Отворено писмо на АОБР за проектобюджета
„ Като организации, представляващи 82% от всички наети в страната и произвеждащи 86% от добавената стойност, сме възмутени от изявления в Народно заседание по отношение на позициите ни по отношение на оферти проектобюджет на страната.Бюджетът се цялостни от средствата, създадени от българските предприятия и от заплатите, платени от тези предприятия. Когато това не е задоволително и се залагат дефицити, държавните управления задължават страната ни със заеми. Фискалният принос на всички производства в страната, под формата на директни и косвени налози, устоя държавната администрация, силовите структури, правосъдната власт, в това число народните представители.Нападките към тези, които създават, подбудени от мнението им за плана на бюджет, са засегнатост за предприятията, които основават стойност и почтително заплащат всичките си отговорности към фиска. Подобни изявления са отвод от разговор, денонсиране на взаимоотношението сред обществените сътрудници и взривяват всички стопански вероятности. Разбираме, че всеки вложител – български или задграничен, не е добре пристигнал – макар че точно действителният бранш устоя заплатите на държавните чиновници, прочее трайно по-високи от тези в действителния бранш.С този проектобюджет от всеки работещ в действителния бранш, бизнесмен, чиновник, служащ се вземат ежемесечно пари – от 10 до над 100 лева, които да отидат за още по-голямо второ нарастване на заплатите на всички на държавната хранилка – като най-малко с 5%, а за някои с 15%! Заплати, чието нарастване в миналата година надмина 50% за някои категории.Що се отнася до „ помощите за бизнеса “, комфортно се неглижират над 10-те милиарда лева, изплатени като „ такса обвързване към обществото “ сред 2010 и 2020 година от българските предприятия към енергетиката за субсидиране на привилегировани производства. Тези средства можеше да бъдат вложени в индустриални активи и повишение на възнагражденията, вместо да потънат в нечии джобове. Освен тях, от предприятията, както и от всеки небитов консуматор се надвзеха, през високите цени на електрическата енергия, други над 11 милиарда лева, от които отчасти се върнаха към ВСЕКИ небитов консуматор, включително лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, читалища, общински и държавни институции, че и Парламент, както и бизнес (без значение огромен, малък), малко над 6 милиарда лева, а в енергийния бранш остана разликата.Да напомним, че това беше и обща европейска политика според разпоредбите за държавна помощ на Европейски Съюз, точно с цел да се резервира стопанската система на общия съюз. Подобна поддръжка беше предоставяна във всички страни на Европейски Съюз, в доста по-голям размер, по разнообразни механизми и за доста по-дълго време. Ефектът от поддръжката беше, че оцеляха голям брой браншове, бяха непокътнати десетки, в случай че не и стотици хиляди работни места, резервира се износът, който е основен детайл за икономическия растеж, и всичко това вкупом подсигурява приходите на работещите, стабилизира и постъпленията в хазната, които се преразпределиха към държавните ведомства и чиновническата класа.Особено разочароващо за българското общество са забравените многократни обещания от тези, които предложиха неприемливия проектобюджет – да не се подвигат налозите, да не се разраства държавният дълг и да се усъвършенства администрацията. Случва се тъкмо противоположното, като на обществото се предлага бюджет на статуквото, цялостна липса на перспективни промени и директно ощетяване на хората от действителния бранш – над три четвърти от всички работещи.Ако българските предприятия (малки, междинни, големи) са източвани, а не подкрепяни с предвидима и постоянна икономическа, политическа и обществена среда, стопанската система ще рухне! Социалните последствия са елементарно предвидими.Настояваме за пълноценно възобновяване на обществения разговор и почитание към труда на всички заети в действителния бранш, а не към дейности, изземващи приходите им – това е държавническата и уравновесена грижа за обществото ни! “
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ




