Физикът Тилю Тилев: Късото съединение в живота те оставя без...
Като деца сме помагали на родителите си и на бедните. Яли сме плесници, нямаше депресии, всеки се хвалеше, че си е изкарал багра,
спомня си Тилю Тилев, квалифициран инженер, физик и публицист
И прибавя за днешните дни:
Късото съединяване в живота ни е когато станем съвършен проводник на непознатото въздействие, без опозиция. Да нямаме думата, да нямаме глас и мнение, липса на имунитет. Да нямаш светлина. Ставаме съвършен проводник на непознатото въздействие. Иска се позиция, с цел да няма „ късо съединяване “ в живота! Само в Народното събрание и фейсбука на индивида не му пука,
споделя писателят-физик
- Г-н Тилев, вие сте от Димитровград – един хубав град с забавна история. Бихте ли ни разказали вашата история?
- Родът ми е със строителни и механически умения, макар земеделското му всекидневие – доблестен и безрезервен жанр. Като деца сме помагали на родителите си и на бедните. Яли сме плесници, нямаше депресии, всеки се хвалеше, че си е изкарал багра. Имах забавно, палаво, типично селско детство.
В ония времена нямаше лекари. Баба ми беше билкар и лечителка, макар възбраната и заканите от затвор, тя рискува да избави едно кърмаче от бялата гибел.
Размина й се! На дядо ми не се размина! Даваше си от залъка, с цел да избави комшията от гладна гибел. След като същият стана кмет, пребиваше дядо ми, до момента в който го вкара в ТКЗС-то
и в казармата писа, че съм внук на кулак – зложелател на народа.
В армията пък ротният прочете писаното от кмета срещу мен, и ме изкара пред строя. Помислих, че ще има боен съд! Той ме уточни с палец и сподели:
" Какъв зложелател бе, кмете, селянин подобен, този боец е тук, да мре за народа! ".
Спомени доста, за всичките няма да стигне и една книга. И всичките мемоари са за несправедливости и парадокси.
- Как едно селско палаво момче може след това да стане физик?
- Всяко дете се ражда със свободен дух. Изглежда палаво, до момента в който го вкараме в нашия път. Послушните, откакто пораснат стават послушковци. Бих дал отговор афористично: - „ Вкараха го в правия път и катастрофира на завоя! “.
- Какво ви притегли в точните науки? Не са ли скучни?
- Уменията на татко ми. Точните науки вършат вероятните неща. А квантовата просвета е друго нещо.
- Бихте ли обяснили на понятен език кое тъкмо прави късото съединяване в електричеството? Как да го избегнем?
- Късото съединяване е оптималната проводимост, липса на противодействие. Резултатът е, че няма осветяване. Много е просто. Същото е и в живота, в действителното всекидневие – оптималната проводимост с липса на противодействие и виждате какво става на всички места и във всичко. В едно тотално „ късо съединяване “ сме! Бушоните от дълго време са изгърмели!
- А в този момент ни обяснете – кое прави късото съединяване в живота ни и по какъв начин да го избегнем?
- Късото съединяване в живота ни е когато станем съвършен проводник на непознатото въздействие, без опозиция. Да нямаме думата, да нямаме глас и мнение, липса на имунитет. Да нямаш светлина. Ставаме съвършен проводник на непознатото въздействие. Иска се позиция, с цел да няма „ късо съединяване “ в живота!
- Вие сте имали едно „ късо съединяване “. Бихте ли разказал този откъс от живота ви за нашите читатели?
- Да, както към този момент обобщих и с риск да се повторя - късото съединяване е при оптималната проводимост, липса на противодействие, което в действителния живот ни прави съвършен проводник на външните въздействия, без опозиция, без имунитет, да нямаш думата. Така и на мен ми лишиха думата без противодействие....
Като квалифициран инженер трябваше да карам години ПУЦ за шлосерски разряд по същата компетентност. Преподавателят ми бе междинен механик. Не е оскърбление, бодрост е, тъй като в заплатата и пенсията е покачване. Тук „ късото съединяване “ е в управията.
Постъпвайки в назначението, пристигна поуката и парадокса. Видях, че началникът ми е изключен наш възпитаник.
Стъписах се и си потеглих назад!
Началникът ме хвана за ръка и ме изправи пред монтьорите. „ Не стига,че едвам събрах кураж, само че и конско в този момент ме чака! “ - помислих си.
„ Даскале, за моето изключване не си дал своя вот. Бъди безгрижен! “. Бяха първите думи на началника, след което миньорите заръкопляскаха и ми сториха място. В следствие той се оказа един от най-кадърните и решителни ръководители.
- Пишете извънредно забавни разкази и фейлетони? От къде ви хрумна тази концепция? Как и по кое време започнахте?
- На всеки е обещано, всеки има капацитет. Трябва да се заобикаля „ късото съединяване “, с цел да ти просветне. Ако се съобразяваш и сравняваш, настава „ късото “. Може да си всевъзможен, само че геният го имах и то не един. Започнах с писанията си във Facebook. Започнаха „ кликанията “, „ лайковете “, кой прочел, кой не прочел, плацебото си сподели думата.
Бих добавил, че единствено в Народното събрание и във Фейсбука на индивида не му пука.
Нужна е вътрешна независимост и ментор – искрено казано.
- Автор сте на книгата „ Срещи с достойнството„, която споделя за строителите на Димитровград. Какво извежда на първа линия? Кои са достойните хора на бригадирския град?
- Книгата е от есета за духовните строители на града. С продължение да бъде, „ Стоте воеводи на духа “. Мотото на книгата е; „ Достойни са дръзновените – Икаровците. “ Съвестта ми е предиздвикала да напиша книгата, достолепието да не остане в давност. На днешните паметта им пречи, да си повдигнат монумент.
- Ще споделите ли фрагмент от последните ви произведения?
- Ще споделя квантовите си афоризми от последната ми книга „ Пуснете светлината„ раздел „ Светлина от бисерите “.
„ В началото бе словото„, през днешния ден балонът е слово.
Маскарите са в разцвет; чакаме налъмите да цъфнат.
Извънземните не са загадка – падналите от Марс са на власт.
Подадените нам длани се оказаха шепи.
За щедростта; Ако на млади години си изтрил нечии сълзи, на старини ще текст твоите - от наслада.
Нивото на осветеност се мери в лумени, а у нас посредством лумпени.
От екрано по-плоско нема, от трибуно по-кухо нема! Е,па, нема.
Сърбите си имат Скупщина, а ние – Скотщина.
Имаме си храна с обеднен уран и администрация с обеднен мозък.
В Европата на едни им потегли по вада, на други по динена кора.
Първият ни учебник бе Рибен буквар, последният – Буквар за риби.
Скакалци в тигани, пуйки по екрани. Прасета по трибуни, на службите маймуни.
Обединението е в курбана, тъй като непозната кожа е одрана
В умозаключение бих добавил: " Не питай ни старило, ни теглило, а туй що се е събудило ".
- Автор сте на книгата „ Човешки импресии„ – за живота на миньорите. Вие самият, бидейки инженер и квалифициран физик отивате да работите подземен. След 20 години преподавателска активност ставатеминьор. Защо?
- Да осъществявам втората си специалност, откакто бях поканен в химическия комбинат. Партията подреди и на другите шефове на предприятия да не ме одобряват, с цел да си остана на мястото. Единственият ми избор бе рудникът в който началникът е привикнал с риска. Това ми хареса. Пък възпитаник може да си, само че преподавател безконечен не бъди.
- Казвате, че „ Най-чистите ви години са били долу под земята„. Какво се крие за тази фраза?
- В екстрема открих свободата. Няма по-голяма наслада от това, всеки ден да излизаш жив и здрав. Контрастът усилва сетивата. Чак когато излизаш от дупката, тогава усещаш сладостта и хубостта на живота.
- Миньорите са казвали тогава: „ Щом инженерът е до нас, няма ужасно. Ще минем всички трудности!„. Какъв образец им давахте? С какво толкоз ги окуражавахте?
-Смъкваш егото. Да не бъдеш друг. За да те схванат хората, отвори си сърцето. За да схванеш хората, отвори си съзнанието.
- Наред с писането, рисуването и колекционирате картините на акад. Христо Панев! Защо? Какво ви кара да рисувате и кое ви притегля в неговите произведения?
- Винаги съм бил съпричастен към културните изяви в града. Участвал съм в рисувални и музикални школи, които тогава бяха в обилие. Мои произведения са били на градски, окръжни и национални изложения. Рисувам за себе си, а олтарните икони за църкви.
Акад. Хр. Панев ми е другар от детството и най-много поради философския колорит в палитрата и поезията в рисунъка.
- Навремето сте бил преследван от комунистическата партия, в този момент работите в полицията. Правите инсталациите, поддържате котлите само че парното. Не е ли скучно?
- Смешна история! Преследват изоставащите. От преследването станах маратонец. Миналата година на спартакиадата в Албена, за трета възраст завоювах два златни медала. Този, който ме привикваше поради анонимки и доноси, ми връчи синьото знаме, като дискриминиран. Не можа да ме събори, само че паднах от смях, поради падението му. Отидох да работя в полицията, та доносниците да си отдъхнат. Там няма гонене, на разположение съм им.
Резултат от преследването ми. Златни медали по тичане във вода и на писта.
- Имате забавна история с корекция на един климатик. Бихте ли я споделили с нашите читатели? Страхът ли води обществото?
- Нужна беше профилактика на климатика на едно място. Момичето от офиса ме посрещна с важничене и пренебрежение.
Попитах: " Девойче, може ли профилактиката да бъде осъществена след 16 часа?.
- Господине, това не е концерт по избор!
- Умолявам ви, не мога да напусна работата!
- Ха! Като че ли кой знае къде работите!, кресна тя
- В полицията! Работя в полицията!
- Ах, ох! Моля Ви, апелирам Ви се, извинете ме! Не съм знаела, че сте от тайните! Заповядайте, всичкото Ви предпочитание ще бъде изпълнено на мига. Пак апелирам за извинение… "
Дали страхът води обществото? Не, в случай че не е стадо. Страхът води надпреварващите се. Човек, който го мързи да гледа, няма от какво да се опасява. Страх его пази.
- Толкова увлекателно разказвате! Притежавате тънко възприятие за комизъм – хем говорите съществено, без гримаса на лицето, хем човек като ви слуша се „ държи за корема„. Как постигате този резултат? Изобщо има ли място за комизъм в нашето сиво и тежко всекидневие?
-За резултата и аз нямам пояснение. Може би, Хуморът е част от оцеляването ни. Реалният свят е полярен и има място, и за едното, и за другото.
- Прославен сте с вашата безгранична благотворителност! Защо го вършиме?
- Прославата не се връзва с щедростта. Сигурно е родова линия. Правя го за насладата, не и за благодарността. Когато човек сърцето си раздава, се подмладява.
- Работохолик ли сте. Трябва ли човек да е работохолик в този къс живот?
От дребен съм по този начин. Това ми е табиет и метод за прехранване. Не се подсигурявам, тъй като подсигурявайки се в живота – губим живота. Животът би трябвало да е отдаден на нещо, другояче губи смисъл. Павлов беше казал;„ Науката изисква от индивида целият му живот„, бих добавил; Изкуството – няколко живота.
- И в края на нашия диалог – какво ще пожелаете на нашите читатели, на целия български народ в навечерието на 24 май – Деня на славянската книжовност, деня на светите братя Кирил и Методий?
- В дълбочина празникът и празник на словото и хармонията. Писмеността съхранява силата на духа български. Чрез буквите четем и неписаното.
Да пребъде българският дух и слово!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
Тилю Тилев - автопортрет
Тилю Тилев с другари поети
Картина от Тилю Тилев, графика
спомня си Тилю Тилев, квалифициран инженер, физик и публицист
И прибавя за днешните дни:
Късото съединяване в живота ни е когато станем съвършен проводник на непознатото въздействие, без опозиция. Да нямаме думата, да нямаме глас и мнение, липса на имунитет. Да нямаш светлина. Ставаме съвършен проводник на непознатото въздействие. Иска се позиция, с цел да няма „ късо съединяване “ в живота! Само в Народното събрание и фейсбука на индивида не му пука,
споделя писателят-физик
- Г-н Тилев, вие сте от Димитровград – един хубав град с забавна история. Бихте ли ни разказали вашата история?
- Родът ми е със строителни и механически умения, макар земеделското му всекидневие – доблестен и безрезервен жанр. Като деца сме помагали на родителите си и на бедните. Яли сме плесници, нямаше депресии, всеки се хвалеше, че си е изкарал багра. Имах забавно, палаво, типично селско детство.
В ония времена нямаше лекари. Баба ми беше билкар и лечителка, макар възбраната и заканите от затвор, тя рискува да избави едно кърмаче от бялата гибел.
Размина й се! На дядо ми не се размина! Даваше си от залъка, с цел да избави комшията от гладна гибел. След като същият стана кмет, пребиваше дядо ми, до момента в който го вкара в ТКЗС-то
и в казармата писа, че съм внук на кулак – зложелател на народа.
В армията пък ротният прочете писаното от кмета срещу мен, и ме изкара пред строя. Помислих, че ще има боен съд! Той ме уточни с палец и сподели:
" Какъв зложелател бе, кмете, селянин подобен, този боец е тук, да мре за народа! ".
Спомени доста, за всичките няма да стигне и една книга. И всичките мемоари са за несправедливости и парадокси.
- Как едно селско палаво момче може след това да стане физик?
- Всяко дете се ражда със свободен дух. Изглежда палаво, до момента в който го вкараме в нашия път. Послушните, откакто пораснат стават послушковци. Бих дал отговор афористично: - „ Вкараха го в правия път и катастрофира на завоя! “.
- Какво ви притегли в точните науки? Не са ли скучни?
- Уменията на татко ми. Точните науки вършат вероятните неща. А квантовата просвета е друго нещо.
- Бихте ли обяснили на понятен език кое тъкмо прави късото съединяване в електричеството? Как да го избегнем?
- Късото съединяване е оптималната проводимост, липса на противодействие. Резултатът е, че няма осветяване. Много е просто. Същото е и в живота, в действителното всекидневие – оптималната проводимост с липса на противодействие и виждате какво става на всички места и във всичко. В едно тотално „ късо съединяване “ сме! Бушоните от дълго време са изгърмели!
- А в този момент ни обяснете – кое прави късото съединяване в живота ни и по какъв начин да го избегнем?
- Късото съединяване в живота ни е когато станем съвършен проводник на непознатото въздействие, без опозиция. Да нямаме думата, да нямаме глас и мнение, липса на имунитет. Да нямаш светлина. Ставаме съвършен проводник на непознатото въздействие. Иска се позиция, с цел да няма „ късо съединяване “ в живота!
- Вие сте имали едно „ късо съединяване “. Бихте ли разказал този откъс от живота ви за нашите читатели?
- Да, както към този момент обобщих и с риск да се повторя - късото съединяване е при оптималната проводимост, липса на противодействие, което в действителния живот ни прави съвършен проводник на външните въздействия, без опозиция, без имунитет, да нямаш думата. Така и на мен ми лишиха думата без противодействие....
Като квалифициран инженер трябваше да карам години ПУЦ за шлосерски разряд по същата компетентност. Преподавателят ми бе междинен механик. Не е оскърбление, бодрост е, тъй като в заплатата и пенсията е покачване. Тук „ късото съединяване “ е в управията.
Постъпвайки в назначението, пристигна поуката и парадокса. Видях, че началникът ми е изключен наш възпитаник.
Стъписах се и си потеглих назад!
Началникът ме хвана за ръка и ме изправи пред монтьорите. „ Не стига,че едвам събрах кураж, само че и конско в този момент ме чака! “ - помислих си.
„ Даскале, за моето изключване не си дал своя вот. Бъди безгрижен! “. Бяха първите думи на началника, след което миньорите заръкопляскаха и ми сториха място. В следствие той се оказа един от най-кадърните и решителни ръководители.
- Пишете извънредно забавни разкази и фейлетони? От къде ви хрумна тази концепция? Как и по кое време започнахте?
- На всеки е обещано, всеки има капацитет. Трябва да се заобикаля „ късото съединяване “, с цел да ти просветне. Ако се съобразяваш и сравняваш, настава „ късото “. Може да си всевъзможен, само че геният го имах и то не един. Започнах с писанията си във Facebook. Започнаха „ кликанията “, „ лайковете “, кой прочел, кой не прочел, плацебото си сподели думата.
Бих добавил, че единствено в Народното събрание и във Фейсбука на индивида не му пука.
Нужна е вътрешна независимост и ментор – искрено казано.
- Автор сте на книгата „ Срещи с достойнството„, която споделя за строителите на Димитровград. Какво извежда на първа линия? Кои са достойните хора на бригадирския град?
- Книгата е от есета за духовните строители на града. С продължение да бъде, „ Стоте воеводи на духа “. Мотото на книгата е; „ Достойни са дръзновените – Икаровците. “ Съвестта ми е предиздвикала да напиша книгата, достолепието да не остане в давност. На днешните паметта им пречи, да си повдигнат монумент.
- Ще споделите ли фрагмент от последните ви произведения?
- Ще споделя квантовите си афоризми от последната ми книга „ Пуснете светлината„ раздел „ Светлина от бисерите “.
„ В началото бе словото„, през днешния ден балонът е слово.
Маскарите са в разцвет; чакаме налъмите да цъфнат.
Извънземните не са загадка – падналите от Марс са на власт.
Подадените нам длани се оказаха шепи.
За щедростта; Ако на млади години си изтрил нечии сълзи, на старини ще текст твоите - от наслада.
Нивото на осветеност се мери в лумени, а у нас посредством лумпени.
От екрано по-плоско нема, от трибуно по-кухо нема! Е,па, нема.
Сърбите си имат Скупщина, а ние – Скотщина.
Имаме си храна с обеднен уран и администрация с обеднен мозък.
В Европата на едни им потегли по вада, на други по динена кора.
Първият ни учебник бе Рибен буквар, последният – Буквар за риби.
Скакалци в тигани, пуйки по екрани. Прасета по трибуни, на службите маймуни.
Обединението е в курбана, тъй като непозната кожа е одрана
В умозаключение бих добавил: " Не питай ни старило, ни теглило, а туй що се е събудило ".
- Автор сте на книгата „ Човешки импресии„ – за живота на миньорите. Вие самият, бидейки инженер и квалифициран физик отивате да работите подземен. След 20 години преподавателска активност ставатеминьор. Защо?
- Да осъществявам втората си специалност, откакто бях поканен в химическия комбинат. Партията подреди и на другите шефове на предприятия да не ме одобряват, с цел да си остана на мястото. Единственият ми избор бе рудникът в който началникът е привикнал с риска. Това ми хареса. Пък възпитаник може да си, само че преподавател безконечен не бъди.
- Казвате, че „ Най-чистите ви години са били долу под земята„. Какво се крие за тази фраза?
- В екстрема открих свободата. Няма по-голяма наслада от това, всеки ден да излизаш жив и здрав. Контрастът усилва сетивата. Чак когато излизаш от дупката, тогава усещаш сладостта и хубостта на живота.
- Миньорите са казвали тогава: „ Щом инженерът е до нас, няма ужасно. Ще минем всички трудности!„. Какъв образец им давахте? С какво толкоз ги окуражавахте?
-Смъкваш егото. Да не бъдеш друг. За да те схванат хората, отвори си сърцето. За да схванеш хората, отвори си съзнанието.
- Наред с писането, рисуването и колекционирате картините на акад. Христо Панев! Защо? Какво ви кара да рисувате и кое ви притегля в неговите произведения?
- Винаги съм бил съпричастен към културните изяви в града. Участвал съм в рисувални и музикални школи, които тогава бяха в обилие. Мои произведения са били на градски, окръжни и национални изложения. Рисувам за себе си, а олтарните икони за църкви.
Акад. Хр. Панев ми е другар от детството и най-много поради философския колорит в палитрата и поезията в рисунъка.
- Навремето сте бил преследван от комунистическата партия, в този момент работите в полицията. Правите инсталациите, поддържате котлите само че парното. Не е ли скучно?
- Смешна история! Преследват изоставащите. От преследването станах маратонец. Миналата година на спартакиадата в Албена, за трета възраст завоювах два златни медала. Този, който ме привикваше поради анонимки и доноси, ми връчи синьото знаме, като дискриминиран. Не можа да ме събори, само че паднах от смях, поради падението му. Отидох да работя в полицията, та доносниците да си отдъхнат. Там няма гонене, на разположение съм им.
Резултат от преследването ми. Златни медали по тичане във вода и на писта.
- Имате забавна история с корекция на един климатик. Бихте ли я споделили с нашите читатели? Страхът ли води обществото?
- Нужна беше профилактика на климатика на едно място. Момичето от офиса ме посрещна с важничене и пренебрежение.
Попитах: " Девойче, може ли профилактиката да бъде осъществена след 16 часа?.
- Господине, това не е концерт по избор!
- Умолявам ви, не мога да напусна работата!
- Ха! Като че ли кой знае къде работите!, кресна тя
- В полицията! Работя в полицията!
- Ах, ох! Моля Ви, апелирам Ви се, извинете ме! Не съм знаела, че сте от тайните! Заповядайте, всичкото Ви предпочитание ще бъде изпълнено на мига. Пак апелирам за извинение… "
Дали страхът води обществото? Не, в случай че не е стадо. Страхът води надпреварващите се. Човек, който го мързи да гледа, няма от какво да се опасява. Страх его пази.
- Толкова увлекателно разказвате! Притежавате тънко възприятие за комизъм – хем говорите съществено, без гримаса на лицето, хем човек като ви слуша се „ държи за корема„. Как постигате този резултат? Изобщо има ли място за комизъм в нашето сиво и тежко всекидневие?
-За резултата и аз нямам пояснение. Може би, Хуморът е част от оцеляването ни. Реалният свят е полярен и има място, и за едното, и за другото.
- Прославен сте с вашата безгранична благотворителност! Защо го вършиме?
- Прославата не се връзва с щедростта. Сигурно е родова линия. Правя го за насладата, не и за благодарността. Когато човек сърцето си раздава, се подмладява.
- Работохолик ли сте. Трябва ли човек да е работохолик в този къс живот?
От дребен съм по този начин. Това ми е табиет и метод за прехранване. Не се подсигурявам, тъй като подсигурявайки се в живота – губим живота. Животът би трябвало да е отдаден на нещо, другояче губи смисъл. Павлов беше казал;„ Науката изисква от индивида целият му живот„, бих добавил; Изкуството – няколко живота.
- И в края на нашия диалог – какво ще пожелаете на нашите читатели, на целия български народ в навечерието на 24 май – Деня на славянската книжовност, деня на светите братя Кирил и Методий?
- В дълбочина празникът и празник на словото и хармонията. Писмеността съхранява силата на духа български. Чрез буквите четем и неписаното.
Да пребъде българският дух и слово!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
Тилю Тилев - автопортрет
Тилю Тилев с другари поети
Картина от Тилю Тилев, графика
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ