Като православни християни трябва да знаем защо почитаме иконите, каза в проповедта си в шуменския храм Св. Пророк Илия отец Николай
Като православни християни е належащо да разберем аргументите за почитта към иконите, акцентира в проповедта си пред вярващите отец Николай, който служи в храма „ Св. Пророк Илия “ в шуменския квартал „ Дивдядово “.
Свещеникът съобщи, че през 843 година, след дългата ера на иконоборческа политика и гибелта на император Теофил, е извършен събор в Константинопол. На първата неделя от Великия пост се утвърдило, че иконопочитанието, утвърдено на Седмия космополитен събор през 787 година, съставлява духовното завещание на църквата, което би трябвало да следваме до края на времето.
„ Въпросите за това по какъв начин и за какво църквата е не запомнила значимостта на иконите, и потребността от почитта им, са сложна тематика. Знаете ли, че при започване на VIII век, към 720 година, императорите Лъв III и Константин V въвели политика на иконоборство? Българите, по някакъв метод, също играят роля, защото по време на войните с тях, на църковните светини е нанесен удар. Във войната епископите, оставайки правилни на вярата, са оповестени за еретици; под претекст за промяна на църквата, институтът е разграбен и е одобрена еретическа теория, съгласно която иконите са идоли. Това продължава повече от 50 години, до Седмия космополитен събор и идването на императрица Ирина, която привиква събора в Никея. Скоро след възобновяване на иконопочитането, на власт идва нова иконоборческа династия, предизвиквайки още веднъж иконоборство до 842 година “, означи свещеникът.
„ Този интервал ние, българите, свързваме с младия Константин Кирил Философ, който, към момента ненавършил 15, влиза в разногласия с някогашния патриарх Йоан VII Граматик и му изяснява потребността от респект на иконите “, добави отец Николай.
Според него не дълго по-късно на патриаршеския трон застава светецът патриарх Фотий, преподавател на Константин Кирил Философ, и това е интервалът на по този начин наречения Македонски подем или Първи византийски подем, когато се основават значими учебни заведения в Константинопол, като Магнаурската школа. Част от византийската политика е кръщението на българския народ и създаването на нашата писменост.
„ Като православни християни е значимо да разберем аргументите за почитането на иконите. С две думи можем да кажем, че посредством облика, ние почитаме това, което е изобразено, а почитайки го, нашият дух се издига към самия Христос, Който приел плът и е станал забележим. Православието включва освен иконопочитание, а и възвръщане към свещеното Предание, което, както видяхме, е било забравено, към свещените химни и паметта на църквата, тъй че, осъзнавайки всичко това, да се приближим към Христос и да преживеем Неговите премеждия, както и Неговото Възкресение “, акцентира свещеникът в своето слово.
Както заяви Българска телеграфна агенция, през днешния ден се празнува Православна неделя. Това е първата неделя от Великия пост, когато се припомня за едно от най-значимите събития в живота на Църквата – възобновяване на почитта към свети икони.
