Лицемерието да плачеш, докато цапаш, рушиш и пущаш вредни газове в обществото
Категорично не утвърждавам омазването с багра, чупенето и поругаването на монументи и институции. Не претърпявам и лицемерието и двойните стандарти, които някои ползват във връзка с вандалските актове, които в последно време заливат обърканото ни общество. Днес роптаят тези, които през вчерашния ден приветстваха лумпенските изяви на някои наши сънародници и всичко това не лекува, а единствено задълбочава болестните признаци на омразата, която пълзи като токсичен бръшлян измежду българите.
Вчера на следващата изява на хора, които прокламират мир, бе залята с алена багра постройката на Европейския парламент на ул. " Г.С.Раковски ". Казаха, че причинителите били последователи на партия. Смятам този акт за противен, нагъл и не обмислен.
Също подобен беше и заливането с алена багра на оградата на съветското посолство при започване на април т.г. от вчерашни площадни " герои " и Н. Хаджигенов и техни последователи.
Не по-различно беше и лумпенското държание на някакъв наш бежанец, показно трошил с чук плочата на Паметника на Съветската войска през февруари.
Този обелиск претърпя какви ли не похищения от хора, чиито дейности несъмнено изпреварват способността им да мислят. Иначе несъмнено щяха да знаят, че монументът е повдигнат в памет на Трети украински фронт, който по време на Втората международна война е фронт на Червената войска и е в състава на руските войски, които на 8 септември влизат в България. Та е много гламаво от страна на " новите революционери " да слагат и да се кланят на украински флагове по фасадите на български институции, а да разрушават монумент, в възхвала на починалите от трети украински фронт!?
Накратко - няма полезности в това да крещиш, че
когато " нашите " цапат и разрушават, са " герои ", а когато други го вършат, са лумпени.
Преди близо две години висшите магистрати от Върховен касационен съд се произнесоха във връзка на един следващ вандалски надпис, изработен върху паметника в Борисовата градина.
Върховен касационен съд отбелязва мнението на градските магистрати, че случката не е безчинство, а " право на изложение на мнение, закрепено в член 10 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида (ЕКПЧ) и член 39 от Конституцията ".
- " В член 10, пар. 1 от Европейска конвенция за правата на човека е закрепено правото на лицата на свободно изложение на мнение, което е едно от главните обезпечени от Конвенцията права, като в член 10, пар. 2 са посочени допустимите ограничавания за това ".
- Върховните съдии означават, че това фундаментално право за Съюза " обгръща освен информация и хрумвания, само че и други форми на изложение, да вземем за пример разпространяване на листовки, сатирично куклено шоу, картина на галерия и други, включително и слагане на багра или надписи върху публични културни монументи, какъвто е актуалният случай. "
Разбира се у нас няма гаранция, че този казус ще се ползва в равна мяра и към последващи сходни процеси. Аз познавам журналистка, която преди време завоюва дело, което й беше заведено от водача на една от националистическите организации по тази причина, че го беше нарекла " фашист ". За същото по-късно обаче различен сътрудник, прочут тв водещ, беше наказан.
Лицемерието обаче боде очите и пъклен нервира всички хора с не ампутирано възприятие за правдивост.
За такива Ярослав Хашек написа:
„ Когато свети Алоис чул един мъж да изпуща газовете си с мълниеносен тропот, избухнал в рев и единствено молитвата го успокоила.
Подобни хора показват обществено възмущението си, а в действителност с неизмеримо наслаждение обикалят уличните клозети и четат неприличните надписи по стените им ".
Вчера на следващата изява на хора, които прокламират мир, бе залята с алена багра постройката на Европейския парламент на ул. " Г.С.Раковски ". Казаха, че причинителите били последователи на партия. Смятам този акт за противен, нагъл и не обмислен.
Също подобен беше и заливането с алена багра на оградата на съветското посолство при започване на април т.г. от вчерашни площадни " герои " и Н. Хаджигенов и техни последователи.
Не по-различно беше и лумпенското държание на някакъв наш бежанец, показно трошил с чук плочата на Паметника на Съветската войска през февруари.
Този обелиск претърпя какви ли не похищения от хора, чиито дейности несъмнено изпреварват способността им да мислят. Иначе несъмнено щяха да знаят, че монументът е повдигнат в памет на Трети украински фронт, който по време на Втората международна война е фронт на Червената войска и е в състава на руските войски, които на 8 септември влизат в България. Та е много гламаво от страна на " новите революционери " да слагат и да се кланят на украински флагове по фасадите на български институции, а да разрушават монумент, в възхвала на починалите от трети украински фронт!?
Накратко - няма полезности в това да крещиш, че
когато " нашите " цапат и разрушават, са " герои ", а когато други го вършат, са лумпени.
Преди близо две години висшите магистрати от Върховен касационен съд се произнесоха във връзка на един следващ вандалски надпис, изработен върху паметника в Борисовата градина.
Върховен касационен съд отбелязва мнението на градските магистрати, че случката не е безчинство, а " право на изложение на мнение, закрепено в член 10 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида (ЕКПЧ) и член 39 от Конституцията ".
- " В член 10, пар. 1 от Европейска конвенция за правата на човека е закрепено правото на лицата на свободно изложение на мнение, което е едно от главните обезпечени от Конвенцията права, като в член 10, пар. 2 са посочени допустимите ограничавания за това ".
- Върховните съдии означават, че това фундаментално право за Съюза " обгръща освен информация и хрумвания, само че и други форми на изложение, да вземем за пример разпространяване на листовки, сатирично куклено шоу, картина на галерия и други, включително и слагане на багра или надписи върху публични културни монументи, какъвто е актуалният случай. "
Разбира се у нас няма гаранция, че този казус ще се ползва в равна мяра и към последващи сходни процеси. Аз познавам журналистка, която преди време завоюва дело, което й беше заведено от водача на една от националистическите организации по тази причина, че го беше нарекла " фашист ". За същото по-късно обаче различен сътрудник, прочут тв водещ, беше наказан.
Лицемерието обаче боде очите и пъклен нервира всички хора с не ампутирано възприятие за правдивост.
За такива Ярослав Хашек написа:
„ Когато свети Алоис чул един мъж да изпуща газовете си с мълниеносен тропот, избухнал в рев и единствено молитвата го успокоила.
Подобни хора показват обществено възмущението си, а в действителност с неизмеримо наслаждение обикалят уличните клозети и четат неприличните надписи по стените им ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ