Фармацевти: Правилният подход е целево финансиране на аптеки, а не вендинг машини
Категорично считаме, че би трябвало да има целево финансиране на аптеки, както е през методиката по НЗОК. Това съобщи в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ ръководителят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов във връзка със законопроекта на „ Възраждане “, предлагащ вендинг машини за медикаменти, който бе признат в Народното събрание на първо четене.
„ Има толкоз доста неясноти, че ние конкретика нямаме, като се изключи че тези автомати ще бъдат отвън територията на аптеката. Няма изясненост къде могат да бъдат сложени и така нататък – всичко това е оставено на подзаконови нормативни актове, а знаем по какъв начин елементарно се трансформират наредби. Така че това са главните ни терзания и главно сме загрижени поради нерационалната лекарствена приложимост. През такива автомати, когато няма кого да попиташ по какъв начин да приемаш даден артикул, на процедура се подтиква самолечението. В страните с демократичен режим, да вземем за пример Съединени американски щати, всяка десета чернодробна непълнота се дължи на самоволна приложимост на парацетамол. Нерационалното потребление на лекарствени артикули и самолечението води след това до доста по-големи разноски за здравните системи “, разяснява той.
Маринов уточни, че признатата методика за целевото финансиране на аптеки, работещи в отдалечени и труднодостъпни обитаеми места, към този момент дава резултати. „ Проверих – данните демонстрират към предходната година 14 области без аптеки. Само за 8 месеца, откогато работи методиката за целево финансиране, са открити нови 9 денонощни аптеки, 7 от които се намират тъкмо в тези 14 области, които са били без денонощна аптека. Т.е. в половината от областите към този момент има достъп. Шест аптеки са в труднодостъпни региони – напълно нови “, уточни ръководителят на БФС. Той добави, че броят на аптеките в действителност не е наложително да се е трансформирал, защото има места, където е имало аптеки, само че те не са работили с НЗОК. „ Но тъй като тази методика финансира единствено аптеки, които работят с НЗОК, в действителност имаме доста нови аптеки, които стартират да работят с НЗОК. Което неведнъж усъвършенства достъпа на пациентите до фармацевтична грижа, до медикаменти, реимбурсирани от Здравната каса, което е извънредно значимо – тъкмо в тези региони нормално живеят възрастни хора, които доста постоянно са с по няколко диагнози и употребяват доста медикаменти “, означи Димитър Маринов.
Той бе безапелационен, че предлагането за вендинг машини е популизъм.
„ Вендингът продава това, с което е зареден. С какво се зарежда – с това, което върви на реклама – фантазията на бизнеса “,
разяснява още той и съобщи, че автоматите не вземат решение нито един проблем на лекарствоснабдяването и няма да подобрят достъпа.
„ Дяволът е прикрит в детайлите – няма никакви елементи, никаква регулация във връзка с това какви да бъдат тези апарати, кой да ги обслужва и има, какво би трябвало да има в тях “, съобщи и ръководителят на Асоциацията на притежателите на аптеки (АСА) Николай Костов. Той уточни, че сходни апарати би трябвало да дават отговор на доста строги условия. „ Освен че е без лекарско наставление, би трябвало да има и избран лист, както е и сега, за автоматите, ситуирани на територията на аптеките – има подобен лист, той е мощно рестриктивен и ограничаващ, тъй като също цели да не се слагат в апарата медикаменти, които биха основали евентуална заплаха за здравето на хората. Слагат се допустимо най-малките опаковки, с по-малка доза. Според мен не би трябвало да се поставят детски лекарствени форми, термолабилни, ОТС артикули, съдържащи евентуално рискови субстанции. Задължително би трябвало да поддържа температурен режим, не би трябвало да се слага на директна слънчева светлина. Има още доста неща, които би трябвало да се детайлизират “, изброи Костов и назова предлагането за вендинг автомати за медикаменти „ политически пиар “.
„ Първо, вътре в този уред – приказвам за елементарен уред, тъй като от скъпите никой няма да постави в малко обитаемо място, тъй като те са доста скъпи – нормално събират 40 продукта, т.е. вътре ще има релативно малко медикаменти и вероятността лекарство, което е належащо на съответния човек, да бъде открито вътре, е дребна. Има и основни бизнес спънки. Тъй като са отдалечени тези обитаеми места, има големи транспортни разноски – коли, хора, които са заети с това, наем на пространствата, цената на самия уред и още доста други неща, които обезсмислят това начинание “, уточни той и съобщи:
„ Това не е жизнерадостен бизнесмодел, а даже и да е жизнерадостен, отново не взема решение нищо “
Николай Костов също счита, че пътят за решение на казуса с достъпа до медикаменти минава през финансиране на аптеките. „ Ако тласъкът не е задоволителен, той може да се усили, да се прибавят и други тласъци “, сподели той.
Председателят на Националната аптечна браншова организация (НАБО) Константин Качулев пък изрази терзание от икономическите и здравните опасности, които основава този законопроект.
„ В Съединени американски щати на трето място по смъртност е лекарствената болест – нежелани лекарствени реакции, породени от неправилна или свръхупотреба на медикаменти. 12 години съм се занимавал да групирам нежелани лекарствени реакции за нови лекарства от хора, които използват и други медикаменти. Мога самоуверено да настоявам, че това не е безвредна работа и ние би трябвало да бъдем доста бдителни “, сподели той и добави: „ Понастоящем съм началник на аптека, която отвори на 26 август т. година в град Земен и тя се чака да бъде финансирана по методиката на НЗОК по ЗЗО. Това е тласъкът, който е очакван, с цел да може една такава аптека да съществува.
„ Нашето предложение е да има по една аптека на всяка община, която има и непрекъснато дежурство. Но това би трябвало да бъде дотирано “, съобщи пък ръководителят на Националната аптечна камара (НАК) Антон Вълев. „ Не може да очаквате, че една община, която има територия, само че няма население, ще генерира задоволително доход по сегашната система, тъй че аптеката да поддържа естествения състав от фармацевти, плюс спомагателния от фармацевти за нощна промяна “, добави той и акцентира, че по време на нощната промяна на аптеките рядко идват пациенти, само че когато това се случи, нормално става въпрос за доста комплицирани случаи, тъй че квалификацията на работещите нощна промяна би трябвало да е доста висока.
„ В други страни има систематизиране на аптеките, тъй че чисто отдалечено са задоволително близко. В Германия да вземем за пример всеки шест аптеки се сплотяват в така наречен „ аптечно съдружничество “, клъстер, и ротационно дават дежурство. Но това дежурство се финансира от страната “, акцентира той.
Затова
за дейностите, които са стопански нерентабилни, само че значими за обществото, страната би трябвало да направи целеви стратегии за финансиране,
счита Вълев. „ Когато се направи финансиране за такива действия, изобщо въпросът за машини отпада автоматизирано – няма потребност. Така че дайте да не заместваме вярната полемика за това по какъв начин да създадем налични аптеките в дребните обитаеми места и вместо това да си мислим, че като сложим машина, ще решим казуса. Леля Пена с машина не може да работи “, заключи ръководителят на НАК.
Целия диалог по тематиката чуйте.
„ Има толкоз доста неясноти, че ние конкретика нямаме, като се изключи че тези автомати ще бъдат отвън територията на аптеката. Няма изясненост къде могат да бъдат сложени и така нататък – всичко това е оставено на подзаконови нормативни актове, а знаем по какъв начин елементарно се трансформират наредби. Така че това са главните ни терзания и главно сме загрижени поради нерационалната лекарствена приложимост. През такива автомати, когато няма кого да попиташ по какъв начин да приемаш даден артикул, на процедура се подтиква самолечението. В страните с демократичен режим, да вземем за пример Съединени американски щати, всяка десета чернодробна непълнота се дължи на самоволна приложимост на парацетамол. Нерационалното потребление на лекарствени артикули и самолечението води след това до доста по-големи разноски за здравните системи “, разяснява той.
Маринов уточни, че признатата методика за целевото финансиране на аптеки, работещи в отдалечени и труднодостъпни обитаеми места, към този момент дава резултати. „ Проверих – данните демонстрират към предходната година 14 области без аптеки. Само за 8 месеца, откогато работи методиката за целево финансиране, са открити нови 9 денонощни аптеки, 7 от които се намират тъкмо в тези 14 области, които са били без денонощна аптека. Т.е. в половината от областите към този момент има достъп. Шест аптеки са в труднодостъпни региони – напълно нови “, уточни ръководителят на БФС. Той добави, че броят на аптеките в действителност не е наложително да се е трансформирал, защото има места, където е имало аптеки, само че те не са работили с НЗОК. „ Но тъй като тази методика финансира единствено аптеки, които работят с НЗОК, в действителност имаме доста нови аптеки, които стартират да работят с НЗОК. Което неведнъж усъвършенства достъпа на пациентите до фармацевтична грижа, до медикаменти, реимбурсирани от Здравната каса, което е извънредно значимо – тъкмо в тези региони нормално живеят възрастни хора, които доста постоянно са с по няколко диагнози и употребяват доста медикаменти “, означи Димитър Маринов.
Той бе безапелационен, че предлагането за вендинг машини е популизъм.
„ Вендингът продава това, с което е зареден. С какво се зарежда – с това, което върви на реклама – фантазията на бизнеса “,
разяснява още той и съобщи, че автоматите не вземат решение нито един проблем на лекарствоснабдяването и няма да подобрят достъпа.
„ Дяволът е прикрит в детайлите – няма никакви елементи, никаква регулация във връзка с това какви да бъдат тези апарати, кой да ги обслужва и има, какво би трябвало да има в тях “, съобщи и ръководителят на Асоциацията на притежателите на аптеки (АСА) Николай Костов. Той уточни, че сходни апарати би трябвало да дават отговор на доста строги условия. „ Освен че е без лекарско наставление, би трябвало да има и избран лист, както е и сега, за автоматите, ситуирани на територията на аптеките – има подобен лист, той е мощно рестриктивен и ограничаващ, тъй като също цели да не се слагат в апарата медикаменти, които биха основали евентуална заплаха за здравето на хората. Слагат се допустимо най-малките опаковки, с по-малка доза. Според мен не би трябвало да се поставят детски лекарствени форми, термолабилни, ОТС артикули, съдържащи евентуално рискови субстанции. Задължително би трябвало да поддържа температурен режим, не би трябвало да се слага на директна слънчева светлина. Има още доста неща, които би трябвало да се детайлизират “, изброи Костов и назова предлагането за вендинг автомати за медикаменти „ политически пиар “.
„ Първо, вътре в този уред – приказвам за елементарен уред, тъй като от скъпите никой няма да постави в малко обитаемо място, тъй като те са доста скъпи – нормално събират 40 продукта, т.е. вътре ще има релативно малко медикаменти и вероятността лекарство, което е належащо на съответния човек, да бъде открито вътре, е дребна. Има и основни бизнес спънки. Тъй като са отдалечени тези обитаеми места, има големи транспортни разноски – коли, хора, които са заети с това, наем на пространствата, цената на самия уред и още доста други неща, които обезсмислят това начинание “, уточни той и съобщи:
„ Това не е жизнерадостен бизнесмодел, а даже и да е жизнерадостен, отново не взема решение нищо “
Николай Костов също счита, че пътят за решение на казуса с достъпа до медикаменти минава през финансиране на аптеките. „ Ако тласъкът не е задоволителен, той може да се усили, да се прибавят и други тласъци “, сподели той.
Председателят на Националната аптечна браншова организация (НАБО) Константин Качулев пък изрази терзание от икономическите и здравните опасности, които основава този законопроект.
„ В Съединени американски щати на трето място по смъртност е лекарствената болест – нежелани лекарствени реакции, породени от неправилна или свръхупотреба на медикаменти. 12 години съм се занимавал да групирам нежелани лекарствени реакции за нови лекарства от хора, които използват и други медикаменти. Мога самоуверено да настоявам, че това не е безвредна работа и ние би трябвало да бъдем доста бдителни “, сподели той и добави: „ Понастоящем съм началник на аптека, която отвори на 26 август т. година в град Земен и тя се чака да бъде финансирана по методиката на НЗОК по ЗЗО. Това е тласъкът, който е очакван, с цел да може една такава аптека да съществува.
„ Нашето предложение е да има по една аптека на всяка община, която има и непрекъснато дежурство. Но това би трябвало да бъде дотирано “, съобщи пък ръководителят на Националната аптечна камара (НАК) Антон Вълев. „ Не може да очаквате, че една община, която има територия, само че няма население, ще генерира задоволително доход по сегашната система, тъй че аптеката да поддържа естествения състав от фармацевти, плюс спомагателния от фармацевти за нощна промяна “, добави той и акцентира, че по време на нощната промяна на аптеките рядко идват пациенти, само че когато това се случи, нормално става въпрос за доста комплицирани случаи, тъй че квалификацията на работещите нощна промяна би трябвало да е доста висока.
„ В други страни има систематизиране на аптеките, тъй че чисто отдалечено са задоволително близко. В Германия да вземем за пример всеки шест аптеки се сплотяват в така наречен „ аптечно съдружничество “, клъстер, и ротационно дават дежурство. Но това дежурство се финансира от страната “, акцентира той.
Затова
за дейностите, които са стопански нерентабилни, само че значими за обществото, страната би трябвало да направи целеви стратегии за финансиране,
счита Вълев. „ Когато се направи финансиране за такива действия, изобщо въпросът за машини отпада автоматизирано – няма потребност. Така че дайте да не заместваме вярната полемика за това по какъв начин да създадем налични аптеките в дребните обитаеми места и вместо това да си мислим, че като сложим машина, ще решим казуса. Леля Пена с машина не може да работи “, заключи ръководителят на НАК.
Целия диалог по тематиката чуйте.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ