Като че ли сме разделени на две. От една страна

Като че ли сме разграничени на две. От една страна имаме умишлен Аз и имено той е това създание, което се намира в капан. От друга имаме Мен, а той е част от природата – плът, тяло, което постоянно отхвърля да се подчини на претенциите ни. Аз-ът възприема себе си като благоразумна личност, която непрекъснато подлага на критика Мен, т.е тялото за деянията на своенравност; за това, че има пристрастености, които го въвличат в неприятности; за това, че има органи, които се износват, и е елементарно податливо на болка; за това, че има стремежи, които е невероятно да бъдат задоволени, само че опитаме ли да задоволим напълно и дефинитивно – резултатът е, че се разболяваме...

Поетите са прозрели истината, че животът, смяната, придвижването и несигурността са разнообразни названия на едно и също нещо. В същото време Аз-ът се противи против смяната в Мен и обкръжаващата галактика. Твърде дълго сме живели във фантазната редуцирана действителност, където трайността е допустима...

Забравили, че сме част от потока на смяната, ние се опитваме да разберем и осмислим света, като поставяме старания да го фиксираме. Подхождаме както анатомите – опитваме се да разложим всичко на съставните му елементи, да ги концептуализираме и по този начин, разбирайки тях, си фантазираме, че разбираме цялото...

В резултат на конфликта на съзнанието с тяло, на Аз с Мен, на продължителност и смяна - човешката душа се невротизира, защото това е спор сред двете елементи на едно и също нещо.

Чуйте още от диалога в ефира на ДАРИК в звуковия файл.

Следвайте ни във,и