Кузман Илиев: Ето антикризисните мерки на ВМРО за съживяване на икономиката
Като жител и специалист мога да кажа, че предложенията ми бяха взети поради. И към този момент са част от икономическата стратегия на виновна, систематична и значима за политическата ни система партия.
Считам, че това е жест към българските бизнесмени. Към жителите и специалистите, които мислят, че икономическата независимост е пътят към благоденствието на родината. И към
Философия на ограниченията
В изискванията на стопанска рецесия най-важните ограничения са тези, които подтикват вложенията и предприемаческата самодейност, водейки до изпреварващ растеж; понижават данъчно-административното задължение върху чиновници и бизнеси, без повдигане на директните налози, което е значимо за образуване на спестяванията и инвестициите; дават „ еластичност “ на пазара на труда, където е най-големият удар, изразен в растеж на безработицата и свиваща се заетост; оставят повече запас покрай проблемите на жителите, създавайки конкуренция в положителните практики сред общините. Като вземаме поради тези базови стопански постулати и потвърдените във времето положителни практики, от Вътрешна македонска революционна организация предлагаме:
1. Ускорена софтуерна рационализация, цифровизация и въвеждане на електронно държавно управление. Извършване на разбор на потенциала на администрацията за изчистване на подоптимални и несвойствени обществени услуги и функционалности, което ще разреши понижаване и усъвършенстване на държавните разноски във времето, без трупане на дефицити и отговорности в бюджета. В рамките на 4-годишен мандат страната да понижи % на преразпределение през бюджета по Консолидираната фискална стратегия до 35 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Това ще остави пространство за повече частна самодейност и ще понижи корупционния напън върху институциите;
2. Отпадане на налог дял. Данък дял е наказване за генерирането на облага и съставлява двойно нейно облагане. Един път се дължи корпоративен налог от 10 на 100 и повторно при разпределянето на тази облага – налог дял от 5%. Тази мярка е добър знак към родните бизнесмени и подтиква инвеститорите;
3. Намаляване на налога върху Едноличен търговец – понижаване на данъчната ставка върху приходите от стопанска активност на едноличните търговци от сегашните 15% на 10%. Малките играчи са мощно уязвими. Едноличните търговци би трябвало да поемат данъчна тежест на общо съображение като самонаети лица;
4. Ускорена данъчна обезценка за вложенията в машини, съоръжение и технологии – по-бързата замяна на капитала и машините, с които оперират компаниите ще докара до по-висока продуктивност на чиновник за единица време, а оттова и до по-високи действителни приходи за всички. Фокус към компаниите, които залагат на нови технологии и програмен продукт с акцент преобразяване на България във значим софтуерен център на Балканите;
5. Създаване на Гаранционен фонд с петгодишен интервал на деяние за вноските по заемите на микрофирми и физически лица, участващи в Мораториума по заплащане на заемите, продължен и важащ до март 2021 година Възможност за предоговаряне с кредиторите и приемане на нови безлихвени заемите за компании от най-засегнатите браншове – туризъм, превоз, увеселителен бизнес и други;
6. Антикризисно увеличение на прага за наложителна регистрация по Данък добавена стойност от 50 000 лв. на 150 000 лв. за интервал от 3 календарни години, което ще направи прага един от най-високите в Европейския Съюз. След приключването на трите години той да остане 150 000 лв.. Друг значим дирек за стимулиране на стопанската интензивност е прагът да стане 250 000 лв. за по-изостаналите стопански райони на страната досега, в който те не догонят междинните нива за страната;
7. Замразяване на минималния и оптималния застрахователен приход на равнищата от 2020 година за интервал от 3 години. Мярката е антикризисна и цели да подкрепи дребните и междинните предприятия в процеса по наемане на нови хора;
8. Отпадане на налог „ уикенд “ – сложен за администриране и спомагателен разход за бизнеса за правна и счетоводна консултация;
![Кузман Илиев аргументира влизането си в листата на Вътрешна македонска революционна организация]( "Кузман Илиев аргументира влизането си в листата на Вътрешна македонска революционна организация")
Кузман Илиев аргументира влизането си в листата на Вътрешна македонска революционна организация
" Бях поканен от Вътрешна македонска революционна организация да вземам участие в гражданската им квота на идните избори за състав на законодателния орган в родината ни. В каче...
9. Премахване на неданъчни и административни спънки пред дребния и микро бизнес, касаещи процеса по наемане и освобождение в Кодекса по труда. Цялостен ремонт на кодекса и вкарване на повече „ еластичност “;
10. Твърдо отстояване на „ плоския налог “ и равното отнасяне на българските жители от страна на страната. Въвеждане на „ градация “ в облагането на физическите лица ще удари най-всеотдайните и продуктивни в нашето общество, влошавайки казуса с бедността поради понижените тласъци за произвеждане, икономисване и инвестиции;
11. Финансова децентрализация: общините понасят най-големия удар от рецесията. Освен това решенията би трябвало да се вземат оптимално покрай проблемите на хората. Предлагаме 2 процентни пункта от приходите от Данък общ приход (ДОД) за физическите лица да остават в общината, където е генериран приходът на заетото лице. Мярката бе обсъждана от последния кабинет, само че отиде в посока тези 2 проценти пункта да „ надграждат “ 10-процентна настояща ставка, което изроди първичната концепция. Въвеждане на второ равнище на локално самоуправление – дефинитивно дефиниране на източниците за финансиране, подготовка на нормативната уредба и реализация;
12. На базата на регистъра на държавните компании да се изготви проект за оптимизация на неефективните (десетки държавни компании са на загуба) или листване на борсата на дялове на качествени държавни компании. Това ще вкара пресен запас в хазната и ще усили присъединяване на жителите в процеса по надзор и мениджмънт на държавните предприятия;
13. Изграждане на ясна и транспарантна тактика за развиване на българския финансов пазар. Развитието му минава през намирането на стратегически вложител, който да интегрира пазара ни районно. Това ще даде опция на родните компании да имат още един значим източник за набиране на капитал за напредък, а на българските жители – опция за спестявания за старини и спомагателен приход. Ще притегли и повече непознати спестявания, спомагайки растежа ни. Облекчаване финансирането на дребни и междинни предприятия посредством финансовия пазар. Осигуряване на бистрота и отбрана на вложителите.
![Кузман Илиев: Без стопански напредък, ще има клиентелизъм и корупция (ВИДЕО)]( "Кузман Илиев: Без стопански напредък, ще има клиентелизъм и корупция (ВИДЕО)")
Кузман Илиев: Без стопански напредък, ще има клиентелизъм и корупция (ВИДЕО)
Големите проблеми на държавната помощ в обстановка на такава рецесия са, че има положително желание, системата се зарива с доста пари, само че порад...
14. Улеснен достъп до пазара на труда на „ външни “ българи, стратегия насърчаваща преселването и консолидиране на наши сънародници от новите и остарели задгранични общности. Те могат да дадат спомагателен подтик на икономическата интензивност, а и да задоволят глада за работна ръка в браншове като земеделие, промишленост, строителство и други
15. Портал за оферти и проблеми, зародили при регулацията и администрирането на бизнеса и въвеждането на нови правила, закони и процедури. Предлагаме основаване на обединен информативен портал за директна връзка на бизнеса и жителите с страната. Резултатите от подадените онлайн сигнали, ще бъдат обобщавани от стопански съвет, който ще излиза от време на време с рекомендации за бързо и навременно калибриране на проблемите предвид на потребностите на бизнеса и обществото.
Считам, че това е жест към българските бизнесмени. Към жителите и специалистите, които мислят, че икономическата независимост е пътят към благоденствието на родината. И към
Философия на ограниченията
В изискванията на стопанска рецесия най-важните ограничения са тези, които подтикват вложенията и предприемаческата самодейност, водейки до изпреварващ растеж; понижават данъчно-административното задължение върху чиновници и бизнеси, без повдигане на директните налози, което е значимо за образуване на спестяванията и инвестициите; дават „ еластичност “ на пазара на труда, където е най-големият удар, изразен в растеж на безработицата и свиваща се заетост; оставят повече запас покрай проблемите на жителите, създавайки конкуренция в положителните практики сред общините. Като вземаме поради тези базови стопански постулати и потвърдените във времето положителни практики, от Вътрешна македонска революционна организация предлагаме:
1. Ускорена софтуерна рационализация, цифровизация и въвеждане на електронно държавно управление. Извършване на разбор на потенциала на администрацията за изчистване на подоптимални и несвойствени обществени услуги и функционалности, което ще разреши понижаване и усъвършенстване на държавните разноски във времето, без трупане на дефицити и отговорности в бюджета. В рамките на 4-годишен мандат страната да понижи % на преразпределение през бюджета по Консолидираната фискална стратегия до 35 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Това ще остави пространство за повече частна самодейност и ще понижи корупционния напън върху институциите;
2. Отпадане на налог дял. Данък дял е наказване за генерирането на облага и съставлява двойно нейно облагане. Един път се дължи корпоративен налог от 10 на 100 и повторно при разпределянето на тази облага – налог дял от 5%. Тази мярка е добър знак към родните бизнесмени и подтиква инвеститорите;
3. Намаляване на налога върху Едноличен търговец – понижаване на данъчната ставка върху приходите от стопанска активност на едноличните търговци от сегашните 15% на 10%. Малките играчи са мощно уязвими. Едноличните търговци би трябвало да поемат данъчна тежест на общо съображение като самонаети лица;
4. Ускорена данъчна обезценка за вложенията в машини, съоръжение и технологии – по-бързата замяна на капитала и машините, с които оперират компаниите ще докара до по-висока продуктивност на чиновник за единица време, а оттова и до по-високи действителни приходи за всички. Фокус към компаниите, които залагат на нови технологии и програмен продукт с акцент преобразяване на България във значим софтуерен център на Балканите;
5. Създаване на Гаранционен фонд с петгодишен интервал на деяние за вноските по заемите на микрофирми и физически лица, участващи в Мораториума по заплащане на заемите, продължен и важащ до март 2021 година Възможност за предоговаряне с кредиторите и приемане на нови безлихвени заемите за компании от най-засегнатите браншове – туризъм, превоз, увеселителен бизнес и други;
6. Антикризисно увеличение на прага за наложителна регистрация по Данък добавена стойност от 50 000 лв. на 150 000 лв. за интервал от 3 календарни години, което ще направи прага един от най-високите в Европейския Съюз. След приключването на трите години той да остане 150 000 лв.. Друг значим дирек за стимулиране на стопанската интензивност е прагът да стане 250 000 лв. за по-изостаналите стопански райони на страната досега, в който те не догонят междинните нива за страната;
7. Замразяване на минималния и оптималния застрахователен приход на равнищата от 2020 година за интервал от 3 години. Мярката е антикризисна и цели да подкрепи дребните и междинните предприятия в процеса по наемане на нови хора;
8. Отпадане на налог „ уикенд “ – сложен за администриране и спомагателен разход за бизнеса за правна и счетоводна консултация;
" Бях поканен от Вътрешна македонска революционна организация да вземам участие в гражданската им квота на идните избори за състав на законодателния орган в родината ни. В каче...
9. Премахване на неданъчни и административни спънки пред дребния и микро бизнес, касаещи процеса по наемане и освобождение в Кодекса по труда. Цялостен ремонт на кодекса и вкарване на повече „ еластичност “;
10. Твърдо отстояване на „ плоския налог “ и равното отнасяне на българските жители от страна на страната. Въвеждане на „ градация “ в облагането на физическите лица ще удари най-всеотдайните и продуктивни в нашето общество, влошавайки казуса с бедността поради понижените тласъци за произвеждане, икономисване и инвестиции;
11. Финансова децентрализация: общините понасят най-големия удар от рецесията. Освен това решенията би трябвало да се вземат оптимално покрай проблемите на хората. Предлагаме 2 процентни пункта от приходите от Данък общ приход (ДОД) за физическите лица да остават в общината, където е генериран приходът на заетото лице. Мярката бе обсъждана от последния кабинет, само че отиде в посока тези 2 проценти пункта да „ надграждат “ 10-процентна настояща ставка, което изроди първичната концепция. Въвеждане на второ равнище на локално самоуправление – дефинитивно дефиниране на източниците за финансиране, подготовка на нормативната уредба и реализация;
12. На базата на регистъра на държавните компании да се изготви проект за оптимизация на неефективните (десетки държавни компании са на загуба) или листване на борсата на дялове на качествени държавни компании. Това ще вкара пресен запас в хазната и ще усили присъединяване на жителите в процеса по надзор и мениджмънт на държавните предприятия;
13. Изграждане на ясна и транспарантна тактика за развиване на българския финансов пазар. Развитието му минава през намирането на стратегически вложител, който да интегрира пазара ни районно. Това ще даде опция на родните компании да имат още един значим източник за набиране на капитал за напредък, а на българските жители – опция за спестявания за старини и спомагателен приход. Ще притегли и повече непознати спестявания, спомагайки растежа ни. Облекчаване финансирането на дребни и междинни предприятия посредством финансовия пазар. Осигуряване на бистрота и отбрана на вложителите.
Големите проблеми на държавната помощ в обстановка на такава рецесия са, че има положително желание, системата се зарива с доста пари, само че порад...
14. Улеснен достъп до пазара на труда на „ външни “ българи, стратегия насърчаваща преселването и консолидиране на наши сънародници от новите и остарели задгранични общности. Те могат да дадат спомагателен подтик на икономическата интензивност, а и да задоволят глада за работна ръка в браншове като земеделие, промишленост, строителство и други
15. Портал за оферти и проблеми, зародили при регулацията и администрирането на бизнеса и въвеждането на нови правила, закони и процедури. Предлагаме основаване на обединен информативен портал за директна връзка на бизнеса и жителите с страната. Резултатите от подадените онлайн сигнали, ще бъдат обобщавани от стопански съвет, който ще излиза от време на време с рекомендации за бързо и навременно калибриране на проблемите предвид на потребностите на бизнеса и обществото.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ