Като футболист Ангел Червенков е ставал шампион и носител на

Като футболист Ангел Червенков е ставал първенец и притежател на Купата с ЦСКА. Като треньор направи Литекс първенец, бил е и селекционер на националния тим на България.
Когато Червенков играеше за ЦСКА, пред неговия взор в мъжете влязоха Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов, които след това се трансфораха в едни от най-големите имена на армейския клуб и България, а Ицо закупи статут на най-успешния ни състезател и стана международна легенда във футбола.
Какви бяха първите стъпки на тримата при батковците, за какво Стоичков не желае да работи за родния футбол, какво мисли за свирепата борба за Купата сред ЦСКА София и Лудогорец и накъде ще тръгнат „ алените “ с Любо Пенев на треньорското кормило?
На тези и други въпроси Ангел Червенков дава отговор в изявление за.
 
Г-н Червенков, мачът на седмицата е ЦСКА София – Лудогорец. Как го видяхте?
Нямаше положителни условия за игра и теренът беше тежък. На пръв взор равносилен мач, само че с предимство на ЦСКА. Закономерно поведоха, сътвориха положения и изтърваха втори гол. От друга страна грешките в турнирните дуели доста постоянно се санкционират и по този начин стана към края. Домакините сбъркаха при статично състояние и гостите стигнаха до комфортен за тях резултат за реванша.
Може ли пропускът на Жул Кейта при 1:0 да се окаже съдбовен за ЦСКА?
Може да се окаже съдбовен, защото при 2:0 беше друго. Сега „ алените “ би трябвало да търсят наложително гол в Разград.
Допускате ли, че Лудогорец ще играе за 0:0 в реванша?
Не мисля. Мачът е отворен, а Лудогорец е тим, който обича да господства, да постанова своя жанр на игра и да печели.
Допускате ли, че крайният победител е допустимо да бъде избран след продължения или дузпи?
В един турнирен конфликт сред равностойни противници всичко може да се случи. Аз като фен бих се радвал, в случай че виждам играта от второто полувреме в първия мач, защото ми хареса, макар тежките условия за футбол.
Г-н Червенков, дано Ви върна 36 години обратно. Тогава бяхте футболист на ЦСКА и пред очите Ви в мъжете влязоха трима млади играчи. Представяхте ли си тогава, че тримата ще стигнат надалеч във футбола, а единият от тях ще стнане най-успешният ни футболист и най-големият дипломат на България пред света?
Не съм си представял, тъй като, почтено казано, не съм се замислял по този въпрос. Тогава виждах единствено едно – Христо Стоичков, Любо Пенев и Емил Костадинов имаха безспорни качества и футболен разсъдък. Въпреки нежната си възраст, тримата освен влязоха в мъжете, те незабавно заиграха в мъжете и станаха съществени футболисти, което не ме изненада, поради гения и характерите им. Първи влезе в представителния отбор Христо, след това Любо, а след него и Емил.
Какви бяха тримата като млади футболисти?
Христо беше избухлив, неукротим, със скоростна техника и шокиращ ляв крайник, с който раздаваше пасове и бележеше голове за учебник. Любо имаше добра режисура на играта с глава, добре гардираше и пазеше топката. Притежаваше тъничък нюх за комбинативност и беше занаятчия на головия удар. Емил беше свръхзвуков, в случай че халфът му подаде верния пас, ставаше ужасно. Ицо на лявото крило, Любо в средата и Емо на дясното крило. Беше приятност за окото да гледаш тази офанзива.
С кой от тримата бяхте непосредствен?
Със Стоичков. С него спяхме в една стая на лагерите. Ицо не обичаше да пада даже на карти. Късаше ни нервите на всички и до момента в който не победи, не ни оставяше. Щом е бил подобен на карти, представете си какъв е бил на терена. Ако би трябвало да го опиша с едно изречение – той е роден победител в живота.
Съществува ли даже един % късмет Христо Стоичков да размишления и да се върне в България, с цел да оправи бъркотията във футбола ни?
Не виждам по какъв начин ще стане. Ицо и през днешния ден е подобен, какъвто го помня от първите му стъпки в мъжете на ЦСКА. Той не си ошлайфа характера и в Испания, където настъпи арбитър. Такъв е Ицо, гори в играта, обича честността и правдата да спечелват. Когато беше треньор на Литекс, имаше доста неправда към него и ловешкия клуб. Той не го е не запомнил и по тази причина няма да елементарни. Христо няма да се върне и няма да работи за българския футбол.
Какъв ЦСКА София очаквате след следващото завръщане на Любо Пенев на „ Армията “?
Следя треньорската кариера на Любо. Когато направих Литекс първенец, Любо ме наследи и също ги изведе до купата. Предния сезон обаче не съумя да направи същото с ЦСКА.  Любо има свои способи и метод на работа, сигурно ще увеличи равнището на ЦСКА. Той ще желае от играчите да демонстрират постоянно темперамент, да са непримирими и да побеждават, както той правеше като футболист. Сега ще съобщи това на своите подопечни.
Може ли още през май ЦСКА да прекъсне шампионската надмощие на Лудогорец?
Реално – не. Лудогорец има удобен задатък, а остават малко мачове.
А следващата година?
Всичко ще зависи от салдото сред футболистите на ЦСКА и треньора. Лудогорец дълго господства на терена у нас, тъй като при тях има поредност, изрядно финансиране и организация. При всички случаи обаче с Любо Пенев отпред на ЦСКА през другия сезон борбата за златото ще е по-оспорвана.
Какво мислите за актуализирания ни държавен отбор?
Аз персонално чаках да стартират да постановат млади играчи още от първата международна подготовка. Срещу Северна Ирландия се видя, че младите имат качества, темперамент и неотстъпчивост. Усещат, че ще се залага на тях и желаят да се възползват оптимално от предоставения късмет.
Щом казахте качества, значи нещата в шампионата ни не са толкоз зле и не са прави тези, които настояват, че националният селекционер разполага с стеснен избор?
Качество има ненапълно. Засега има добра подготовка, която още не води до класа. Остава да забележим с времето по какъв начин ще продължи да се развива националният ни тим.