Лондон обвинява Русия, че е извършила кибератака срещу телефона на Лиз Тръс
Като политик Лиз Тръс умря, само че нейната идея продължава да живее. През уикенда цяла Англия обсъждаше хакването на мобилния A телефон. Кой го направи? Е, естествено, „ съветски хакери, работещи за Путин “. „ Руските хакери “ са такива сферични шпиони във вакуум, които Лондон впряга, когато стартира следващата си провокация.
Ако се има вяра на английските медии, тогава положителната остаряла Англия е безусловно натъпкана с Петровци и Бошировци, които все нещо се месят там - и то на най-високо равнище. Мъгливият Албион в такива сюжети наподобява просто като крипто-колония на Москва.
Не е ясно обаче за какво мистериозните хакери трябваше да хакнат телефона на Лиз Тръс. Английските политици са в положение да наговорят всевъзможни простотии по телефона без никаква интервенция. Спомняме си по какъв начин английският министър на защитата, разговаряйки по мобилния си телефон с Вован и Лексус, издаде няколко много тежки държавни секрети. Тоест на Лиз можеха просто да ѝ се обадят и да я попитат всичко, от което се нуждаят. Тя би си споделила.
Не е ясно и какви толкоз забавни неща могат да се съхраняват в телефона ѝ. Рецепта за подмладяваща маска за лице? Нова диета? " Искате ли да знаете по какъв начин Лиз Тръс отслабна? Всяка заран тя пие чаша на празен корем... "
Освен това хакването на мобилния телефон е осъществено още когато Тръс е била английски външен министър. Че " момичето е малко бясно " (според Владимир Путин), беше ясно на всички тогава и без вътрешни хора. Танкове, ушанки, „ от татарите до монголите “, „ Англия в никакъв случай няма да признае Воронеж “... Това, ще ме извинявате, беше дъното.
Е, в случай че хакерите са изровили някакво компрометиращо доказателство там, тогава за какво не са го задействали по време на изборите на Тръс, с цел да ѝ попречат да бъде министър-председател? Това обаче може да се отдаде единствено на византийската ловкост на руснаците. Те са прегледали нейната преписка, изслушали са позвъняванията и са решили - просто подобен министър председател на Англия самичък по себе си беше нашата бомба.
В тази история има доста странни неща. През лятото, когато Лиз сподели на сътрудниците си, че е била хакната, Борис Джонсън разгласи " осведомително затъмнение ". Преведено на съветски това значи, че министър председателят на страната просто е забранил на свободните и самостоятелни английски медии да разгласяват каквото и да било за този скандал. Очевидно той също по някакъв метод е въодушевил концепцията за затъмнение на мистериозните хакери, те добродушно се съгласили и решили да изчакат с изнудването си.
Нека отдадем респект на благородството на Джонсън. По това време той към момента беше министър-председател и Лиз, съдейки по приключването на информация, интензивно разговаряла с сътрудника си Куази Квартенг, като че ли желала да го прецака. Събеседниците не са пестили нелицеприятни избрания по адрес на Борис. Въпреки това той решил да избави партията от абсурда, осъзнавайки, че неприязънта на електората към този момент минава всевъзможни граници.
Според източника „ Лиз била доста обезпокоена, че компрометиращите доказателства няма да ѝ разрешат да стане министър-председател и не можела да спи “. След известно време секретарят на кабинета Саймън Кейс удължи осведомителния мораториум. Тогава Лиз се почувствала малко по-добре. Тя още веднъж почнала да спи задоволително, станала министър председател и в това време сменила мобилния си номер.
Със идващия мобилен телефон всичко се оказало извънредно мъчно. Лиз не споделила на доста хора новия си номер и чиновниците постоянно не можели да се свържат с нея. Това траяло много време. Светът се люлееше на ръба на трета международна война, английските разследващи служби подготвяха и правиха актове на интернационален тероризъм като взривяването на „ Северен поток “, а министър председателят на страната си разцъквал новия телефон, пробвайки се да разбере по какъв начин да вкара контакти от остарелия и за какво този бутон не работи по този начин, както преди, и къде са всичките ѝ емотиконки.
Малко преди края на мандата си Тръс разгадала телефона, само че след това - ново злощастие. Президентът Путин загатна на европейците, че „ розата на ветровете може да се обърне в посока на тези, които правят нуклеарен шантаж против Русия “. Това е просто теоретичен факт, само че Лиз се уплаши по някаква причина и почнала да търси в „ Google “ що е „ роза на ветровете “.
Последните дни от мандата си министър председателят прекарала в непрекъснати съвещания с метеоролозите и експертите по радиозащита. " Лиз просто беше захласната от посоката напразно. Тя гледаше прогнозата за времето през целия ден “, декларират осведомени източници пред „ Дейли Мейл “.
След като Лиз се отдръпна, най-сетне се взеха решение да пуснат в медиите тематиката за мобилния ѝ телефон. Източниците на английски публицисти настояват, че най-ужасното компрометиращо доказателство, налично по телефона, са договарянията на Тръс като министър на външните работи с европейски сътрудници по тематиката за доставките на оръжие и финансовите инжекции в Украйна.
Дори обществено госпожа Тръс оказвала напън върху европейците в това отношение. Не е мъчно да си представим какво е имало в персоналните договаряния, какъв речник и общ звук. Със сигурност, " Е*и го Европейски Съюз " - незабравимият слоган на Виктория Нюланд. На европейските политици сходно отношение не им е непознато. Скандалът нямаше да се развие от това.
Още по-лошо, Лиз можеше, от простотата на сърцето си, да стартира да изяснява на съдружниците си от НАТО, че Украйна в действителност няма нищо общо с това, а просто би трябвало незабавно да води война с Русия. Подобно самопризнание би изглеждало неуместно - Западът крие същинските си цели с всички сили, само че Тръс в действителност не е най-умната жена.
Неволно си спомня, че по едно време изневярата ѝ с женен сътрудник беше разисквана от цялата страна. Скандалът беше толкоз гръмък, че сътрудника ѝ пострада. Той беше женен за капиталов банкер - не, не, не е това, което си помислихте. Инвестиционният банкер беше жена чу, несъмнено, тя изостави измамника и той остана без вложения. Съпругът на Тръс, в противен случай, елементарни на изменилата му брачна половинка и я одобри назад в фамилията, само че обществеността към момента разисква кой е същинският татко на най-малката ѝ щерка.
Всички сме хора, не желая да въртя лицемерно очи тук, само че тази история не е за недостатък и двуличие, а за осведомителна сигурност. Премиерът Тони Блеър, съгласно слуховете, бил коцкар, само че всички злословия за неговите случки започнаха да изтичат в осведомителното поле едвам след края на политическата му кариера. Лиз Тръс не владее това изкуство. Затова единствената ѝ спекулация се е трансформирала в нарицателно.
Тази необикновена лекост на мисли е присъща като цяло за актуалните политици на най-високи постове. Съвсем неотдавна сходен скандал съвсем срина различен политически водач в европейска страна - министър-председателя на Финландия. Не, мобилният ѝ телефон не е бил хакнат, тя е била снимана с подобен.
Сана Марин провела приятелско празненство в най-непретенциозния жанр - алкохол, опиати, танци. Събуждайки се на идната заран, приятелките и приятелите на премиера отишли в обществените мрежи и почнали да качват видеоклипове от мобилните си телефони там. Няма да описваме, тези клипове ги има в интернет, само че като цяло е ясно, че един министър председател не би трябвало да се държи по този начин.
Сана Марин настойчиво защитаваше правото на персонален живот и алкохол. Финландският електорат въздъхна намусено. Междувременно се появиха от ден на ден клипове, ставаха все по-горещи. Либералната преса настойчиво се бореше да отбрани правото на една млада жена, израснала в семейство на две лесбийки, да показва себе си по всевъзможен метод. В последна сметка се пребориха с критиците и Марин остана на поста си - кой различен би одобрил внасянето на американски нуклеарни бомби в страната и построяването на ограда с Русия?
И тук към въпроса за осведомителната сигурност. Въобще по какъв начин може президентът да прави демон знае какво в компанията на демон знае кого, като знае, че го (я) снимат с телефони? Мисля, че има просто пояснение за това.
Всички тези " девойки са малко луди " не са политици в истинския, обичаен смисъл на думата. Те се усещат като поп звезди, икони на жанр. Някакви богати чичковци, които заобикалят славата, ги въртят, създават, указват какво да споделят. А те отварят устата по команда.
Скандалът с мобилните телефони на Тръс е навръх същата линия. Всички европейски политици на доктрина са наясно, че телефоните им се подслушват. През 2013 година Едуард Сноудън просто докара тази информация до вниманието на малко зашеметените хора. Днес, явно, нищо не се е трансформирало. Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати продължава да подслушва всички, от които има потребност.
Какво пречеше на Тръс да крои интриги против Джонсън, да среща с другите заговорници някъде в парка и да води шекспировски разговори с тях? Защо беше належащо европейските политици да вършат това не персонално, а по телефона? Но Лиз просто се почувствала като актриса за една роля, тя даже не е мислила за някаква отговорност - пред хората, пред страната и даже пред партията. Е тя се прецака, само че пенсията отново ще капе, що се касае за старини някъде из Средиземноморието.
Създава се усещането, че информацията от телефона ѝ е била владеене през цялото това време на американските настойници, които решили най-сетне да я разгласят. Ако има нещо за война с Русия, за нуклеарна провокация, за готвени терористични офанзиви по „ Северните потоци “, тогава е време Вашингтон да се разграничи от тези самопризнания и да съобщи, че не те, а " англичанката цапа. "
Междувременно английските сътрудници разпространяват обичания си дискурс за " съветските хакери ". Статиите във вестниците за хакерство са украсени със фотоси на Путин, който приказва по телефона, създавайки усещането, че съветският президент надали не самичък е проникнал в злощастния мобилен телефон. Партньорите обаче не дават никакви доказателства. Просто " руснаците го направиха " и това е.
Внимателно е подхвърлена тематиката, че хакването на мобилния телефон на премиера може да се преглежда като хакерска атака против основната инфраструктура на Англия. А това от своя страна изисква съответните военни отговори – до нуклеарни. Като цяло британците използваха до дъно политическия мъртвец на Лиз Тръс. Мобилният телефон на " момичето, което е малко бясно " става мотив за огромна ескалация.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ако се има вяра на английските медии, тогава положителната остаряла Англия е безусловно натъпкана с Петровци и Бошировци, които все нещо се месят там - и то на най-високо равнище. Мъгливият Албион в такива сюжети наподобява просто като крипто-колония на Москва.
Не е ясно обаче за какво мистериозните хакери трябваше да хакнат телефона на Лиз Тръс. Английските политици са в положение да наговорят всевъзможни простотии по телефона без никаква интервенция. Спомняме си по какъв начин английският министър на защитата, разговаряйки по мобилния си телефон с Вован и Лексус, издаде няколко много тежки държавни секрети. Тоест на Лиз можеха просто да ѝ се обадят и да я попитат всичко, от което се нуждаят. Тя би си споделила.
Не е ясно и какви толкоз забавни неща могат да се съхраняват в телефона ѝ. Рецепта за подмладяваща маска за лице? Нова диета? " Искате ли да знаете по какъв начин Лиз Тръс отслабна? Всяка заран тя пие чаша на празен корем... "
Освен това хакването на мобилния телефон е осъществено още когато Тръс е била английски външен министър. Че " момичето е малко бясно " (според Владимир Путин), беше ясно на всички тогава и без вътрешни хора. Танкове, ушанки, „ от татарите до монголите “, „ Англия в никакъв случай няма да признае Воронеж “... Това, ще ме извинявате, беше дъното.
Е, в случай че хакерите са изровили някакво компрометиращо доказателство там, тогава за какво не са го задействали по време на изборите на Тръс, с цел да ѝ попречат да бъде министър-председател? Това обаче може да се отдаде единствено на византийската ловкост на руснаците. Те са прегледали нейната преписка, изслушали са позвъняванията и са решили - просто подобен министър председател на Англия самичък по себе си беше нашата бомба.
В тази история има доста странни неща. През лятото, когато Лиз сподели на сътрудниците си, че е била хакната, Борис Джонсън разгласи " осведомително затъмнение ". Преведено на съветски това значи, че министър председателят на страната просто е забранил на свободните и самостоятелни английски медии да разгласяват каквото и да било за този скандал. Очевидно той също по някакъв метод е въодушевил концепцията за затъмнение на мистериозните хакери, те добродушно се съгласили и решили да изчакат с изнудването си.
Нека отдадем респект на благородството на Джонсън. По това време той към момента беше министър-председател и Лиз, съдейки по приключването на информация, интензивно разговаряла с сътрудника си Куази Квартенг, като че ли желала да го прецака. Събеседниците не са пестили нелицеприятни избрания по адрес на Борис. Въпреки това той решил да избави партията от абсурда, осъзнавайки, че неприязънта на електората към този момент минава всевъзможни граници.
Според източника „ Лиз била доста обезпокоена, че компрометиращите доказателства няма да ѝ разрешат да стане министър-председател и не можела да спи “. След известно време секретарят на кабинета Саймън Кейс удължи осведомителния мораториум. Тогава Лиз се почувствала малко по-добре. Тя още веднъж почнала да спи задоволително, станала министър председател и в това време сменила мобилния си номер.
Със идващия мобилен телефон всичко се оказало извънредно мъчно. Лиз не споделила на доста хора новия си номер и чиновниците постоянно не можели да се свържат с нея. Това траяло много време. Светът се люлееше на ръба на трета международна война, английските разследващи служби подготвяха и правиха актове на интернационален тероризъм като взривяването на „ Северен поток “, а министър председателят на страната си разцъквал новия телефон, пробвайки се да разбере по какъв начин да вкара контакти от остарелия и за какво този бутон не работи по този начин, както преди, и къде са всичките ѝ емотиконки.
Малко преди края на мандата си Тръс разгадала телефона, само че след това - ново злощастие. Президентът Путин загатна на европейците, че „ розата на ветровете може да се обърне в посока на тези, които правят нуклеарен шантаж против Русия “. Това е просто теоретичен факт, само че Лиз се уплаши по някаква причина и почнала да търси в „ Google “ що е „ роза на ветровете “.
Последните дни от мандата си министър председателят прекарала в непрекъснати съвещания с метеоролозите и експертите по радиозащита. " Лиз просто беше захласната от посоката напразно. Тя гледаше прогнозата за времето през целия ден “, декларират осведомени източници пред „ Дейли Мейл “.
След като Лиз се отдръпна, най-сетне се взеха решение да пуснат в медиите тематиката за мобилния ѝ телефон. Източниците на английски публицисти настояват, че най-ужасното компрометиращо доказателство, налично по телефона, са договарянията на Тръс като министър на външните работи с европейски сътрудници по тематиката за доставките на оръжие и финансовите инжекции в Украйна.
Дори обществено госпожа Тръс оказвала напън върху европейците в това отношение. Не е мъчно да си представим какво е имало в персоналните договаряния, какъв речник и общ звук. Със сигурност, " Е*и го Европейски Съюз " - незабравимият слоган на Виктория Нюланд. На европейските политици сходно отношение не им е непознато. Скандалът нямаше да се развие от това.
Още по-лошо, Лиз можеше, от простотата на сърцето си, да стартира да изяснява на съдружниците си от НАТО, че Украйна в действителност няма нищо общо с това, а просто би трябвало незабавно да води война с Русия. Подобно самопризнание би изглеждало неуместно - Западът крие същинските си цели с всички сили, само че Тръс в действителност не е най-умната жена.
Неволно си спомня, че по едно време изневярата ѝ с женен сътрудник беше разисквана от цялата страна. Скандалът беше толкоз гръмък, че сътрудника ѝ пострада. Той беше женен за капиталов банкер - не, не, не е това, което си помислихте. Инвестиционният банкер беше жена чу, несъмнено, тя изостави измамника и той остана без вложения. Съпругът на Тръс, в противен случай, елементарни на изменилата му брачна половинка и я одобри назад в фамилията, само че обществеността към момента разисква кой е същинският татко на най-малката ѝ щерка.
Всички сме хора, не желая да въртя лицемерно очи тук, само че тази история не е за недостатък и двуличие, а за осведомителна сигурност. Премиерът Тони Блеър, съгласно слуховете, бил коцкар, само че всички злословия за неговите случки започнаха да изтичат в осведомителното поле едвам след края на политическата му кариера. Лиз Тръс не владее това изкуство. Затова единствената ѝ спекулация се е трансформирала в нарицателно.
Тази необикновена лекост на мисли е присъща като цяло за актуалните политици на най-високи постове. Съвсем неотдавна сходен скандал съвсем срина различен политически водач в европейска страна - министър-председателя на Финландия. Не, мобилният ѝ телефон не е бил хакнат, тя е била снимана с подобен.
Сана Марин провела приятелско празненство в най-непретенциозния жанр - алкохол, опиати, танци. Събуждайки се на идната заран, приятелките и приятелите на премиера отишли в обществените мрежи и почнали да качват видеоклипове от мобилните си телефони там. Няма да описваме, тези клипове ги има в интернет, само че като цяло е ясно, че един министър председател не би трябвало да се държи по този начин.
Сана Марин настойчиво защитаваше правото на персонален живот и алкохол. Финландският електорат въздъхна намусено. Междувременно се появиха от ден на ден клипове, ставаха все по-горещи. Либералната преса настойчиво се бореше да отбрани правото на една млада жена, израснала в семейство на две лесбийки, да показва себе си по всевъзможен метод. В последна сметка се пребориха с критиците и Марин остана на поста си - кой различен би одобрил внасянето на американски нуклеарни бомби в страната и построяването на ограда с Русия?
И тук към въпроса за осведомителната сигурност. Въобще по какъв начин може президентът да прави демон знае какво в компанията на демон знае кого, като знае, че го (я) снимат с телефони? Мисля, че има просто пояснение за това.
Всички тези " девойки са малко луди " не са политици в истинския, обичаен смисъл на думата. Те се усещат като поп звезди, икони на жанр. Някакви богати чичковци, които заобикалят славата, ги въртят, създават, указват какво да споделят. А те отварят устата по команда.
Скандалът с мобилните телефони на Тръс е навръх същата линия. Всички европейски политици на доктрина са наясно, че телефоните им се подслушват. През 2013 година Едуард Сноудън просто докара тази информация до вниманието на малко зашеметените хора. Днес, явно, нищо не се е трансформирало. Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати продължава да подслушва всички, от които има потребност.
Какво пречеше на Тръс да крои интриги против Джонсън, да среща с другите заговорници някъде в парка и да води шекспировски разговори с тях? Защо беше належащо европейските политици да вършат това не персонално, а по телефона? Но Лиз просто се почувствала като актриса за една роля, тя даже не е мислила за някаква отговорност - пред хората, пред страната и даже пред партията. Е тя се прецака, само че пенсията отново ще капе, що се касае за старини някъде из Средиземноморието.
Създава се усещането, че информацията от телефона ѝ е била владеене през цялото това време на американските настойници, които решили най-сетне да я разгласят. Ако има нещо за война с Русия, за нуклеарна провокация, за готвени терористични офанзиви по „ Северните потоци “, тогава е време Вашингтон да се разграничи от тези самопризнания и да съобщи, че не те, а " англичанката цапа. "
Междувременно английските сътрудници разпространяват обичания си дискурс за " съветските хакери ". Статиите във вестниците за хакерство са украсени със фотоси на Путин, който приказва по телефона, създавайки усещането, че съветският президент надали не самичък е проникнал в злощастния мобилен телефон. Партньорите обаче не дават никакви доказателства. Просто " руснаците го направиха " и това е.
Внимателно е подхвърлена тематиката, че хакването на мобилния телефон на премиера може да се преглежда като хакерска атака против основната инфраструктура на Англия. А това от своя страна изисква съответните военни отговори – до нуклеарни. Като цяло британците използваха до дъно политическия мъртвец на Лиз Тръс. Мобилният телефон на " момичето, което е малко бясно " става мотив за огромна ескалация.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ




