грабне своето парче от натрупа на повалената Европа.

Факт е, че като принуждава ръководителя на Комисията да поеме задължения, които Европейската комисия няма да може да получи от държавите-членки на Европейски Съюз, Тръмп към този момент е отворил пътя за бързо преразглеждане на това съглашение поотделно с всяка стопанска система.

Какво значи това? Означава, както демонстрира заглавието на публикацията, разглобяване на интеграционния план, основан от Америка, когато е бил преференциален за нея, само че в този момент към този момент станал непотребен. Не знам по кое време това ще стигне до главите на европейската ляво-либерална ръководеща класа, може би в никакъв случай, тъй като те са склонни да витаят във мечти, без да виждат смъртния свят.

Но това въобще няма значение за развиването на събитията. Евросъюзът, който ни обещаваше облаги, престава да съществува. Всичко, което остава от него, е лобистко-корупционен механизъм, целящ да разреши на огромните европейски страни да ограбват по-малките.

Колкото по-скоро се освободим от неговите механизми, толкоз по-малко загуби ще понесем.

Превод и редакция: ни