Като част от Европейския съюз България е по-дълбоко свързана с

Като част от Европейския съюз България е по-дълбоко обвързвана с процесите в международната стопанска система отвсякога, което значи, че нейното развиване няма по какъв начин да бъде обсъждано самостоятелно, без да се вземат поради икономическите наклонност в на пръв взор далечни райони като Азия и Съединени американски щати.

Върху това подчертава в презентацията си по време на 15-то издание на водещия стопански форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2024, проведен от Profit.bg, Джеф Готлийб, старши районен представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЕ).

„ За дребна и отворена стопанска система като България е доста значимо какво се случва в световен мащаб. Също по този начин е доста значимо да приказваме за това, с цел да сме сигурни, че политиците знаят какво би трябвало да създадат. В последните 30 години вървим към глобализация, което води до интеграция сред стопанските системи, само че измежду експертите през днешния ден се шири мнението, че сега сме в една точка на смяна – средата за конвергенцията става все по-трудна “, уточни водещия икономист.

По думите му значим миг от последната година е, че инфлацията внезапно пада, достигайки равнищата преди пандемията, без това да се отрази върху растежа.

„ След като инфлацията се увеличи до 9-13%, в този момент към този момент сме в границите на 3-4% за множеството стопански системи. Може би това не се усеща, когато отидете в магазина, тъй като равнищата на цените към момента са високи, само че в стопанската система ние се фокусираме най-вече върху тяхната смяна. Обикновено цените не падат, а в случай че това се случва, значи слаба стопанска система. Нашата цел е политиките да се върнат там, където цените към този момент не се усилват толкоз внезапно “, сподели Готлийб.

Вторият аспект на тематиката с придвижването на инфлацията е по какъв начин то въздейства върху растежа на Брутният вътрешен продукт и в тази ситуация новините са положителни, защото тя спада по отношение на упованията на анализаторите, само че растежът на световния Брутният вътрешен продукт доста ги надскача. В това отношение най-голяма изненада сервираха Съединени американски щати и Китай.

Икономиката на Съединени американски щати

В Съединени американски щати ратежа на Брутният вътрешен продукт е с 2% по-висок от прогнозите, което се дължи на две съществени аргументи.

„ На първо място, са държавните разноски, които са доста по-високи, което докара до доста по-голямо от предстоящото нарастване на фискалния недостиг на страната. В същото време американските семейства бяха натрупали доста спестявания по време на пандемията, което се отрази през последните години. Безработицата също беше ниска. При напредналите стопански системи имаме доста мощна имиграция, тъй че се уголемява работната мощ “, изброи представителят на МВФ.

По думите му, по едно и също време с това, бизнесите в Съединени американски щати са почнали да вършат по-големи вложения от предстоящото, реагирайки на търсенето, а краят на задръстването на веригите на доставка от Азия към западните стопански системи от времето на пандемията в допълнение е способствал за кондицията на американската стопанска система.

И въпреки всичко Готлийб предизвестява: „ Виждаме доста позитивна картина, само че тя не е толкоз устойчива. Фискалните разноски в Съединени американски щати не са устойчиви и тези дефицити би трябвало да се смегчат “.

Доходите на семействата в Европа

Друг главен проблем от позиция на световната стопанска система, върху който се концентрира МВФ, е какво се случва с приходите на семействата, изключително в Централна, Източна и Южна Европа.

„ Доходът на семействата там пораства – развой, който стартира към края на този инфлационнен потрес. Първоначално бизнесите покачиха цените по-бързо, в сравнение с приходите - първоначално имахме спад на приходите и семействата се затрудняваха в закупуването на артикули - само че след това покупателната им дарба се усили. Ние чакаме въпреки всичко този развой да се възстановява “, подчертава икономистът.

Според него в сърцето на тази наклонност залягат три фактора – хората търсят обезщетения за цените, държавните управления усилват минималните заплати, пазарите на труда в района са доста лимитирани. МВФ чака темпът на увеличение на приходите за компенсиране на предходни равнища на инфлацията да се задържи, само че не и този при минималните заплати, защото всички прогнози сочат спад на инфлационния напън.

„ Това, което ще увеличи растежа на Брутният вътрешен продукт на района, ще бъде покачването на спестяванията, нещо, което наблюдваме в Полша, а също по този начин и търговията на дребно “, показа още Готлийб и очерта някои свои терзания: „ Заплатите в района се покачват доста по-бързо от продуктивността. Ако двата фактора нарастват по едно и също време, това не е притеснително за бизнеса, само че в случай че не се случва по този начин, то разноските на фирмите за труд се покачват. Когато заплатите се покачват по-бързо от продуктивността, бизнесите имат три хода – да се понижат облагите, по-високите разноски за труд да се трансферират към инфлационния напън или да освободят доста чиновници. Последните два разновидността са изключително притеснителни. “

Глобалният напредък в средносрочен проект

Както прогнозите за световния напредък на МВФ, по този начин и тези на частния бранш понижават, като Фондът планува той да се забави с 1% в съпоставяне със междинния за последните 20 година Последствията от това ще бъдат доста сериони за всички – по-нисък витален стандарт, неспособност за понижаване на бедността, закъснение на зеления преход.

„ Когато имаме по-нисък напредък, тогава и упованията са по-песимистични и вложенията понижават. Най-големият мотор на тази отрицателна наклонност е намаляването на продуктивността. Трите съставния елемент, които водят до напредък – капитал, труд и продуктивност – се забавят. Допълнителните приноси от технологиите към този момент не са толкоз удобни. Бизнесът влага доста по-малко поради скептицизма. Имаме и по-бавен напредък на работната мощ. Демографията е негативна в множеството райони на света като се изключи Азия и Африка “, показва провокациите икономистът на МВФ.

Не по-малък проблем съгласно него са новите опасности, свързани с геополитическите разломи.

„ През 80-те години се наблюдаваше повишение на световната търговия, само че с експлоадирането на международната финансова рецесия през 2008 година разстежът и глобализацията стопираха. В момента прогнозите са търговията да се стабилизира, само че след възникването на геополитическите рецесии страните с разнообразни възгледи започнаха да търгуват все по-малко между тях. Вече няма търговия сред другите блокове “, разяснява Готлийб.

Някои икономисти въпреки всичко виждат това като опция, защото директните вложения на западните компании ще се насочат към ЦИЕ, а не към Азия, водени от желанието за реализиране на търговия сред страни, които споделят идентични възгледи и хрумвания. Китай също се чака да влага повече в този район, защото страните в него не са толкоз политически чувствителни.

Но фрагментация в последна сметка постоянно понижава растежа на Брутният вътрешен продукт и усилва инфлационния напън, което се трансформира и в съществена паника на МВФ.

Какво значи всичко това за България?

На първо място, би трябвало да се обърне тази наклонност за понижаване на растежа на Брутният вътрешен продукт във всяка обособена страна, защото за дребна страна като България ще е мъчно да се реализира по-бърз стопански напредък, в случай че няма подобен в световен мащаб. Според представителя на МВФ предизвикателсвата в България и останалите страни от ЦИЕ основно са свързани с това какъв брой бързо те могат да стигнат равнищата, общоприети за Европа. Особено за нашата страна, защото тук това се случва по-бавно, а има и в допълнение закъснение на стопанската система.

Но какво може да се направи, с цел да се форсира този напредък? Мерките не е мъчно да се разпознават, само че е доста мъчно да се осъществят в действителната стопанска система.

„ На първо място, това е работната мощ. За България първият приоритет би трябвало да е да се усъвършенства присъединяване. У вас има максимален % от младежи, които нито учат, нито работят, като по този метод те не вземат участие в пазара на труда. Тази група би трябвало да се подкрепи, да се включи, да стане дейна. Но защото в България работната мощ спада с 1,5% на година поради комбинацията от демография и емиграция, не може да се чака да се промени обстановката само с поощряване на неактивната част от работната мощ. Може би би трябвало да се намерения и внасяне на работна ръка “, безапелационен беше Готлийб.

Неговият втори съвет е обвързван с капиталите.

„ Българската интеграция в световните вериги на стойност е на пауза. Има спадаща световна търговия и намаляващи изгоди. Алтернативата е да се усилят вложенията както в човешки капитал, по този начин и в инфраструктура. Трябва да се влага повече в публичното обучение и цифровата подготвеност, което да усили продуктивността “, счита той.

За да могат да се създадат тези вложения обаче, са нужни спомагателни запаси, които могат да дойдат от европейските фондове или от повече държавни приходи. В същото време България има едни от най-ниските налози.

„ Ако не желаете да адресирате тези проблеми посредством повишение на налозите, би трябвало да разчитате на увеличение на дълга, с цел да могат да се набират спомагателни запаси “, уточни в умозаключение Готлийб. „ Продуктивността също е значим аспект, изключително промените, свързани с държавните системи и корупцията. Усещането за равнището на корупция в България е доста високо. Има някои съответни закони, които са написани и признати, само че не са приложени. Прилагането им ще увеличи доста продуктивността посредством преразпределението на вложенията и капитала. Начинът, по който фукнкционира правовата страна, е доста значим, а това се случва посредством промени и по-добро ръководство. Това са аспектите, които ще отблокират прихода на европейските средства “.