Кой колко гласа изгуби на изборите на 9 юни
Категоричните спечелили на предварителните парламентарни избори в България на 9 юни са ГЕРБ-СДС, които водят с към 7 пункта преднина пред Движение за права и свободи. Въпреки това даже партията на Бойко Борисов губи много гласове. Формацията събира със 135 хиляди гласа по-малко по отношение на предходния избор през април 2023 година, а отливът от партията от 2021 година до момента е сладкодумен – повече от 300 хиляди изгубени гласа.
Но това е малко в съпоставяне със спада при „ Продължаваме промяната – Демократична България “, които след коалирането си с ГЕРБ и Движение за права и свободи по време на кабинета " Денков " изгубиха над 300 000 гласа.
„ Продължаваме промяната “ се яви за първи път на избори през ноември 2021 година и тогава двете обединения – към момента поотделно – получиха поддръжката на повече от 840 хиляди индивида. Две години и половина по-късно поддръжката за двете обединения, към този момент явяващи се дружно на изборите, се срутва до малко под 308 хиляди гласа.
Отливът от ПП-ДБ подари второто място на Движение за права и свободи. Партията, управлявана от глобения за корупция по закона „ Магнитски “ Делян Пеевски, е измежду дребното, които в действителност усилват поддръжката си по отношение на предходните избори – от 335 хиляди на 367 хиляди. Това главно се дължи на гласовете в страната, защото в чужбина поддръжката за Движението понижава с към 20 хиляди гласа. Като цяло обаче историята демонстрира, че поддръжката на Движение за права и свободи в действителност е най-стабилна.
Гласовете за „ Възраждане “ също леко понижават по отношение на предходния избор, когато партията използваше предизборната си акция за огромна акция против въвеждането на еврото в България и събираше подписи за провеждането на референдум. За малко повече от година „ Възраждане “ са изгубили към 60 хиляди гласа.
Тенденцията при Българска социалистическа партия пък е най-ясна и поредна – след всеки парламентарен избор през последните три години партията, водена от Корнелия Нинова, губи гласове. Така на 9 юни тя падна до 151 гласа, до момента в който през април 2021 година можеше да се похвали с поддръжката на 480 хиляди души.
След дъното си от октомври 2022 година в този момент „ ИТН “ са измежду дребното политически играчи, които съумяват да усилят поддръжката за себе си, въпреки и непретенциозно. Партията на Слави Трифонов добави към 25 хиляди гласа по отношение на предходните парламентарни избори, само че сривът им от лятото на 2021 година до момента продължава да е сладкодумен.
А изненадата „ Величие “ събира близо 100 хиляди гласа. Партията не бе част от сметките на никоя социологическа организация, само че с нетрадиционна акция в Tik Tok тя е последната партия, която намира място в Народното събрание. Проучване на „ Алфа рисърч “ сочи, че гласовете ѝ идват от дали своят вот преди този момент за „ Възраждане “ или други обединения, които за времето си са били протестно насочени или нови.
Резултатите от Централната изборна комисия демонстрират, че на тези избори понижават гласовете за „ Не поддържам никого “ – от близо 109 хиляди на предходния избор на 64 хиляди в този момент.
А спадът на гласовете при множеството партии е елементарно разбираем – гласоподавателите на 9 юни бяха евентуално под 2 милиона (бел. р. – от ЦИК към момента не са оповестили окончателните данни за изборната активност) и спрямо предходния избор това е с близо 700 хиляди гласа по-малко.
Но това е малко в съпоставяне със спада при „ Продължаваме промяната – Демократична България “, които след коалирането си с ГЕРБ и Движение за права и свободи по време на кабинета " Денков " изгубиха над 300 000 гласа.
„ Продължаваме промяната “ се яви за първи път на избори през ноември 2021 година и тогава двете обединения – към момента поотделно – получиха поддръжката на повече от 840 хиляди индивида. Две години и половина по-късно поддръжката за двете обединения, към този момент явяващи се дружно на изборите, се срутва до малко под 308 хиляди гласа.
Отливът от ПП-ДБ подари второто място на Движение за права и свободи. Партията, управлявана от глобения за корупция по закона „ Магнитски “ Делян Пеевски, е измежду дребното, които в действителност усилват поддръжката си по отношение на предходните избори – от 335 хиляди на 367 хиляди. Това главно се дължи на гласовете в страната, защото в чужбина поддръжката за Движението понижава с към 20 хиляди гласа. Като цяло обаче историята демонстрира, че поддръжката на Движение за права и свободи в действителност е най-стабилна.
Гласовете за „ Възраждане “ също леко понижават по отношение на предходния избор, когато партията използваше предизборната си акция за огромна акция против въвеждането на еврото в България и събираше подписи за провеждането на референдум. За малко повече от година „ Възраждане “ са изгубили към 60 хиляди гласа.
Тенденцията при Българска социалистическа партия пък е най-ясна и поредна – след всеки парламентарен избор през последните три години партията, водена от Корнелия Нинова, губи гласове. Така на 9 юни тя падна до 151 гласа, до момента в който през април 2021 година можеше да се похвали с поддръжката на 480 хиляди души.
След дъното си от октомври 2022 година в този момент „ ИТН “ са измежду дребното политически играчи, които съумяват да усилят поддръжката за себе си, въпреки и непретенциозно. Партията на Слави Трифонов добави към 25 хиляди гласа по отношение на предходните парламентарни избори, само че сривът им от лятото на 2021 година до момента продължава да е сладкодумен.
А изненадата „ Величие “ събира близо 100 хиляди гласа. Партията не бе част от сметките на никоя социологическа организация, само че с нетрадиционна акция в Tik Tok тя е последната партия, която намира място в Народното събрание. Проучване на „ Алфа рисърч “ сочи, че гласовете ѝ идват от дали своят вот преди този момент за „ Възраждане “ или други обединения, които за времето си са били протестно насочени или нови.
Резултатите от Централната изборна комисия демонстрират, че на тези избори понижават гласовете за „ Не поддържам никого “ – от близо 109 хиляди на предходния избор на 64 хиляди в този момент.
А спадът на гласовете при множеството партии е елементарно разбираем – гласоподавателите на 9 юни бяха евентуално под 2 милиона (бел. р. – от ЦИК към момента не са оповестили окончателните данни за изборната активност) и спрямо предходния избор това е с близо 700 хиляди гласа по-малко.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ