Като приел монашески образ, Тит с огромно търпение преминавал по

Като приел отшелнически облик, Тит с голямо самообладание прекосявал по скръбния бодлив път на иноческия живот

През осмия век животът на Христовата черква на Изток бил смутен от иконоборческата разкол. Повечето от византийските императори от това време сами били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби против феновете на светите икони. Защитниците на православното обучение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни способи.
Блаженият и свят отец Тит от дребен обикнал Христа, напуснал светския живот и се подвизавал в киновия. Като приел отшелнически облик, с голямо самообладание прекосявал по скръбния бодлив път на иноческия живот. Заради своето огромно примирение и смирение, по които преподобният превъзхождал всички братя от тази киновия, го възвели в ранг презвитер - овчар на словесните овци. Опазил се чист от най-млада възраст и душевно, и телесно, свети Тит бил като Божий ангел на земята. Заради добродетелния си живот той бил почетен от Бога с подарък на чудотворство. Просиял с добродетелите на монашеското житие, свети Тит в същото време бил хладнокръвен дирек на православието, защото ревниво защитавал светата Църква от нападките на еретиците иконоборци. Поживял много и акцентирайки на своите почитатели заслужен за подражателство образец на постнически живот, преподобни Тит спокойно отпътувал при Господа.

Светите мъченици Амфиан и Едесий били наказани на гибел поради вярата

Светите мъченици Амфиан и Едесий били братя по плът, а по генезис - от гръцко езическо семейство. Родината им бил град Патара в Ликия, откъдето техните родители ги изпратили в град Бирит, с цел да учат езическите науки. Чужди на всевъзможни лекомислени действия, Амфиан и Едесий били обдарени с Божията берекет и в сърцата им греела светлината, посредством която се познава истината.
Когато Амфиан и Едесий се завърнали от Бирит в своя роден град, намерили там татко си, нараснал в ранг градоначалник, който продължавал да води греховен езически живот, както и всички техни родственици. Амфиан и Едесий скрито напуснали родния дом и ръководени от Божия Дух, пристигнали в палестинския град Кесария. Тук срещнали един благоверен християнски презвитер на име Памфил, който по-късно приел страдалчески венец за Христа. Този свят презвитер ги обучил в тайните на християнската религия, просветил ги в светото кръщение.
По това време император бил Максимин, който приел ръководството на източната половина от Римската империя от чичо си Максимиан Галерий. По негово разпореждане специфични пратеници отишли в Кесария и почнали да привикват в езическия храм всеки гражданин на града, с цел да принесе жертва на идолите. Мъжественият Амфиан се отправил към идолския храм, където хегемонът Урван принасял жертва на идолите. Амфиан пристъпил към него, хванал го за ръката, с която държал жертвата, и пред всички го увещавал да изостави заблудата си. Хегемонът заповядал да го осъдят на гибел, като го хвърлят в морските дълбини. Но морето се разбушувало, земята се разтресла, градът се разлюлял и вълните изнесли от морските дълбини тялото на светия страдалец и го положили на брега.