Бистър, организиран и стабилен ум. Елиуд Кипчоге, който отново счупи рекорда в маратона
Като дете той тича два пъти по три километра всеки ден. Но не тъй като се приготвя да стане първенец, а тъй като няма по какъв начин по различен метод да стигне до учебно заведение. Сега обаче той е несломим играч и международен рекордьор в маратона.
Кенийският лекоатлет Елиуд Кипчоге усъвършенства личния си международен връх и реализира време от 2 часа 1 минута и 9 секунди на маратона в Берлин в неделя.
Предишният връх също е негов – Кипчоге го сложи преди четири години още веднъж в немската столица. Освен това 37-годишният играч е повторен олимпийски първенец и е спечелил 15 от 17-те маратона, в които е бягал. През 2019 година става първият човек, пробягал 42 километра и 195 метра за под два часа, въпреки достижението му да не е прието за международен връх.
Някои го дефинират като най-великия играч в дисциплината в историята. Самият той споделя, че тича, тъй като това го прави благополучен.
„ В атлетиката не става въпрос толкоз за краката. Става дума за сърцето и мозъка “, споделя Кипчоге.
И самият той влага и сърцето, и мозъка си в тичането. Всички признават физическите му качества, само че съгласно неговите треньори, мениджъри и другите състезатели, с които се приготвя, това, което го отличава, са неговите дисциплинираност и системност.
„ Елиуд е човек с доста избистрен, проведен и постоянен разум “, споделя мениджърът на Кипчоге Валентин Троу.
„ Това го кара да се откроява. Разбира се, той желае да съумява, да печели и да чупи върхове, само че фокусът му е върху това, което е належащо всеки ден. “
Кипчоге става всяка заран в 5 часа . Откакто се състезава, води дневник на подготовката си и всеки ден разказва тренировките си, режима си на хранене и достиженията си.
„ Така, когато отиде на маратон, той може да огледа към последните четири месеца и да знае, че е направил всичко. Това му дава убеденост “, споделя Троу.
Състезателят има жена и три деца, които живеят в огромна къща в Елдорет, Кения. Самият той обаче прекарва повече време в подготвителен лагер на към 30 км от града, където живее и тренира дружно с по-млади състезатели.
Условията в лагера, който се намира на 8000 метра надморска височина, са скромни и всеки играч има обвързване да го поддържа. Така след утринната си подготовка Кипчоге, чието положение се прави оценка на милиони, коси ливадата, оказва помощ в кухнята или почиства тоалетните.
„ Да съм надалеч от децата е мъчно “, споделя Кипчоге. „ Но оставам в подготвителния лагер, тъй като там съм стимулиран. Споделяме хрумвания и демонстрираме на младите състезатели, че е хубаво да живеем дружно. “
Кипчоге прави всичко това, тъй като има вяра, че точно дисциплината го прави добър играч.
„ Само дисциплинираните са свободни “, споделя той, представен от Ню Йорк Таймс. „ Ако си неизпълнителен, ти си плебей на своите настроения и своите пристрастености. “
Елиуд Кипчоге е роден през 1984 година в Капсисива, Кения. Той е най-малкото от четири деца и е отгледан единствено от майка си. Баща му умира, когато Елиуд е още бебе. Когато пораства, стартира да носи в града млякото от фамилната плантация, с цел да го продава и по този начин да оказва помощ на роднините си.
Тогава за пръв път среща Патрик Санг – кенийски лекоатлет, роден в същия град и спечелил сребърен орден в бягането на 3000 метра на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година По молба на Кипчоге Санг му приготвя стратегия за тренировки. Тогава 16-годишният Елиуд стартира да тренира самичък и прави усещане на Санг, който му става треньор.
Първите огромни триумфи идват, когато Кипчоге е на 18 години. Той печели златния орден в бягането на 5000 метра на Световното състезание в Париж. Година по-късно печели бронз в същата дисциплинираност на Олимпийските игри в Атина. През 2008 година на Олимпиадата в Пекин печели сребро.
След несполучливо показване на квалификациите обаче той не съумява да се класира за тима на Кения в бягането на 5000 м за Олимпиадата в Лондон през 2012 година
Тогава взема решение да се насочи към маратона. И печели още от първия опит – през 2013 година на маратона в Хамбург, Германия. Няколко месеца по-късно остава втори на маратона в Берлин. Оттогава обаче е на практика несломим. През 2018 година усъвършенства международния връх. А на 25 септември тази година усъвършенства личното си достижение.
През 2019 година на събитие във Виена съумява да стане първият човек, пробягал маратон за под два часа. Постижението му обаче не е прието за международен връх, тъй като не е направено по време на съревнование. Но за Кипчоге това няма огромно значение.
„ Когато търча, се усещам добре “, споделя той. „ Умът ми се усеща добре. Спя умерено и се любувам на живота. “
Кенийският лекоатлет Елиуд Кипчоге усъвършенства личния си международен връх и реализира време от 2 часа 1 минута и 9 секунди на маратона в Берлин в неделя.
Предишният връх също е негов – Кипчоге го сложи преди четири години още веднъж в немската столица. Освен това 37-годишният играч е повторен олимпийски първенец и е спечелил 15 от 17-те маратона, в които е бягал. През 2019 година става първият човек, пробягал 42 километра и 195 метра за под два часа, въпреки достижението му да не е прието за международен връх.
Някои го дефинират като най-великия играч в дисциплината в историята. Самият той споделя, че тича, тъй като това го прави благополучен.
„ В атлетиката не става въпрос толкоз за краката. Става дума за сърцето и мозъка “, споделя Кипчоге.
И самият той влага и сърцето, и мозъка си в тичането. Всички признават физическите му качества, само че съгласно неговите треньори, мениджъри и другите състезатели, с които се приготвя, това, което го отличава, са неговите дисциплинираност и системност.
„ Елиуд е човек с доста избистрен, проведен и постоянен разум “, споделя мениджърът на Кипчоге Валентин Троу.
„ Това го кара да се откроява. Разбира се, той желае да съумява, да печели и да чупи върхове, само че фокусът му е върху това, което е належащо всеки ден. “
Кипчоге става всяка заран в 5 часа . Откакто се състезава, води дневник на подготовката си и всеки ден разказва тренировките си, режима си на хранене и достиженията си.
„ Така, когато отиде на маратон, той може да огледа към последните четири месеца и да знае, че е направил всичко. Това му дава убеденост “, споделя Троу.
Състезателят има жена и три деца, които живеят в огромна къща в Елдорет, Кения. Самият той обаче прекарва повече време в подготвителен лагер на към 30 км от града, където живее и тренира дружно с по-млади състезатели.
Условията в лагера, който се намира на 8000 метра надморска височина, са скромни и всеки играч има обвързване да го поддържа. Така след утринната си подготовка Кипчоге, чието положение се прави оценка на милиони, коси ливадата, оказва помощ в кухнята или почиства тоалетните.
„ Да съм надалеч от децата е мъчно “, споделя Кипчоге. „ Но оставам в подготвителния лагер, тъй като там съм стимулиран. Споделяме хрумвания и демонстрираме на младите състезатели, че е хубаво да живеем дружно. “
Кипчоге прави всичко това, тъй като има вяра, че точно дисциплината го прави добър играч.
„ Само дисциплинираните са свободни “, споделя той, представен от Ню Йорк Таймс. „ Ако си неизпълнителен, ти си плебей на своите настроения и своите пристрастености. “
Елиуд Кипчоге е роден през 1984 година в Капсисива, Кения. Той е най-малкото от четири деца и е отгледан единствено от майка си. Баща му умира, когато Елиуд е още бебе. Когато пораства, стартира да носи в града млякото от фамилната плантация, с цел да го продава и по този начин да оказва помощ на роднините си.
Тогава за пръв път среща Патрик Санг – кенийски лекоатлет, роден в същия град и спечелил сребърен орден в бягането на 3000 метра на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година По молба на Кипчоге Санг му приготвя стратегия за тренировки. Тогава 16-годишният Елиуд стартира да тренира самичък и прави усещане на Санг, който му става треньор.
Първите огромни триумфи идват, когато Кипчоге е на 18 години. Той печели златния орден в бягането на 5000 метра на Световното състезание в Париж. Година по-късно печели бронз в същата дисциплинираност на Олимпийските игри в Атина. През 2008 година на Олимпиадата в Пекин печели сребро.
След несполучливо показване на квалификациите обаче той не съумява да се класира за тима на Кения в бягането на 5000 м за Олимпиадата в Лондон през 2012 година
Тогава взема решение да се насочи към маратона. И печели още от първия опит – през 2013 година на маратона в Хамбург, Германия. Няколко месеца по-късно остава втори на маратона в Берлин. Оттогава обаче е на практика несломим. През 2018 година усъвършенства международния връх. А на 25 септември тази година усъвършенства личното си достижение.
През 2019 година на събитие във Виена съумява да стане първият човек, пробягал маратон за под два часа. Постижението му обаче не е прието за международен връх, тъй като не е направено по време на съревнование. Но за Кипчоге това няма огромно значение.
„ Когато търча, се усещам добре “, споделя той. „ Умът ми се усеща добре. Спя умерено и се любувам на живота. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ