Стефания Колева: Не чух нито един аргумент срещу директора на Народния театър
Като част от трупата на НТ „ Иван Вазов “ и артист гастролиращ в други театри като посетител (това не ме наскърбява, тъй като СЪМ такъв), споделям написаното от сътрудниците си Ana Papadopulu, Bilyana Petrinska, Joreta Nikolova, Vladimir Karamazov
Театърът е групово изкуство. Експресивно, прочувствено и доста обвързвано с духа, възприятията и светоусещането. Живеем в общество, което моралът е просто дума, идеалите са фантазия, а култът към власт и персонална полза - всичко. Това, което се случва в НТ е дума за всичко друго, само че не и за спектакъл.
Уважавам гения и триумфите на Сашо Морфов, Рени Врангова, Камен Донев, Валери Йорданов, Албена Колева, само че не одобрявам позицията им. Това обаче очевидно автоматизирано ме прави зложелател, изменник или човек без морални и етични полезности. Винаги съм била човек на разговора, само че за интервала на „ Случващото се “ нито един път хората, които по този начин жарко клеймят и наскърбяват не откриха сили да проведат среща с трупата за която „ милеят “. Позволиха си да изричат мнение от името на всички без диалог, спекулирайки и манипулирайки обстановката. Предполагам има причина и имам вяра, че ще стане ясна.
Работила съм с шефове, които не одобрявам, била съм пред уволняване, била съм без работа поради избора си. Всички ние, актьорите от трупата работим с режисьори, сценографи, техници, осветители, работници…Това е общественост. Когато си неудовлетворен от нещо заставаш с доводи и водиш необорим разговор, търсиш позволение на обстановката, не тръгваш с мегафона да събираш „ лайкове “, неприлично е, мерзко е. Едно нещо не разбирам. Не разбирам за какво надареният създател, не впрегне този яд в правене на изкуство, вместо да храни новинарите и троловете? Дали няма по-голяма цел?
Театърът е съответно място, само че е и пространство в съзнанието на създателя и това пространство е единствено наше. То е артикул на отношението към това, което вършим и в този смисъл — то е наша отговорност!
Трябва да се поема отговорност и никой от сътрудниците ми, които поддържат Васил Василев (не заради персонална благосклонност, а тъй като стои зад думата си и случва проекта, с който се е захванал), не бяга от нея. Отговорността е тази, която ни разрешава да ни има!
Колективната отговорност, е върховен пилотаж — вместо всеки за себе си, всички дружно!
Мълчанието ни беше в символ на пиета и колегиалност към гения, само че всичко има предел.
Театърът е групово изкуство. Експресивно, прочувствено и доста обвързвано с духа, възприятията и светоусещането. Живеем в общество, което моралът е просто дума, идеалите са фантазия, а култът към власт и персонална полза - всичко. Това, което се случва в НТ е дума за всичко друго, само че не и за спектакъл.
Уважавам гения и триумфите на Сашо Морфов, Рени Врангова, Камен Донев, Валери Йорданов, Албена Колева, само че не одобрявам позицията им. Това обаче очевидно автоматизирано ме прави зложелател, изменник или човек без морални и етични полезности. Винаги съм била човек на разговора, само че за интервала на „ Случващото се “ нито един път хората, които по този начин жарко клеймят и наскърбяват не откриха сили да проведат среща с трупата за която „ милеят “. Позволиха си да изричат мнение от името на всички без диалог, спекулирайки и манипулирайки обстановката. Предполагам има причина и имам вяра, че ще стане ясна.
Работила съм с шефове, които не одобрявам, била съм пред уволняване, била съм без работа поради избора си. Всички ние, актьорите от трупата работим с режисьори, сценографи, техници, осветители, работници…Това е общественост. Когато си неудовлетворен от нещо заставаш с доводи и водиш необорим разговор, търсиш позволение на обстановката, не тръгваш с мегафона да събираш „ лайкове “, неприлично е, мерзко е. Едно нещо не разбирам. Не разбирам за какво надареният създател, не впрегне този яд в правене на изкуство, вместо да храни новинарите и троловете? Дали няма по-голяма цел?
Театърът е съответно място, само че е и пространство в съзнанието на създателя и това пространство е единствено наше. То е артикул на отношението към това, което вършим и в този смисъл — то е наша отговорност!
Трябва да се поема отговорност и никой от сътрудниците ми, които поддържат Васил Василев (не заради персонална благосклонност, а тъй като стои зад думата си и случва проекта, с който се е захванал), не бяга от нея. Отговорността е тази, която ни разрешава да ни има!
Колективната отговорност, е върховен пилотаж — вместо всеки за себе си, всички дружно!
Мълчанието ни беше в символ на пиета и колегиалност към гения, само че всичко има предел.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ