Андрей Марков: Нужно е да се въведе допълнително здравно осигуряване като втори стълб, за да имаме работеща здравна система
„ Като концепция Здравната карта съществува от години, само че в действителни условия я няма и мъчно би се основала в сегашните условия такава, която да ни изясни тъкмо картината “. Това сподели пред bTV Андрей Марков, член на Управителния съвет на Българската болнична асоциация (ББА), в отговор на въпрос дали лечебните заведения у нас не са прекомерно доста.
По думите му със сегашната система няма по какъв начин броят на лечебните заведения да бъде понижен, защото многото от лекарските практики не действат по верния метод и тъй като множеството пациенти търсят главно лечебните заведения, когато имат потребност от помощ.
Според Андрей Марков една от главните аргументи пациентите да не усещат усъвършенстване на здравната услуга е неналичието на ефикасна система за надзор на качеството. „ В България системата за качество не работи. Ние употребяваме за акредитации на лечебните заведения един стандарт за качество, наименуван ISO, който е общ стандарт за цялата стопанска сфера. За опазването на здравето има напълно разнообразни стандарти по света и тези лечебни заведения, които ги извършват, съумяват да реализират гаранции за качество на услугите и сигурност за пациента. Останалото е единствено благопожелание “, сподели той.
По думите на Марков изказванието, че парите за здраве са прекалено много, е мит. „ Да, те не са малко като безусловно число, само че за модерна здравна услуга и модерно опазване на здравето те са половината от това, което харчим като нация и като страна. Останалата половина се заплаща от хората в тежко състояние, хората с хронични болести, нетрудоспособните и пациентите, които имат потребност от комплицирани интервенции и дълготрайно лекуване. В тази обстановка те няма по какъв начин да посрещнат тези разноски и това е последващо разминаване “, сподели той.
„ Дисбалансът има решение, стига да има предпочитание. Единият е развиване на в допълнение здравно обезпечаване като втори или трети дирек, каквито има в цяла Европа. Това е работещият здравен модел. Искаме качеството на европейското опазване на здравето, а сякаш не сътворяваме базата, върху която да стъпи тази система. Другият е увеличение на здравните вноски “, добави Андрей Марков.
Друг проблем съгласно него е методът, по който е проведена здравната система у нас. Той постави и въпроса за какво пациентите търсят здравна помощ главно в лечебните заведения, вместо в доболничната помощ.
„ Защо ние постъпваме в болница за проучвания? В развитите страни няма такова състояние “, сподели той.
Марков даде образец и с така наречен еднодневна хирургия. Той акцентира, че в редица страни пациентите постъпват заран и напущат лечебното заведение няколко часа по-късно.
„ У нас стоят по три дни, тъй като толкоз е клиничната пътека. Някои клинични пътеки изискват най-малък престой, който не е нужен “, изясни той.
По отношение на огромните разлики в цените, на които лечебните заведения купуват медикаменти, Марков съобщи, че поддържа електронните търгове.
„ Твърдо сме „ за “. Тук още веднъж казусът е в ръководството на системата. Този въпрос се взема решение най-добре от тези, които ръководят здравната система. При изискване, че нормативната уредба разрешава на началник на болница да спести или да получи повече средства, той ще употребява тази опция и аз бих санкционирал този шеф, който не го прави “, сподели той.
„ Докато не се подхващат радикални дейности за смяна на модела на здравната система, не може да чакаме нещо положително “, безапелационен беше Андрей Марков.
По думите му със сегашната система няма по какъв начин броят на лечебните заведения да бъде понижен, защото многото от лекарските практики не действат по верния метод и тъй като множеството пациенти търсят главно лечебните заведения, когато имат потребност от помощ.
Според Андрей Марков една от главните аргументи пациентите да не усещат усъвършенстване на здравната услуга е неналичието на ефикасна система за надзор на качеството. „ В България системата за качество не работи. Ние употребяваме за акредитации на лечебните заведения един стандарт за качество, наименуван ISO, който е общ стандарт за цялата стопанска сфера. За опазването на здравето има напълно разнообразни стандарти по света и тези лечебни заведения, които ги извършват, съумяват да реализират гаранции за качество на услугите и сигурност за пациента. Останалото е единствено благопожелание “, сподели той.
По думите на Марков изказванието, че парите за здраве са прекалено много, е мит. „ Да, те не са малко като безусловно число, само че за модерна здравна услуга и модерно опазване на здравето те са половината от това, което харчим като нация и като страна. Останалата половина се заплаща от хората в тежко състояние, хората с хронични болести, нетрудоспособните и пациентите, които имат потребност от комплицирани интервенции и дълготрайно лекуване. В тази обстановка те няма по какъв начин да посрещнат тези разноски и това е последващо разминаване “, сподели той.
„ Дисбалансът има решение, стига да има предпочитание. Единият е развиване на в допълнение здравно обезпечаване като втори или трети дирек, каквито има в цяла Европа. Това е работещият здравен модел. Искаме качеството на европейското опазване на здравето, а сякаш не сътворяваме базата, върху която да стъпи тази система. Другият е увеличение на здравните вноски “, добави Андрей Марков.
Друг проблем съгласно него е методът, по който е проведена здравната система у нас. Той постави и въпроса за какво пациентите търсят здравна помощ главно в лечебните заведения, вместо в доболничната помощ.
„ Защо ние постъпваме в болница за проучвания? В развитите страни няма такова състояние “, сподели той.
Марков даде образец и с така наречен еднодневна хирургия. Той акцентира, че в редица страни пациентите постъпват заран и напущат лечебното заведение няколко часа по-късно.
„ У нас стоят по три дни, тъй като толкоз е клиничната пътека. Някои клинични пътеки изискват най-малък престой, който не е нужен “, изясни той.
По отношение на огромните разлики в цените, на които лечебните заведения купуват медикаменти, Марков съобщи, че поддържа електронните търгове.
„ Твърдо сме „ за “. Тук още веднъж казусът е в ръководството на системата. Този въпрос се взема решение най-добре от тези, които ръководят здравната система. При изискване, че нормативната уредба разрешава на началник на болница да спести или да получи повече средства, той ще употребява тази опция и аз бих санкционирал този шеф, който не го прави “, сподели той.
„ Докато не се подхващат радикални дейности за смяна на модела на здравната система, не може да чакаме нещо положително “, безапелационен беше Андрей Марков.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ