Kралица Виктория и Абдул Карим: Приятелството, което скандализира Англия
Като част от празненствата за златния празник на кралица Виктория, когато означи 50 години на трона, тя става хазаин на десетки задгранични владетели на обилен прием. Тя повежда грандиозно шествие до Уестминстърското абатство в открита карета, съпроводена от индийската конница, поздрави разчувстваната навалица на балкона на двореца си и се наслаждения на фойерверки в градината. Но от всички паметни събития на юбилея, срещата на кралицата с Абдул Карим е най-значимото. Младежът идва в Обединеното кралство като „ подарък от Индия “, който има за цел да помогне на Виктория да комуникира с индийските принцове на банкета й. Карим обаче бързо ще стане най-довереният човек на кралицата и най-презираният човек в кралския двор.
Абдул Карим
Дневникът бе открит едвам неотдавна от историка Шрабани Басу. Както Басу споделя в книгата си „ Victoria and Abdul “ (по която Netflix вършат сериал със същото име), Карим е роден покрай Джанси и е второто дете от общо шест. Баща му, Хаджи Вузерудин, е бил болничен асистент – служба, която изисква някаква здравна подготовка. Макар че това занимание не слага Вузерудин в по-горен обществен клас, то въпреки всичко е положително като работа и му разрешава да наеме маулви – мюсюлмански академик – да преподава на сина му. Под опеката на учителя си Карим учи персийски и урду и в последна сметка си обезпечава служба на служител в пандиза в Агра – там, където работи татко му и братята на дамата, която скоро ще му стане брачна половинка. Именно там Карим бе определен да служи на императрица на Индия, кралица Виктория.
Началникът на пандиза Джон Тайлър е индивидът, който предлага на Карим тази опция. Наскоро Тайлър е закарва 34 пандизчии до Колониалното и индийско ревю през 1886 година в Лондон, където демонстрира килимите, които пандизчиите бяха изтъкали като част от тяхната стратегия за рехабилитация. Кралица Виктория остава впечатлена и пита Тайлър по време на пътуването си по отношение на избора на двама индийски чиновници, които да й оказват помощ при златния й празник като спомагат за общуването с индийски благородници и се грижат за самата кралицата. Карим е определен дружно с Мохамед Буксше – умел прислужник, който управлява семейството на английски военачалник. В съпоставяне с Буксше Карим е извънредно неопитен за новите си отговорности, само че преди да замине за Лондон, той минава интензивен курс в дворцов етикет и британския език, както и получава чисто нов дрешник.
Нетърпелива да се потопи още повече в индийската просвета, Виктория моли Карим да я научи на урду, или – както е по-известен по това време – на хиндустански. Техните уроци в началото наподобяват някак спокойни. „ Уча се на хиндустански, с цел да мога да приказват с моите прислужници “, написа Виктория. „ За мен съставлява огромен интерес както езика, по този начин и хората. “
Този интерес скоро се трансформира в въодушевление. В опит да усъвършенства връзката сред преподавател и възпитаник, кралицата удвоява уроците по британски език на Карим и той се учи бързо. След два месеца тя престава да изпраща указания на Карим посредством личния състав си и стартира да му написа непосредствено. В рамките на още няколко години тя му присъжда купата на мунси хафиз Абдул Карим като го направи собствен формален индийски служител и го освобождава от първичните му отговорности.
Така разрастващата се връзка тревожи членовете на кралския двор, тъй като се усеща прекомерно позната. Преди Карим най-близкият поддръжник на Виктория е нейният шотландски прислужник Джон Браун. Кралицата се осланяше мощно на Браун след гибелта на брачна половинка си Албeрт – дотолкоз, че няколко членове на двора присмехулно я назоваха „ Госпожа Браун “. Но Браун почива през 1883 година и никой прислужник не съумява да заеме мястото му във вътрешния кръг на кралицата. Карим обаче от ден на ден навлизаше в тази роля. Той пътува непрекъснато с Виктория и даже заема старите спални на Браун.
Въпреки че дневниците на индиеца не загатват за нищо сантиментално, връзката му с кралица Виктория е необичайно интимна. Двамата всяват ужас, когато прекарват нощта в една отдалечена къщурка в Шотландия, която кралицата преди този момент беше споделяла с Джон Браун. (След гибелта му тя се заклева в никакъв случай да не се връща.) Басу отбелязва, че Виктория подписва писмата си до Карим с „ Твой непосредствен другар “ и „ твоя любяща майка “. Освен това са му предоставени благоприятни условия и права, които малко прислужници могат да имат. Кралицата освен позволява на Мънши да докара жена си в Англия, само че и приема и татко му и други членове на неговото семейство. Карим също по този начин разполага с персонална карета и с най-хубавите места в операта.
Някои кралски сътрудници имаха основателни недоволства по отношение на екстравагантните претенции на Карим. Той постоянно молел кралицата за услуги, като да се обезпечи на татко му пенсия или на някогашния му началник – покачване. Но не е единствено високомерието му, което ги дразнеше. Историците ясно обрисуват какъв брой мощна е омразата на расизма през 19 век. Както Кароли Ериксън написа в „ Her Little Majesty “: „ За един тъмнокож индиец да бъде подложен съвсем наедно с белите прислужници на кралицата, е съвсем нетърпимо; за него да яде на една и съща маса с тях, да споделя всекидневието им се възприема като възмутително. “
Кралицата добре знае за тази неприязън към Карим и не я понася. Фриц Понсонби, нейният асистент частен секретар, адресира непоколебимата й позиция в писмо. „ Кралицата упорства да оказва помощ на Карим и в случай че не е нашия митинг, не знам до каква степен би стигнала спре “, написа той. „ Но в това няма изгода, защото кралицата споделя, че това е „ породист фатализъм “ и че ние ревнуваме от бедния мунши “. Виктория отрупва с дарове и трофеи Карим, частично тъй като знае, че придворните няма да му отвърнат със същото почитание, откакто тя почине. Тя се твърди и, че приятелят й ще може да живее комфортно и ще бъде запомнен.
