Категорично не трябва да се правят промени в Изборния кодекс

Категорично не би трябвало да се вършат промени в Изборния кодекс в последния миг. Правилото е една година преди изборите – да не се пипа нищо. А това, което се пипне – да значими не за идния избор, а за по-следващите избори. Минималното предписание е шест месеца по-рано да се вършат промени. Ако пипнете в границите на тези шест месеца – изборите са опорочени.

Това съобщи в предаването „ Пресечна точка ” шефът " Електорални настройки и прогнози " в „ Галъп Интернешънъл Болкан ” проф. Михаил Константинов.

По думите му сега депутатите се „ забавляват с следващите промени в изборното законодателство ”. „ Но нов метод на гласоподаване няма да има, тъй като остават малко повече от два месеца до изборите. Категорично няма време за каквото и да било. Ще си гласуваме по остарелия метод ”, изясни той.

Професор Константинов разяснява и въпроса добре ли е или не да се върнем на разновидността за гласоподаване с машина във всички секции с над 300 гласоподаватели? „ Когато българинът има право избор – почти 60 на 40 на 100 се разделя в интерес на хартията. Това демонстрираха последните 6 предварителни избора в страната. В три от вотовете българите можеха да избират с какво да гласоподават. Става въпрос за огромните секции. А в дребните – нямаха избор, тъй като там се гласоподава единствено с хартия. Не може да карате машина за секция с 20 души. Освен това хората, които гласоподават там - не са виждали машина. Няма и да видят. Не са виждали и банкомат, а и няма и да видят. Получават си пенсиите на ръка. Това са 800 хиляди български пенсионери ”, акцентира той.

На последните шест вота по думите му са дали своят вот към 700 хиляди души по-малко. Той акцентира, че не може да твърди, че тези гласоподаватели са се отказали да подадат гласа си поради въвеждането на машините.

Според Константинов - когато се гласоподава с машини, недействителни гласове на практика няма. " И тук е моментът да се изясни какво в действителност съставляват недействителните гласове в България, тъй като точно тук най-вече се лъже. В България се създават осем типа избори - който не знае, може да ги преброи. Само при един-единствен тип избори, тези за общински съветници - има висок % недействителни гласове ", изясни той.

И напомни, че недесйтвителните гласове са стигнали до към 15% на последните два избора, след въвеждането на преференциите. Това е известно - хората избират преференция, само че не избират партия, което прави гласа нереален.

" На всички останали избори недействителните гласове са под 4%. Това е доста, само че е в границите на нормата. Всичко друго е неистина. Който твърди противоположното, се обзалагам на каквато и да е сума, че на всички останали избори недействителните гласове в България са сред 2 и 4%. Включително на последните шест избора, когато броим недействителните гласове единствено по отношение на хартиените бюлетини, което е справедливият метод. Ако ги отнесем към общия брой гласове, процентът пада още повече. Който твърди, че са повече, или е профан, или лъже ", безапелационен е професорът.

Константинов изясни и какво съставлява и по какъв начин работи сканиращото устройство, за което заговориха няколко партии и желаеха въвеждането му: " Първо означавам избора си на бюлетината. След това отивам до сканиращото устройство и я слагам вътре. Устройството я прочита и я пуска в урната. Бюлетината не се връща, тъй като тя е държавна благосъстоятелност. Ако бюлетината е попълнена неверно, има алтернатива тя да бъде върната, откакто на екрана се покаже по какъв начин е разчетена. Тогава гласоподавателят взема решение дали да я поправя. Ако не – бюлетината се смята за недействителна ".

По думите му в някои системи се издава и квитанция, която гласоподавателят пуска в урната, само че това зависи от съответната технология. " Важното е, че човек е сигурен, че това, което е отбелязал, е точно това, което е регистрирано. И най-важното в тази ситуация е, че няма да има повече хора, които да означават „ за Бачо Цено - примерно 10 гласа “. Това преброяване се приключва. Данните се записват в устройството и няма по какъв начин да се " прибавя ", акцентира той.

Там, където сме виждали прибавяне на преференции, това не трансформира гласа за партията, а единствено вътрешното систематизиране. Това е жестоко нарушаване на Изборния закон, само че не трансформира самия избор. В секции без преференции обаче се прибавя напряко - и то с цялостното разбиране, че „ по този начин се прави “. Това демонстрира, че част от комисиите са извънредно необразовани и би трябвало да бъдат подготвени, безапелационен е Константинов.

Но посочи и един сериозен проблем.

" Сканиращите устройства разчитат на техническо зрение, което в никакъв случай не е 100% надеждно. Има голям брой недоволства за погрешно регистрирани гласове. Не е ясно какъв брой би трябвало да се отклоните от идеалното маркиране, с цел да не бъде разчетен вотът ви ", съобщи той.

На въпрос могат ли тези устройства да бъдат закупени, сертифицирани, внедрени и да се обучат комисиите в точния момент за идните избори той беше безапелационен: " Не. Да се твърди сходно нещо е или цялостно незнание, или преднамереност. Няма никакъв научен метод за два месеца да се доставят машините, да се сертифицират, да се обучат комисиите и да се приготвят гласоподавателите ".

Според негови калкулации цената на машините ще е към 50 милиона евро за машини, които след няколко години ще бъдат изхвърлени. " Но по-важното е друго - унищожихме доверието в изборния развой ", уточни той.

Професорът изясни и за изборната интензивност. " В България има 5,2 милиона гласоподаватели, а общо - 6,6 милиона души. Това значи, че 1,4 милиона души са в чужбина. В страната интензивността е към 50% - 2,6 милиона дали своят вот от 5,2 милиона. В чужбина гласоподават сред 150 и 200 хиляди души, което е доста ниска интензивност по справедливи аргументи. Така междинната интензивност пада до към 40% ".

И акцентира, че на идните избори ще се гласоподава със старите машини, употребявани като принтери, и с хартиени бюлетини за който желае. " Около 60% от хората избират хартията. Нищо ужасно няма в това. Лошото е това, че множеството машини са отвън гаранция и постоянно не работят. Когато се повреди машина, би трябвало да се носи нова, а хората на опашката се отхвърлят да гласоподават. Затова е жизненоважно да има различен метод на гласоподаване ", посочи той.

Константивнов разяснява и въпроса ще има ли нов политически състезател на тези избори?
" Не. Един нов план би трябвало да има 31 харизматични водачи в 31-те изборни региона. Аз такива не виждам. Ако приказваме за президента Радев - той разполага с хора, само че има и клетва, която е дал. Прецедент президент да напусне мандата си поради политика има единствено един - в Бангладеш ".

И пресметна, че изборите ще са тъкмо два месеца след насрочването им. " Най-вероятните дати са 29 март или краят на април. Много партии желаят март, само че президентът може да избере и по-късна дата. С оглед на времето, персонално аз бих предпочел края на април ".