Майката на Кристиан Таков: Като дете се събуждаше и първо се усмихваше, след това отваряше очи
Като дребен като се събуждаше, първо се усмихваше и тогава отваряше очи. Това отношение в живота му остана до край. Това сподели майката на починалия доцент Кристиан Таков оперната певица Галя Йончева.
Жестоко е да седнал съм на този стол, където той трябваше да бъде, само че животът е нечовечен. Искам хората да го познават освен като държавник, а и като персона, която води и убеждава. Той стане знаме, само че и знамето е направено от материя, уточни тя.
За детството му тя показа, че той е бил отличен възпитаник и даже й е било неловко да върви на наставнически срещи, тъй като суперлативите за него били толкоз доста, че другите родители я гледали на погрешно. „ В немската гимназия беше споделил, че е незаслужено да ги водят на спектакли без аудитория и да ги абонират за вестници без читатели. Това му донесе неприятности. Не беше толкоз непокорен дух, а предпочитание за справедливост”, показа тя.
По думите й ключът към него е било да построи другарска връзка посред им. „ Гледам го от петгодишен сама и знаех, че в случай че не стана другар с него, няма да мога да го отправям. Постепенно желанието да му бъда наставник стана едно прелестно другарство. Дъщеря му в този момент е съвсем на 16 години. Те си приказваха доста, а обичта им е толкоз осезателна, че можеш да я пипнеш.”
Кристи обичаше музиката, свиреше на пиано, а заниманието му беше да снима, добави майка му.
За подлата болест тя уточни, че първоначално Кристиан е опитал са я скрие от нея. „ В началото той ми спестяваше, само че нямаше по какъв начин да го скрие. На 21 август 2012 година му споделиха, че има необичаен тип рак. Има три случая разказани в здравната процедура и той е четвъртият. Бяха му споделили, че му остават два месеца живот. Започна битка и съумя, мина през химиотерапия, през лъчетерапия, интервенция, отслабна 35 кг, стендове, нови лекарства”, описа тя.
В диалозите си с него майка му си спомня по какъв начин неосъществените проекти, които е имал са го съсипвали. Той й казвал: „ Мамо, нямам мощ, желая да си довърша книгата, желая да те заведа теб и Галчето на фиордите, желая да заведа Мила в Орешака, нищо не мога да извърша от тези планове”.
В облеклата му от болничното заведение в Панагюрище тя намира бележника му, в който той е написал последните си думи: „ Имам религия и този път, по тази причина ударите върху тази има вяра са толкоз жестоки. Но ще преодолея и този път и идващия и по-следващия. Само умората в тялото ме унищожава.”
Неговите другари са изразили желанието да създадат фондация на негово име.
Жестоко е да седнал съм на този стол, където той трябваше да бъде, само че животът е нечовечен. Искам хората да го познават освен като държавник, а и като персона, която води и убеждава. Той стане знаме, само че и знамето е направено от материя, уточни тя.
За детството му тя показа, че той е бил отличен възпитаник и даже й е било неловко да върви на наставнически срещи, тъй като суперлативите за него били толкоз доста, че другите родители я гледали на погрешно. „ В немската гимназия беше споделил, че е незаслужено да ги водят на спектакли без аудитория и да ги абонират за вестници без читатели. Това му донесе неприятности. Не беше толкоз непокорен дух, а предпочитание за справедливост”, показа тя.
По думите й ключът към него е било да построи другарска връзка посред им. „ Гледам го от петгодишен сама и знаех, че в случай че не стана другар с него, няма да мога да го отправям. Постепенно желанието да му бъда наставник стана едно прелестно другарство. Дъщеря му в този момент е съвсем на 16 години. Те си приказваха доста, а обичта им е толкоз осезателна, че можеш да я пипнеш.”
Кристи обичаше музиката, свиреше на пиано, а заниманието му беше да снима, добави майка му.
За подлата болест тя уточни, че първоначално Кристиан е опитал са я скрие от нея. „ В началото той ми спестяваше, само че нямаше по какъв начин да го скрие. На 21 август 2012 година му споделиха, че има необичаен тип рак. Има три случая разказани в здравната процедура и той е четвъртият. Бяха му споделили, че му остават два месеца живот. Започна битка и съумя, мина през химиотерапия, през лъчетерапия, интервенция, отслабна 35 кг, стендове, нови лекарства”, описа тя.
В диалозите си с него майка му си спомня по какъв начин неосъществените проекти, които е имал са го съсипвали. Той й казвал: „ Мамо, нямам мощ, желая да си довърша книгата, желая да те заведа теб и Галчето на фиордите, желая да заведа Мила в Орешака, нищо не мога да извърша от тези планове”.
В облеклата му от болничното заведение в Панагюрище тя намира бележника му, в който той е написал последните си думи: „ Имам религия и този път, по тази причина ударите върху тази има вяра са толкоз жестоки. Но ще преодолея и този път и идващия и по-следващия. Само умората в тялото ме унищожава.”
Неговите другари са изразили желанието да създадат фондация на негово име.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ