Три дефекта, заради които сме все кисели, дори по празниците
Като е пристигнало време – края на годината – та, хората си викат, че е също по този начин и време за равносметка. И всякакви сметки, също така…
Ако ще го вършим, то най-малко да го вършим със размах – по този начин, на едро, дет се вика.
Та…
Генерално. И равносметно.
Смятах, смятах и ги докарах до три (цифром: 3) аргументи да „ не ни върви “; да ни е сè криво; и – като цяло – да сме международни първенци по мрънкане.
1. гледането в миналото;
2. гледането в на съседа паничката;
3. вдебиляващата, видиотяваща самородност – до размер на темерутщина.
Ще стартира в обратна посока.
Номер 3. Всеки се е вгледал единствено и само в себе си, макар всички шарени картинки, които качва във Фейса, украсени с трибагреника и изпъстрени с затлъстял шрифт, който ти споделя патриотично неща за това по какъв начин би трябвало да сме обединени.
Да се чудиш…
Цитират смели слова, пишат за Съединението по какъв начин прави силата, след това се крият в миша дупка съседът като звънне на вратата да ги помоли за помощ.
На улицата – най-невидимите неща се оказват най-шумните кавги, разправии, плесници, побоища, то си е „ тяхна работа, да не им се мешаме “. Ако съседът млати жена си, това – гаранция – е най-невидимото събитие на света; по-невидимо даже от мравка, която пърди.
Не разбирам тогава това със „ съединението “ и единността. Не разбирам за какво ги кичат тия лозунги, желая да кажа, другояче концепцията за съединяване и единност ми е ясна.
Номер 2. Гледането в непознатата паничка. Състезанието на надпреварите. Може да нямаш пет лв. да се усмихнеш, само че съседът би трябвало да си мисли, че имаш. Не е тъкмо „ благополучие “, само че по този начин го схващат.
Това, става известно, носи доста отмалялост и прахосване на сила в неверна посока.
Да имаш хубава кола и скапана храна, липса на почивка и уморен/а съпруг/а … не наподобява като най-хубавата цел в живота.
Хабене на сила. Като хамстер на колело, което не отива на никое място. Децата учат тъпи предмети, с цел да си намерят тъпа работа, с цел да изкарат пари с далаверка, с цел да имат те деца, които да създадат същото. Като погледнеш тълпата, единствените, които се усмихват – считат за луди. И по какъв начин не – в това царство на неприятното въодушевление и умората.
Но пък съседът ти си мисли, че си огромната работа. Ако пък те види с Айфон… майкооооооо! Машалла! Мед ти капе на сърцето; съвсем си подготвен да забравиш, че половината зъби в устата (тия, дето към момента са си автентично твои) те болят, та се късат.
Това, несъмнено, води и до липса на предпочитание да подадеш ръка и да окажеш помощ на нуждаещите се – тъй като давайки от твоята паничка, наличието понижава, а по този начин рискуваш съседът ти да ти се смее, че си наивник и да ти го навира в очите. Затова „ паничката “ се къта и единствено се усилва, не се вади от нея.
Което е мощно обвързвано с точка 3., за която към този момент споменахме.
И най-сетне – точка 1. … Гледането в предишното.
Нищо чудно и тук. Има една цяла психоложка школа (съсредоточи се, става сериозно), съгласно която субект (в детска възраст), който е отбит от кърменето по-късно, развива маниакално обвързване с предишното, което се демонстрира всякога, когато нещо неприятно го показа в живота на по-късен стадий.
Тоест, когато бебето е доста малко и спреш да го кърмиш… да отбележим преди този момент, че кърменето е висшото наслаждение – източник на храна, майчина непосредственост, топлота, СИГУРНОСТ…
… та, когато бебето е доста малко и спреш да го кърмиш, то е надалеч още от осъзнатостта; когато обаче е по-голямо, мозъкът му разграничава страстите по-добре и по-силно. Тогава детето осъзнава, че му е отнето нещо хубаво и развива чувство за липса на нещо, което е било хубаво в предишното.
Това остава за цялостен живот.
Когато се скара с жена си или му отрежат коледния бонус, когато осъзнае да вземем за пример, че на съседа паничката е по-голяма и по-пълна, подсъзнателно у индивида се появява споменът за оня най-първи миг на гигантско отчаяние и споменът за нещо, което ПРЕДИ е било по-хубаво. И са му го взели.
И той стартира да си мечтае за МИНАЛОТО. Ако предишното обаче е скапано, той стартира да го пренаписва и трансформира в главата си – нагажда го.
И по този начин да вземем за пример тия дни четем мнения по какъв начин по времето на соца, видите ли, по какъв начин хубаво се чествала Коледа…
… (!?) …
Нагодени мемоари.
Също като нагодените мемоари, че по улиците не са стригали, не са пращали в лагер за описване на анекдот, ладите са били най-хубавите коли, не се е чакало по 10 години, с цел да си купиш такава, ток е имало от самото начало, храна – бол, претъпкани магазини и така нататък
А в този момент, когато имаш по 200 сателитни канала, две западни коли, айфон, свободно слово, интернет, великански тв приемник и всяко лято си в Гърция, ти е по-зле…
… тъй като в този момент е в този момент, а ти си се скарал с дамата или с шефа и мозъкът ти автоматизирано е превключил на „ липсва ми предишното “.
Това са през днешния ден двете Българии…
За едните – непребозалите:
не се тормозете, нито една от трите точки няма да се промени; най-малко не до момента в който сте живи, че да го видите. Продължавайте да се радвате на живота и не се равнявайте по пребозалите, те няма да схванат, че едно време не е било по-хубаво и ще ненавиждат живота си с немските коли и цялостните магазини, тъкмо толкоз колкото ще милеят по концлагерите и режима на тока. Вас също ще ви ненавиждат, до момента в който лепят фейсбук стикерчета за „ съединяване “, единност, по какъв начин дружно сме по-силни и така нататък
За другите…
За другите – за тях би трябвало да им пожелаем една хубава новогодишна стратегия по първа стратегия, режисирана от по какъв начин му беше името… Максим Гергенчев ли…
с присъединяване на заслужилите национални актьори Курнелия, Късопиш… Курпейкин… Късопейкин… както там му беше името и на него, генералът от натовска московия Фърчащия Руснак (като Летящия Холандец, мà не съвсем…) Зеленочорапски.
За край: слово на президента (ама не българския, а оня… сещате се – с обувките на платформи от кремъл), последвано от руския химн, след което Дунавското, и най-после, несъмнено – бесна чалга с мазни гюбеци.
Ай наздраве и радостни празници.
______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Ако ще го вършим, то най-малко да го вършим със размах – по този начин, на едро, дет се вика.
Та…
Генерално. И равносметно.
Смятах, смятах и ги докарах до три (цифром: 3) аргументи да „ не ни върви “; да ни е сè криво; и – като цяло – да сме международни първенци по мрънкане.
1. гледането в миналото;
2. гледането в на съседа паничката;
3. вдебиляващата, видиотяваща самородност – до размер на темерутщина.
Ще стартира в обратна посока.
Номер 3. Всеки се е вгледал единствено и само в себе си, макар всички шарени картинки, които качва във Фейса, украсени с трибагреника и изпъстрени с затлъстял шрифт, който ти споделя патриотично неща за това по какъв начин би трябвало да сме обединени.
Да се чудиш…
Цитират смели слова, пишат за Съединението по какъв начин прави силата, след това се крият в миша дупка съседът като звънне на вратата да ги помоли за помощ.
На улицата – най-невидимите неща се оказват най-шумните кавги, разправии, плесници, побоища, то си е „ тяхна работа, да не им се мешаме “. Ако съседът млати жена си, това – гаранция – е най-невидимото събитие на света; по-невидимо даже от мравка, която пърди.
Не разбирам тогава това със „ съединението “ и единността. Не разбирам за какво ги кичат тия лозунги, желая да кажа, другояче концепцията за съединяване и единност ми е ясна.
Номер 2. Гледането в непознатата паничка. Състезанието на надпреварите. Може да нямаш пет лв. да се усмихнеш, само че съседът би трябвало да си мисли, че имаш. Не е тъкмо „ благополучие “, само че по този начин го схващат.
Това, става известно, носи доста отмалялост и прахосване на сила в неверна посока.
Да имаш хубава кола и скапана храна, липса на почивка и уморен/а съпруг/а … не наподобява като най-хубавата цел в живота.
Хабене на сила. Като хамстер на колело, което не отива на никое място. Децата учат тъпи предмети, с цел да си намерят тъпа работа, с цел да изкарат пари с далаверка, с цел да имат те деца, които да създадат същото. Като погледнеш тълпата, единствените, които се усмихват – считат за луди. И по какъв начин не – в това царство на неприятното въодушевление и умората.
Но пък съседът ти си мисли, че си огромната работа. Ако пък те види с Айфон… майкооооооо! Машалла! Мед ти капе на сърцето; съвсем си подготвен да забравиш, че половината зъби в устата (тия, дето към момента са си автентично твои) те болят, та се късат.
Това, несъмнено, води и до липса на предпочитание да подадеш ръка и да окажеш помощ на нуждаещите се – тъй като давайки от твоята паничка, наличието понижава, а по този начин рискуваш съседът ти да ти се смее, че си наивник и да ти го навира в очите. Затова „ паничката “ се къта и единствено се усилва, не се вади от нея.
Което е мощно обвързвано с точка 3., за която към този момент споменахме.
И най-сетне – точка 1. … Гледането в предишното.
Нищо чудно и тук. Има една цяла психоложка школа (съсредоточи се, става сериозно), съгласно която субект (в детска възраст), който е отбит от кърменето по-късно, развива маниакално обвързване с предишното, което се демонстрира всякога, когато нещо неприятно го показа в живота на по-късен стадий.
Тоест, когато бебето е доста малко и спреш да го кърмиш… да отбележим преди този момент, че кърменето е висшото наслаждение – източник на храна, майчина непосредственост, топлота, СИГУРНОСТ…
… та, когато бебето е доста малко и спреш да го кърмиш, то е надалеч още от осъзнатостта; когато обаче е по-голямо, мозъкът му разграничава страстите по-добре и по-силно. Тогава детето осъзнава, че му е отнето нещо хубаво и развива чувство за липса на нещо, което е било хубаво в предишното.
Това остава за цялостен живот.
Когато се скара с жена си или му отрежат коледния бонус, когато осъзнае да вземем за пример, че на съседа паничката е по-голяма и по-пълна, подсъзнателно у индивида се появява споменът за оня най-първи миг на гигантско отчаяние и споменът за нещо, което ПРЕДИ е било по-хубаво. И са му го взели.
И той стартира да си мечтае за МИНАЛОТО. Ако предишното обаче е скапано, той стартира да го пренаписва и трансформира в главата си – нагажда го.
И по този начин да вземем за пример тия дни четем мнения по какъв начин по времето на соца, видите ли, по какъв начин хубаво се чествала Коледа…
… (!?) …
Нагодени мемоари.
Също като нагодените мемоари, че по улиците не са стригали, не са пращали в лагер за описване на анекдот, ладите са били най-хубавите коли, не се е чакало по 10 години, с цел да си купиш такава, ток е имало от самото начало, храна – бол, претъпкани магазини и така нататък
А в този момент, когато имаш по 200 сателитни канала, две западни коли, айфон, свободно слово, интернет, великански тв приемник и всяко лято си в Гърция, ти е по-зле…
… тъй като в този момент е в този момент, а ти си се скарал с дамата или с шефа и мозъкът ти автоматизирано е превключил на „ липсва ми предишното “.
Това са през днешния ден двете Българии…
За едните – непребозалите:
не се тормозете, нито една от трите точки няма да се промени; най-малко не до момента в който сте живи, че да го видите. Продължавайте да се радвате на живота и не се равнявайте по пребозалите, те няма да схванат, че едно време не е било по-хубаво и ще ненавиждат живота си с немските коли и цялостните магазини, тъкмо толкоз колкото ще милеят по концлагерите и режима на тока. Вас също ще ви ненавиждат, до момента в който лепят фейсбук стикерчета за „ съединяване “, единност, по какъв начин дружно сме по-силни и така нататък
За другите…
За другите – за тях би трябвало да им пожелаем една хубава новогодишна стратегия по първа стратегия, режисирана от по какъв начин му беше името… Максим Гергенчев ли…
с присъединяване на заслужилите национални актьори Курнелия, Късопиш… Курпейкин… Късопейкин… както там му беше името и на него, генералът от натовска московия Фърчащия Руснак (като Летящия Холандец, мà не съвсем…) Зеленочорапски.
За край: слово на президента (ама не българския, а оня… сещате се – с обувките на платформи от кремъл), последвано от руския химн, след което Дунавското, и най-после, несъмнено – бесна чалга с мазни гюбеци.
Ай наздраве и радостни празници.
______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ