„Когато те е страх, но въпреки това скочиш“
„ Като дребна не съм имала опцията да пътувам доста “, споделя Мария, разказвайки за първите си стъпки в света на приключенията. „ Честно казано, сега, в който започнах да работя, всичките ми пари отиваха за пътувания из България. “
Първото ѝ нанагорнище на планина в България е в Пирин, в седми клас, много късно за някой, който към този момент е разкрил любовта към природата. „ Там горе, на високо, по чукарите, в дивото… там доста се отключи тази обич “, споделя тя. „ Едно малко едва умиче ми сподели, че любовта е в чукарите. “ Въпреки че доста хора я разказват като безстрашна, Мария признава: „ Доста постоянно си загивам от боязън, само че все пак го върша. И считам, че тъкмо там е разковничето, не е в това да не те е боязън, а да те е боязън и все пак да скочиш. “
Любовта ѝ към пътуванията я води отвън България – към Бали. „ Си споделих – не ме интересува, отпътувам сама. И това ще бъде първото ми соло пътешестване сама на различен континент, безусловно не прочут “, споделя Мария. Пътуването ѝ трансформира живота: „ Даде ми кураж, вътрешна мощ и ми напомни коя съм, доста се бях изгубила. И тъкмо върна ме към мен самата. “
Тя акцентира, че същинската стойност на пътуването е в превъзмогването на вътрешни бариери. „ Когато нямаш с кого да отидеш, постоянно можеш да отидеш самичък. В противоположен случай, извиненията са просто… просто не си взел решението, че искаш да отидеш в действителност. “
Мария споделя, че преди пътуванията ѝ е трябвало да се оправя с голям стрес и бърнаут: „ Всеки живее с едно голямо кълбо напрегнато, стрес, драми и проблеми… до момента в който не осъзнаеш, че здравето е преди всичко. “ Благодарение на осъзнатостта си създавакурс,който научава по какъв начин да овладява напрежението и да прилагаттези техники в всекидневието. „ При мен имаше доста огромен стрес и с помощта на това се научих по какъв начин да го обуздавам. “
Със единствено една раница Мария открива, че животът на странник ѝ оказва помощ да се освободи от непотребното: „ В Бали нямаш потребност от нищо. Дори половината от нещата в раницата ми са непотребни. “ Тя има вяра, че материалното е преходно, а същинската независимост идва от опцията да се движиш и да преживяваш света.
Едно от най-запомнящите се завършения на Мария е на остров Мадейра. „ Влюбих се в острова поради изгревите и залезите,всеки ден ставах да ги преследвам “, споделя тя. Въпреки провокациите с напредването, посредством фейсбук група намира сателит и дружно прекарват няколко дни, обикаляйки острова. „ Беше супер крепък спомен, свръхестествен човек,до ден сегашен сме другари. “
За Мария пътуването не е просто премеждие, а метод да преоткрие себе си, да се оправи с живота и да построи вътрешна мощ. „ Истинската стойност е да откриеш себе си, да се изправиш пред страховете си и да направиш първата крачка,дори самичък “, обобщава тя.
Мария демонстрира, че смелостта, любовта към природата и желанието да се изживее живота пълноценно могат да преобразят всеки миг от всекидневието. Тя е жив образец, че светът е цялостен с благоприятни условия, стига да имаш куража да ги последваш.
Първото ѝ нанагорнище на планина в България е в Пирин, в седми клас, много късно за някой, който към този момент е разкрил любовта към природата. „ Там горе, на високо, по чукарите, в дивото… там доста се отключи тази обич “, споделя тя. „ Едно малко едва умиче ми сподели, че любовта е в чукарите. “ Въпреки че доста хора я разказват като безстрашна, Мария признава: „ Доста постоянно си загивам от боязън, само че все пак го върша. И считам, че тъкмо там е разковничето, не е в това да не те е боязън, а да те е боязън и все пак да скочиш. “
Любовта ѝ към пътуванията я води отвън България – към Бали. „ Си споделих – не ме интересува, отпътувам сама. И това ще бъде първото ми соло пътешестване сама на различен континент, безусловно не прочут “, споделя Мария. Пътуването ѝ трансформира живота: „ Даде ми кураж, вътрешна мощ и ми напомни коя съм, доста се бях изгубила. И тъкмо върна ме към мен самата. “
Тя акцентира, че същинската стойност на пътуването е в превъзмогването на вътрешни бариери. „ Когато нямаш с кого да отидеш, постоянно можеш да отидеш самичък. В противоположен случай, извиненията са просто… просто не си взел решението, че искаш да отидеш в действителност. “
Мария споделя, че преди пътуванията ѝ е трябвало да се оправя с голям стрес и бърнаут: „ Всеки живее с едно голямо кълбо напрегнато, стрес, драми и проблеми… до момента в който не осъзнаеш, че здравето е преди всичко. “ Благодарение на осъзнатостта си създавакурс,който научава по какъв начин да овладява напрежението и да прилагаттези техники в всекидневието. „ При мен имаше доста огромен стрес и с помощта на това се научих по какъв начин да го обуздавам. “
Със единствено една раница Мария открива, че животът на странник ѝ оказва помощ да се освободи от непотребното: „ В Бали нямаш потребност от нищо. Дори половината от нещата в раницата ми са непотребни. “ Тя има вяра, че материалното е преходно, а същинската независимост идва от опцията да се движиш и да преживяваш света.
Едно от най-запомнящите се завършения на Мария е на остров Мадейра. „ Влюбих се в острова поради изгревите и залезите,всеки ден ставах да ги преследвам “, споделя тя. Въпреки провокациите с напредването, посредством фейсбук група намира сателит и дружно прекарват няколко дни, обикаляйки острова. „ Беше супер крепък спомен, свръхестествен човек,до ден сегашен сме другари. “
За Мария пътуването не е просто премеждие, а метод да преоткрие себе си, да се оправи с живота и да построи вътрешна мощ. „ Истинската стойност е да откриеш себе си, да се изправиш пред страховете си и да направиш първата крачка,дори самичък “, обобщава тя.
Мария демонстрира, че смелостта, любовта към природата и желанието да се изживее живота пълноценно могат да преобразят всеки миг от всекидневието. Тя е жив образец, че светът е цялостен с благоприятни условия, стига да имаш куража да ги последваш.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ