Света Христина Е Преминала През Немислими Мъчения Заради Силната Си Вяра!
Като пораснала тя почнала да прави усещане освен с телесната си хубост, само че и с положителния си темперамент, с благост, непорочие, чиста мисъл и светла религия в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината. В началото на четвъртия век настанало грубо гонение. До началника на окръга, където тя живяла, стигнал донос за нейната християнска активност. Била извикана от него на съд. Дометиан, така се казвал началникът, я запитал:
- Вярно ли е това, че ти си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?
Харитина дала отговор:
- Истина е, че съм християнка. Истина е също, че от вашата нечиста религия навеждам хора към моя Господ Иисус Христос.
Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при регионалния шеф. Напразно шефът правел опити да я убеди да се отхвърли от своята християнска религия. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й. Накрай я осъдил на изнасилване. Така в това време постоянно постъпвали египетските съдии. Но светата госпожица се помолила на Бога и така издъхнала, като запазила непорочно девство си.
Тялото й било поставено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските талази го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.
2. Св. Дионисий Александрийски (Дионисий Велики) - В началото на третия век в Римската империя утихнали жестоките гонения срещу християните. Бедствията, които от всички страни се струпали върху голямата страна, отвлекли вниманието на езичниците от християните. Сега хората на Църквата могли по-свободно да се заемат с благовестие, просвета, опровергаване на лъжеученията, които разстройвали църковния мир.
В това време се славило прекалено много огласителното учебно заведение, учредено от дълго време в Александрия. Ръководител на това учебно заведение станал Дионисий, възпитаник на популярния Ориген. Той добре бил изучил всички тогавашни науки. Като приел с цялата си душа християнската истина, почнал ревниво да я популяризира, като доказвал в същото време неправилността на еретическите учения.
Тия грижи Дионисий имал и тогава, когато станал александрийски свещеник. Кротък и преклонен, той твърдо защищавал истината и неуморно се трудил за богатството на поверените му души.
Минало времето на спокойствието за Църквата. Император Деций Траян мислел да умилостиви боговете посредством строги ограничения срещу техните врагове – християните. Той се надявал, че с това ще предотврати бедствията, които непрестанно заплашвали империята. В 249 година се заредили още веднъж строги следствия, мъчения, смъртни санкции. Мнозина от хрстияните посочили безволие. Съгласявали се да извършат жертвоприношения на идолите. Тъй можели да спасят живота си. Това надълбоко огорчавало същинските и ревностни чиновници на Христа Бога. С думи и каузи те се стараели да издигнат духа у слабите и немощните, да им внушават неотстъпчивост във вярата.
Като любещ овчар и ментор свещеник Дионисий употребявал всички старания да държи бодро цялото си паство. Но излязла заповед и той да бъде хванат. Като научил за тая заповед, той чакал спокоен вкъщи си, да дойдат и да го вземат. Войници го търсили на всички места, с изключение на в дома му, като мислели, че св. Дионисий се е скрил някъде другаде. След известно време, съпроводен от група християни, отишъл отвън града. Търсещите го бойци го хванали и повели на следствие и гибел.
Ненадейно група непознати хора нападнали бойците, обърнала ги в бягство и освободила епископа и го отвели на безвредно място. За свещеник Дионисий останало незнайно кои са тия хора, които го избавили за богатството на Църквата, само че те скрили себе си от погледа на историята. След гонението светителят продължавал да се труди за Божията черква. Починал в 264 година. В историята той е прочут под името свети Дионисий Велики.
- Вярно ли е това, че ти си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?
Харитина дала отговор:
- Истина е, че съм християнка. Истина е също, че от вашата нечиста религия навеждам хора към моя Господ Иисус Христос.
Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при регионалния шеф. Напразно шефът правел опити да я убеди да се отхвърли от своята християнска религия. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й. Накрай я осъдил на изнасилване. Така в това време постоянно постъпвали египетските съдии. Но светата госпожица се помолила на Бога и така издъхнала, като запазила непорочно девство си.
Тялото й било поставено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските талази го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.
2. Св. Дионисий Александрийски (Дионисий Велики) - В началото на третия век в Римската империя утихнали жестоките гонения срещу християните. Бедствията, които от всички страни се струпали върху голямата страна, отвлекли вниманието на езичниците от християните. Сега хората на Църквата могли по-свободно да се заемат с благовестие, просвета, опровергаване на лъжеученията, които разстройвали църковния мир.
В това време се славило прекалено много огласителното учебно заведение, учредено от дълго време в Александрия. Ръководител на това учебно заведение станал Дионисий, възпитаник на популярния Ориген. Той добре бил изучил всички тогавашни науки. Като приел с цялата си душа християнската истина, почнал ревниво да я популяризира, като доказвал в същото време неправилността на еретическите учения.
Тия грижи Дионисий имал и тогава, когато станал александрийски свещеник. Кротък и преклонен, той твърдо защищавал истината и неуморно се трудил за богатството на поверените му души.
Минало времето на спокойствието за Църквата. Император Деций Траян мислел да умилостиви боговете посредством строги ограничения срещу техните врагове – християните. Той се надявал, че с това ще предотврати бедствията, които непрестанно заплашвали империята. В 249 година се заредили още веднъж строги следствия, мъчения, смъртни санкции. Мнозина от хрстияните посочили безволие. Съгласявали се да извършат жертвоприношения на идолите. Тъй можели да спасят живота си. Това надълбоко огорчавало същинските и ревностни чиновници на Христа Бога. С думи и каузи те се стараели да издигнат духа у слабите и немощните, да им внушават неотстъпчивост във вярата.
Като любещ овчар и ментор свещеник Дионисий употребявал всички старания да държи бодро цялото си паство. Но излязла заповед и той да бъде хванат. Като научил за тая заповед, той чакал спокоен вкъщи си, да дойдат и да го вземат. Войници го търсили на всички места, с изключение на в дома му, като мислели, че св. Дионисий се е скрил някъде другаде. След известно време, съпроводен от група християни, отишъл отвън града. Търсещите го бойци го хванали и повели на следствие и гибел.
Ненадейно група непознати хора нападнали бойците, обърнала ги в бягство и освободила епископа и го отвели на безвредно място. За свещеник Дионисий останало незнайно кои са тия хора, които го избавили за богатството на Църквата, само че те скрили себе си от погледа на историята. След гонението светителят продължавал да се труди за Божията черква. Починал в 264 година. В историята той е прочут под името свети Дионисий Велики.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ