Като млад е получавал помощ от други, а днес самият

Като млад е получавал помощ от други, а през днешния ден самият той се стреми да се отблагодари. В изявление за Сара Калиш от TVPSPORT.PL Вилфредо Леон приказва освен за сложния сезон в Богданка ЛУК (Люблин), само че и за полезностите, които е възприел от детството си. На назад във времето обаче остават травмите и физическите ограничавания, с които му се постанова да се бори през последните месеци. Въпреки болката и умората, той не се отхвърля нито за момент.

Сара Калиш, TVPSPORT.PL: – В това бясно време, когато започнахте да играете финали, освен намерихте време да говорите с мен, само че и подкрепихте Cancer Fighters. Те доближиха 250 милиона злоти. Осъзнавате ли какво се случва там? Защото това е някаква полуда.

Вилфредо Леон: – О, случва се, и още по какъв начин! Щастлив съм, че можах да вземам участие. Не съм човек, който непрекъснато „ виси “ в обществените мрежи, тъй че нямах опция да науча за тази акция по-рано. Получих информация за акцията едвам в деня на мача. Винаги съм разполагаем, когато хората се нуждаят от помощ. Това е страхотна самодейност. Радвам се, че към този момент е достигнала такова равнище на събрани средства.

По тази тематика бих желал да прибавя, че младите пациенти в битката с рака се поддържат и от фондация „ Herosi “, която от години си сътрудничи с Полския волейболен съюз. Възползвайки се от тази опция, предлагам да подкрепяте техните акции и акции. Срещнах се с деца от онкологичното поделение по време на посещаване в болничното заведение и видях каква борба е това за тях и техните фамилии. За благополучие, има такива фондации, които вършат доста, с цел да могат пациентите да оздравеят.

– Имате ли мощна вътрешна нужда да помагате на другите?

– Да. Всеки път, когато мога да вземам участие в сходна акция, го върша. Не приказвам за всички, в които вземам участие. Някога аз самият получих помощ. Сега, в случай че мога да оказа помощ на други, не отхвърлям.

– Искате да върнете дълга?

– Да. Животът е доста сложен, изключително за тези, които нямат същите благоприятни условия като другите. Не е и по този начин, че оказвам помощ на другите, тъй като някой ми подрежда. Самият аз желая да го върша. Имам такова предпочитание в сърцето си. Помня, че живях в доста сложни времена и все пак получавах разтуха от други хора – същото беше и с моите родители. Сега, в случай че видя, че някой има по-малко пари и като цяло по-малко благоприятни условия, се пробвам да му оказа помощ, с каквото мога.

– Споменавате родителите си и времената в Куба. Кой тогава ви оказа помощ най-вече?

– Идва ми мислено една история. Като младеж пораснах доста бързо и много дълго време ходех с прекомерно дребни обувки, тъй като нямаше моя номер. Но след мачовете от лигата в Куба получих чифт обувки от по-възрастен сътрудник, с който по-късно играх в националния тим – от Майкъл Санчес. Бяха „ Адидас “, с които той беше играл преди този момент. Бях му безпределно признателен. Използвах ги за всичко – за тренировки, за вървене, за празненства. Ходех единствено с този единствен чифт обувки. Много ценях този жест.

– А що се отнася до помощта, би ли ви била потребна тя през този клубен сезон? Играхте на практика от самото начало.

– Няма да приказвам доста по тази тематика. В началото на сезона треньорът ни поздрави за достиженията от предходния и призна, че желае да ни води по малко по-различен метод. Прецени, че съм необходим на игрището. Така се разви сезонът. Трябваше да се работи. До един миг имахме толкоз доста проблеми, че краят им не се виждаше. Трябваше да се оправим с тях и да продължим да пазиме купата. Днес сме на край. Няма значение дали съм изтощен, или не.

– Имало ли е сезон, в който сте били по-уморен?

– Да, един в Перуджа. Там обаче играх в по-добро здраве. Този сезон малко се боря с това. Продължаваме напред, Леон не се предава. Трябва да се играе и да се печели (смее се).

– Как физически издържахте на всичко това?

– Годините опит с разнообразни неразположения сигурно ми помогнаха.

– Как наподобява вашето възобновяване?

– Не е най-лесно в това отношение. Състезателите би трябвало да се възвръщат, да спят и да вършат неща, които са положителни за здравето им. Извън волейбола обаче има няколко неща, на които държа. Аз съм татко и от време на време нямам опция да почивам толкоз, колкото би трябвало. Но безусловно не се окайвам. След всеки мач и съвсем всяка подготовка навестявам физиотерапевтите. Имат много работа с мен. Възстановявам се доколкото мога.

– Травмата на ръката беше ли сериозна?

– Няколко контузии бяха по-сериозни, няколко малко по-леки. Но това постоянно има и психическо влияние.

– Усещате, че нещо ви стопира.

– Точно по този начин.

– И по този начин, какво се случи с ръката?

– Първо ръката мощно се поду. В началото болката засягаше три пръста, по-късно единствено два. Сега към момента боли малко, подвижността занапред се връща. Ако стисна прекомерно мощно, чувствам дискомфорт. Но няма драма. Не се наложи да се подлагам на интервенция. Това беше единственото нещо, от което се опасявах.

– А имаше ли възможност да ви оперират?

– Първоначално бяха вероятни разнообразни сюжети.

– Имах няколко „ летящи “, отчупени късчета кост. Лекарят обаче ми сподели, че са доста дребни и че просто може да е мъчително за няколко седмици. Най-доброто в такава обстановка би била няколкоседмична отмора. Със сигурност ще се оправя с това след края на сезона.

– А по какъв начин е коляното?

– Държи се някак (смее се). Има своите по-добри и по-лоши дни.

– Боли ли те при смяна на времето?

– (смее се) Да. Като цяло този интервал е несъмнено най-лошият за мен. Тревите порастват, растенията отделят прашец и към всичко това се прибавя и алергията. Не желая да одобрявам никакви по-силни медикаменти за това, тъй като не бих желал да повлияе на антидопинговите контроли. Смятам, че това е най-хубавото решение за мен.

Знам, че ще се намерят хора, които ще кажат, че би трябвало да взимам позволени медикаменти, тъй като биха ми подействали по-добре, само че всякога ще би трябвало да го рапортувам на WADA или POLADA, а не желая да се занимавам с тези процедури. Ако пък не помни, че съм взел нещо, ще имам доста проблеми, тъй че се пробвам да се боря с всички неразположения по натурален метод.

– Страхуваш ли се да вземеш каквото и да е, с цел да не ти се случи това, което се случи на Миколай Савицки?

– Не, имах такова мислене още преди случая с Миколай, защото съм бил тестван неведнъж през последните съвсем 20 години. Просто знам, че приемайки натурални препарати, нищо не би трябвало да ми се случи.

– Тогава какво те тормозеше най-вече през този сезон?

– Ударът в пръстите. Имах няколко дни без тренировки. След това пръстите трябваше да бъдат уместно тейпирани, с цел да не се разместват, изключително при блокиране. Благодарение на физиотерапевтите и тяхната работа, сега не се постанова интервенция и мога да играя.
Алекс Грозданов и Богданка с тежка загуба от Заверче в първия край в Полша
– Беше ли сюрпризиран от метода, по който Алурон СМС Варта (Заверче) завоюва първия мач от финала на PlusLiga?

– Не бях сюрпризиран, тъй като напоследък играят доста добре. Единственото, което ме изненада, беше, че си мислех, че ще се опитат да запазят тактиката, която имаше Варшава, т.е. да насочват сервиса към мен. Това обаче не се случи – любопитно ми е на какво се дължи.

Що се отнася до останалото, това беше просто волейболен мач – на тях някои неща им се получиха по-добре, на нас по-зле. Дните са разнообразни.

– Какво повече можете да дадете, с цел да не се повтори това във втория заключителен мач?

– Не мога да ти го издам, тъй като ще публикуваш това изявление преди мача и противниците ще знаят тактиката ни (смее се).

– А доста ли те заболя, че няма да играете във Final 4 на Шампионската лига?

– Не беше елементарно. Много мислих за това. В последна сметка няма да играем във Final Four. Трудно е – няма друга дума. Исках да бъда там. Когато разбрах, че полуфиналът ще бъде с Перуджа, се готвех за един доста хубав мач. За страдание, ще би трябвало да изчакаме още малко за него. Ще играем в Шампионската лига и през идващия сезон и ще се опитаме да реализираме по-добър резултат.

– След подобен сложен клубен сезон ще имаш ли сили за националния тим?

– Да.

– Не си имал подозрения?

– Дали да играя този сезон?

– Да. Все отново твои сътрудници си взеха отмора – да вземем за пример Матеуш Биениек, който се завръща в националния тим след година.

– Не, не съм мислил за това. Контузиите ми към момента не са ме довели до такава степен, че да не мога да се появя на игрището. Когато разговарях с треньора, той ме попита от какво нуждая се. Казах му какво желая, с цел да се върна добре в играта физически и душевен. Той се съгласи.

– От какво имаш потребност?

– Повече свободно време от преди. След едномесечна отмора и време със фамилията, ще се причисля към тима.

– В националния тим ги няма Бартош Курек, Норберт Хубер, Бартек Беднож. Изненада ли те това?

– Най-много бях сюрпризиран, че го няма моят другар и съквартирант по време на лагерите на националния тим.

– Тоест Норберт Хубер.

– Бях в потрес, когато се появи тази информация. Преди това ми беше споделил, че е разговарял с треньора, по тази причина чаках още веднъж да се срещнем на лагера. Но се получи друго.

– В националния тим обаче е Миколай Савицки. Това изненада ли те?

– Не. Мисля, че това е доста положителна вест. Преди година беше в националния тим и до момента в който имаше опция да тренира, го правеше добре. След това нещата се развиха, както се развиха. Това, че треньорът го е повикал, за мен като играч, който ще прекара още една година в Bogdanka LUK Lublin, е доста добра вест. Той имаше дълга пауза и е добре, че в националния тим ще има опция още веднъж да се построи. Вероятно това ще се отрази и на клубния сезон.

– Предстои ви борба за европейската купа, а по-скоро нейната отбрана. Като стана дума за титли, чух, че не си единственият в дома ти, който ги носи. Трябва да делиш рафта с щерка си Наталия, която неотдавна завоюва тенис шампионат в Ленчна. Гордост, нали?

– Да! Тази заран имахме диалог на тази тематика. Тя пристигна горе – там, където държа медалите и трофеите – с купата, извоювана на вчерашното тенис съревнование. Каза ми: „ Тате, ти пък какъв брой доста имаш “. Отвърнах ѝ, че тя е още мъничка.

Когато аз бях на нейните години, имах към 6 медала, а тя към този момент има 10! Това е в действителност доста. Казах ѝ, че към този момент е няколко крачки пред мен и в случай че желае да завоюва още повече оценки, би трябвало да продължи да взе участие в шампионати и да не се отхвърля. Исках да я стимулирам (смее се).

Гордея се с нея. След всяка подготовка и всеки шампионат се вижда, че подхожда съществено към тениса. В същото време съумява да съчетава спорта с учебното заведение и взе участие в други извънкласни действия... Но към този момент е единствено на 9 години! Искаме да ѝ оставим време да се порадва на детството си.

Казваме ѝ, че най-важното е да прави това, което обича. Никой от нас няма да тренира вместо нея. Ако един ден каже, че към този момент не ѝ харесва, ще намерим друго занятие, което да завоюва сърцето ѝ. Но в случай че избере този път, сигурно ще бъдем най-големите ѝ почитатели.

– Значи ще би трябвало да ѝ освободиш място за трофеите.

– Аз държа своите награди у дома, а тя украсява с купи и медали жилището в Люблин. За всичко ще се откри място (усмихва се).

Сара Калиш, TVPSPORT.PL