Като чуя, че девети септември е спорна дата“, и ми

Като чуя, че девети септември е „ противоречива дата “, и ми се повръща. Кое ѝ е „ противоречивото “? Къде е „ разногласието “?—кои са двете страни: дали избиването на елита на нацията е положително или неприятно? Дали унищожаването на държавността е положително или неприятно? Дали окупацията е положително или неприятно? Дали последвалото руско иго (дето още не е свършило) е положително или неприятно? Дали изнесеният списък е положително или неприятно? Дали пренаписаната ни история, с цел да ни държат вдебилени и постоянно наведени в „ признателност “, е положително или неприятно? Дали лагерите са положително или неприятно? Дали арест за плоча с рокенрол е положително или неприятно?

Къде е „ разногласието “? е, да – в случай че сте някаква съветска шлака и ви заплащат, с цел да вдебилявате хората, може и да кажете/напишете, че е „ противоречива “; или, в случай че сте научени от дребни, че най-важното в живота е да сте на колене пред москва и все да ѝ благодарите.

Спорна била…

…

Да стартираме с истината за „ асвабадителите “. И първо – да не забравяме нещо фундаментално: Втората международна война стартира с контракт сред Хитлер и Сталин. Пактът Молотов—Рибентроп (нещо неразрешено за споменаване даже в русия).

„ Асвабадителите “ са станали асвабадители, единствено откакто приятелят им Хитлер ги е нападнал в тил с интервенция Барбароса; допреди това са си другари и сътрудници и дружно режат жива плът от Европа.

Но тъй като лъжите и измамата са национални специфичност в оная страна, та „ нацията “ им е привикнала да употребява приказки и легенди като „ история “. За страдание, приучиха и мнозина българи да имат вяра на нелепости и да си затварят очите за истината… и да упрекват всеки, който я приказва, за изменник. Ватнишка му работа… върви ги разбери.

Да се върнем да това, което в този момент е неразрешено да се учи в блатото на московията: на 23 август 1939 година Съюз на съветските социалистически републики и Нацистка Германия подписват скришен протокол за подялбата на Европа. На 1 септември Хитлер атакува Полша, а до момента в който поляците се отбраняват, Сталин ги удря в тил. Следват всеобщи убийства на полски военнопленници от Червената войска.

После Хитлер атакува руснаците, та тогава се сещат да станат асвабадители и антифашисти.

Между другото, в България де що има болшевик и русофил е желал страната да влезе в пакт с Хитлер, тъй като по този начин са създали любимците му от Кремъл. После същите тия са станали най-върлите антифашисти и до ден сегашен намилат за битката с фашизма.

Кратка памет? Не; нормално лицемерие.

През септември 1944 година българското държавно управление към този момент се пробва да смени курса: България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия. Търси помирение със Съединени американски щати и Англия. На 5 септември разисква оповестяване на война на Германия.

И тъкмо тук се появява руският сътрудник – тогавашният боен министър ген. Иван Маринов. Той забавя решението със 72 часа и по този начин дава мотив на Съюз на съветските социалистически републики да твърди, че България към момента е на страната на Хитлер.

На 8 септември държавното управление най-сетне афишира война на Германия, само че е към този момент късно. Червената войска нахлува и окупацията стартира. Окупацията, не асвабаждението. Окупацията!

По-късно излиза наяве, че ген. Маринов е руски сътрудник и е разискал това „ закъснение “ непосредствено с Кремъл. Каква изненада, нали!

На 9 септември комунистите, подкрепени от руски елементи и шпицкоманди, правят прелом.

Дойче Веле припомня:

„ […] Група комунисти и офицери нахлуват в постройката на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско държавно управление. Едва по-късно се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров — всички по това време руски жители и членове на болшевишката партия.

Генерал Бирюзов уволнява 16 висши български офицери, измежду които и шефа на Генералния щаб, и на тяхно място слага руски командири. Българската войска — 280 000 души — е изпратена да се бие на непознати фронтове, до момента в който близо 200 000 руски бойци остават тук като окупационна войска “.

След преврата комунистите стартират всеобщи избивания на хора, които нямат нищо общо с фашизма. Елитът на страната – интелигенция, офицери, свещеници, земевладелци – е премахнат. Често без съд и присъда. Често, с цел да не си „ хабят патроните “, просто с лопатата.

„ Избито “ е основната дума. Цветът на нацията е погубен. Това, което е отнето на България след 1944 година, е мъртво. Никога няма да ни бъде върнато.

…

Историческата подигравка е, че русия в никакъв случай не е желала свободна България.

Ако русофилите можеха да четат, щяха да знаят, че на 6 септември 1885 година (Съединението) Александър III се опълчва на това България да е цяла и свободна, а русия даже желае турската войска да се саморазправи с българите.

Стефан Стамболов написа за „ Окупационен фонд “, основан от русия, с цел да финансира подривни интервенции против България. Още от този момент – от царска русия – страната на крепостните ни е завиждала и е желала да ни трансформира в свои плебеи, и да ни вземе земята. Сигурно от признателност, че сме им дали книжовност, религия и просвета.

Парадоксът тогава е, че парите за това безчинстване са идвали от самите българи, които плащали „ разноските “ по „ освободителната война “.

„ Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя “, споделя Захари Стоянов.

И отново ще ви припомня: И ТАЗИ ГОДИНА посолството им НЕ ни честити Съединението

…

81 години след оня девети септември – какво виждаме през днешния ден? Проруските партии още веднъж са в Народното събрание. Агентите им са в медиите, партиите, регулаторите. Някои от тях дори се преструват на евроатлантици, само че най-много поради субсидиите; другояче сърцето (и гъз*т) е в москва.

Щастливите плебеи още веднъж желаят „ това време “ – на оковите, на лагерите, на избитата интелигенция. Един след различен се раждат уеб сайтове и ФБ страници, от които се сипят сълзи и сополи – плач по „ това време “, какъв брой хубаво се живеело тогава. Толкова хубаво, че на границата убиваха всеки, който искаше да го напусне тоя парадайс. Откъде знам ли? Като наследник на граничар – знам. А вие за какво не знаете? Руската агитация ви е по-вкусна с водката ли? Или по табиет сте си слепи?

…

„ Учи мама, да не работиш “; „ Те ни лъжат, че ни заплащат, ние ги лъжем, че им работим “ – все лафчета от времето, когато трудът постоянно беше сякаш с основна писмен знак, работническата класа сякаш управляваше, всичко сякаш в нейна изгода се правеше (а в действителност – в интерес на 0,1% клатику*и от политбюро, Държавна сигурност и Централен комитет, дето нѝ работеха, нѝ можеха името да си напишат) и служащите от всички страни трябваше да се съединяват, че да завладяват и смъкват капитализма. Лафчета от времето, когато продукцията беше брак, но на никой не му дремеше; когато колкото и да се скатаваш, все ще намерят някой глупак, който да работи вместо тебе и след това да взимате идентични заплати… аааа — по тази причина ли ви липсва „ това време “; в този момент разбирам. Да, тежко е да се работи, а пък свободата – нѝ се яде, нѝ се пие; ясно ми е за какво не ви влече.

_____________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.